Христо Цветанов на 39: Ще се борим докрай за титлата
Дълги години е неизменна част от националния отбор. През 2012 отново играе във френското първенство, но този път в отбора на Лион. След това се завръща на родна земя в тима на Левски до 2014 г. От тогава до сега е неизменна част от състава на ЦСКА. Ето какво разказа той на рождения си ден специално за Sportnamasa.com
Какво ще си пожелаете за рождения ден?
Пожелавам си предимно здраве, на мен и на семейството ми
Какъв подарък най-много би ви зарадвал?
Не знам. Няма нещо, което толкова много да искам.
Готови ли сте за полуфиналния сблъсък с Нефтохимик в Суперлигата?
Ние сме доста сериозен отбор. При така стеклите се обстоятелства и решенията на федерацията, които ни отнеха правото да сме домакини, мога да кажа, че ще се борим докрай. Ние си извоювахме по честен начин правото на домакинство, работихме усилено, победихме всички, които беше нужно, а сега не можем да играем в София. Но какво да се прави, това са неща, които трябва да се преодоляват. Както отборът на Бургас има шансове, така и ние. Всичко е 50 на 50 и ще се реши на терена. За ситуацията, в която изпаднахме с нашата зала, мисля, че можеше и федерацията да потърси друго решение. Смятам, че тук има намеса от Бургас, защото може би ги е страх да играят в зала „Васил Симов“.
Вие сте един от малкото спортисти, които са играли и за Левски, и за ЦСКА. Къде се чувствахте по – добре?
И в Левски и ЦСКА се чувствах добре. Играл съм в различни периоди от моята кариера в двата отбора. Бях на 20 г, когато заиграх в Левски. Те ме изградиха като състезател. Спечелили сме достатъчно титли и купи заедно. В момента в ЦСКА се чувствам добре, работя с хубави хора, организационно всичко е наред. Просто съм спокоен и мисля, че това е моето място за сега.
До кога смятате да продължавате да играете?
От миналата година вече не си правя планове. Карам година за година. Ще видим какво ще стане след този сезон, ако имам същото желание, мисля че ще изкарам поне още една година.
Мислили сте с какво ще правите след волейбола? Занимава ли ви се с треньорство?
Когато му дойде времето ще го мисля. Когато спра с тренировките, ще реша дали имам нужните познания и сили да се занимавам с треньорство.