Да сърфираш под Северното сияние
Унстад се намира на един от островите Лофотен, разположени до западното крайбрежие на Норвегия. Мястото се превърна в едно от най-популярните за арктически сърфинг. Изключителните условия по отношение на светлината и бурните диви води примамват мнозина ентусиасти. Вместо срещи с акули, както е в тропическите води, сърфистите е по-вероятно да срещнат колонии тюлени и, ако имат късмет, да видят Северното сияние. ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ НАЙ-СЕВЕРНОТО МЯСТО ЗА СЪРФИРАНЕ
Повече овце от хора
През есента в Унстад, когато долината е осветена в златисто от брезите, които допълват червеното на къщите, често на плажа овцете са повече от хората. Тътенът на вълните е като от вагони на метро. Те образуват пяна по белия пясък и заоблените камъни, които отдалече изглеждат като колония от тюлени. "Изпражненията от овце са добър знак. Означава, че в средата на плажа няма голям хотел", казва испанецът Мануел Паласиос, който е съдия на Лофотен Мастърс. Все повече и повече хора идват да сърфират под лятното слънце и да се наслаждават на планинските пътеки и спиращите дъха гледки. Има и инциденти - миналата година мъж от Финландия попадна в мъртво течение, падна от каяка си и се удави. Местните разказват, че там, където рядко се виждат хора в летен ден, сега може да има 50 и повече. Това може да не е впечатляващо за място като Хавай, но в Унстад е тълпа. На плажа няма публични тоалетни и местата за паркиране са ограничени. "Когато много хора се съберат на едно място, може да се почувстваш като в затвор, казва Кристиан Брайвик, който притежава един от сърф магазините в Унстад и кара там от 1988 г. - Всеки е добре дошъл. Аз съм бизнесмен. Не може да спреш туризма. Горд съм да съм от тук, но ние имаме огромна отговорност да го запазим естествено и красиво." 68-годишният Торстейн Крох, който е роден в града споделя, че сърфистите, които са между 2000 и 5000 годишно, като цяло са добре дошли, но добавя: "трябва да сме подготвени за тях" с тоалетни, паркинг места и електричество. Обсъжда се такса, приходите от която да бъде използвана за подобрения. Някои от местните, повечето възрастни хора, обаче трябва да бъдат убеждавани, че повече сърфисти е за добро. "Старите хора не искат промяна. Те са динозаври. Но първият закон в природата е промяна", коментира Крох.Пионерите
Сред първите сърфисти в Унстад са двама норвежци - Тор Францен и Ханс Егил Кране, които пристигат като тийнедържи през 1963 г. Кране, който сега е на 70 години, е бил на товарен кораб в Австралия. Стачка на работниците удължила престоя му в Сидни с два месеца и на Бонди Бийч той станал свидетел на нещо, което не бил виждал до тогава: каране на сърф. След като го пробвал, Кране се завърнал вкъщи и развълнуван казал на Францен: "Хора стоят на дъски. Има много хубави плажове в Норвегия. Защо да не го правим тук?" Те били млади и здрави и ги чакали кариери като професионални гмуркачи. В Норвегия нямало от къде да се купи дъска за сърф, така че те започнали са си ги правят сами, както го описват - от дунапрен, обвит във вестници и покрит с полиестерна смола и стъклопласт. Две от първите им дъски все още съществуват. Едната прилича повече на каяк, отколкото на сърф. Тя е дебела и жълта, а внукът на Францен може да я ползва. Другата дъска е по-професионална и позната с ретро дизайна си, бяла със сини и черни ивици, моделирана от корицата на албума на Бийч Бойс от 1962 г. "Surfing Safari". Поради липса на специализирани костюми Францен и неговият приятел започват да сърфират по бански. Десет или 15 минути във водата и те трябва да бягат от студа. По-късно слагат вълнени пуловери под груби, гумени костюми за гмуркане. Ако е имало други сърфисти в Норвегия, те не знаят за тях. "Хората ни гледаха сякаш сме от друга планета", казва 67-годишният Францен. Кране пък разкрива, че дъските са били по-ефективни върху колата, отколкото по вълните: "Беше лесно по този начин да срещаме момичета". Когато дъщерята на Францен Марион започва да сърфира в Унстад през 1991 г., тя си спомня как местните са били "ужасени" и са я предупредили: "Не отивай на плажа, опасно е". Родителите й започват бизнес с къмпинг и започват да дават под наем дъски през 2003 г., но в един момент баща й го смята за загуба на пари. Марион и съпругът й Томи Олсен купуват бизнеса, разширяват го и му сменят името на "Унстад Арктик Сърф". Те предлагат места за спане, ресторант, екипировка за сърфиране и дават уроци, както и организират годишния турнир Лофотен Мастърс. През 2013 г. те осигуряват корпоративен спонсор, събират 105 сърфисти и дават 10 000 като награден фонд. Сега състезанието е по-спокойно и насочено повече към социалния аспект на сърфирането. Унстад Арктик Сърф е украсен в тропически мотиви, полинезийски рисунки се виждат по стените, на стълбището има закачено укелеле, а наоколо стои манекен с поличка от листа и сутиен от кокосов орех. Състезателите в Лофотен Мастърс носят костюми, за които Францен и Кране, не са си мечтали: слой от титан, проектиран по начин, по който да задържат топлината на тялото. Когато излизаш от водата на Лофотен Мастърс, няма нужда да скачаш в колата, за да се стоплиш. Организаторите са сложили подвижна сауна на плажа, а отпред стои знак: "Моля, не бъдете голи". Освен това наоколо има грилове, на които се правят хамбургери, хотдог и се пекат други меса.Участниците
Условията за сърфиране в Унстад не плашат участниците, които са били в далеч по-екстремни ситуации. През 2013 г. Маркус Веге заедно с двамата си братя отива до Беър Айлънд, за да снима документален филм за хранителните отпадъци. Островът се намира на около 400 км на север от континенталната част на Норвегия в Баренцово море. В рамките на два месеца те живеят в палатка, използват плаващи дървета за отопление и ядат храна, която е изхвърлена от супермаркетите или военните. Веге описва усещането след две-три гмуркания под вълните при минусови температури: "Мозъкът ти завръзва. Усещането започва от горе и се мести настрани към ушите. Челюстта ти се сковава. Опитахме се да свирим с уста, но не можехме. Но беше страхотно да сърфираме на място, където никой друг не го е правил". Шампионката в Лофотен Мастърс през миналата година Гуро Аанестад е една от малкото сърфисти, може би единствената, която притежава затопляща се жилетка. 29-годишната норвежка е архитект по професия. Костюми, затопляни от батерии, бяха представени от австралийската компания Rip Curl през 2007 г. и бяха тествани в Унстад. Те са описвани като електрически одеала за вода и са проектирани така, че да затоплят тялото по начин, по който кръвта продължава да се движи и да стига до всички части на тялото. Някои сърфисти изразиха притеснения относно цената, живота на батериите и включването на прекалено много технология. "Малко е като да мамиш. Би трябвало да ти е поне малко студено, признава самата Аанестад. - Но чувствам по-малко болка в гърба, а краката ми се сковават преди батерията да се изхаби." Четирикратният шампион при мъжете Жил Ферейра от Бразилия разказва, че се е учил да сърфира на контейнер, който използвал за кокосовите орехи, които продавал на плажа. При първото си пътуване до Унстад преди седем години той опитал да кара без ръкавици и ботуши. "Усещах краката си като дървета. Не можех да остана прав на дъската", спомня си 30-годишният бразилец. Шанън Айнсли, друг предишен победител, сърфира с мощ и без никакъв страх - нещо, което много трудно се постига. 32-годишният Айнсли от Южна Африка се превърна в сензация, когато през 2000 г. на видео бе записан епизод , в който две големи бели акули го атакуват. Той е съборен от борда, след това издърпан под водата за дясната му ръка, която впоследствие има нужда от 30 шева, за да бъде възстановена. "Може би това е една от причините да дойда тук. Да стоя далеч от акулите", казва Айнсли, който работи в местния сърф магазин.ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ НАЙ-СЕВЕРНОТО МЯСТО ЗА СЪРФИРАНЕ
Матли, който спечели последното издание на Лофотен Мастърс, се завърна в Австралия веднага след това. И не планираше да облича костюм почти година. "Трябва да го изгоря", шегува се той. Това обаче не е вариант за всеки, който продължава да сърфира в Унстад.Жере Лонгман, "Ню Йорк Таймс"