Изповедта на Рони: Трябва да знаете защо се държа неадекватно

Живата легенда и "шампион на народа" в снукъра Рони О'Съливан обясни изчерпателно чрез блога си в "Евроспорт" защо се държа изключително странно по време на интервютата си в близките седмици.Ракетата привлече вниманието с роботизираните си изказвания пред "ITV", а на въпрос на ВВС изуми още повече, пеейки част от безсмъртния хит на Oasis - Wonderwall.Оказа се, че О'Съливан не е полудял, а умишлено действа по този странен начин, защото не смее да изкаже истинското си мнение за много проблеми, свързани със снукъра.

"Накратко ще обясня защо продължавам да избягвам да коментирам снукъра пред медиите. Не е за да предизвиквам смях, неудобство или за да ме пишат по заглавията. Нарочно съм лаконичен в интервютата си, защото преди Германския Мастърс в Берлин получих имейл от World Snooker . Той беше голямо разсейване, моментът беше много неподходящ, тонът бе ужасен и без съмнение имаше негативен ефект върху представянето и резултатите ми в Световната Гран при, Германския Мастърс и Откритото първенство на Уелс. В крайна сметка обаче дължа на феновете на снукъра най-доброто от себе си на масата. Независимо дали печеля или губя, снукър публиката заслужава да ме гледа винаги в най-доброто ми състояние. Нищо не печеля, когато изказвам искреното си мнение по време на пресконференции след мачовете, но мога да загубя много, ако кажа нещо, което може да донесе проблеми на играта. Така че думите ми за снукъра може да ми довлекат солена глоба. Не ми трябва стресът и затова не говоря много. Като част от задълженията ми трябва да присъствам на пресконференциите, но защо да говоря искрено, когато това не се насърчава? Чувствах, че трябва да обясня защо имах някои странни моменти пред камерите, за да разберат снукър феновете. Или може би пък хората няма да ме разберат, но аз съм длъжен да обясня. Феновете заслужават да знаят истината и със сигурност не искам да се чувстват неудобно, когато ме гледат. Като цяло сезонът ми бе страхотен - бях на четири финала и спечели рекордна седма титла от Мастърс, което ми стига в тази ера. Наистина нямам търпение за Световното първенство следващия месец, защото, както знаем, това е най-великият снукър турнир на земята. "Крусибъл" може да бъде най-страхотното място за игра, ако нещата ти се получават, но може да бъде и най-ужасното, ако имаш проблеми, защото в тази зала няма къде да се скриеш. Чувам често, че представянето ми напоследък не е на нивото, което някога е било. Е, не съм съгласен. Мисля, че стандартът на игра никога не е бил толкова висок и като се замислиш, резултатите ми не са толкова лоши, ако се вземат предвид възрастта и репутацията ми. Приел съм, че понякога някой ще ме победи и след това няма да се представи на същото ниво в следващия кръг. Това се случва с всички велики играчи - всеки иска да победи точно теб. Като цяло това е комплимент, но не прави печеленето на мачове по-лесно. Имам други проекти, които ми помагат да се разсея от снукъра, вече не тренирам толкова често, но пък никога не съм бил толкова щастлив. Обичам работата си в телевизията (като анализатор на снукър мачове), обичам книгите си и демонстративните мачове. Много ми хареса предаването ми, в което играех билярд из градове в САЩ, обичам благотворителните си инициативи. Такива неща ме правят щастлив и животът ми изглежда по-смислен. С течение на времето осъзнах колко всепоглъщащ е снукърът, впоследствие осъзнах, че животът не е само вкарване на топки. Съжалявам само, че не го осъзнах по-рано. Сега животът ми е много по-жив, не съм щастлив само когато тренирам и играя в големите турнири. Когато превключа на режим "снукър", ставам нервен, уплашен, нестабилен, сменям си настроенията и се изолирам. Сега се справям много по-добре с тези неща от преди, но още е нещо като проблем. Четох статия за една бивша колоездачка Виктория Пендълтън, която е преминала през същите проблеми като мен и е успяла да ги преодолее, благодарение на д-р Стив Питърс. Сега знам, че ако не беше той, никога нямаше да съм играчът, който съм, нямаше да спечеля нищо от постигнатото през последните пет години. Още знам, че мога да съм конкурентоспособен и ще играя, докато го чувствам. Част от мен винаги ще иска усещането от играта, независимо от стреса. Дължа на феновете да продължа да играя, не искам да се откажа рано, когато все още има какво да предложа на публиката и когато все още се наслаждавам на играта. От всичко казано става ясно, че и снукърът, и животът ми никога не са били по-добре от сега. Когато анализирам мачове в студиото на "Евроспорт", се чувствам великолепно, с екипа станахме като семейство. Всяка сутрин тичаме около 5 км, което е добър старт на деня, после мога да гледам снукър отблизо, което е много по-хубаво от по телевизията. В заключение ще кажа, че снукърът ми няма да е перфектен като преди, но още съм способен да печеля мачове и да се задържам в топ 16. Естествено, загубите болят, но не толкова, колкото преди. Снукърът е много по-хубав, когато към него се подхожда с добро настроение, не се притеснявам за рекордите, защото за мен няма значение дали на гроба ми ще пише "пет световни титли" или "седем". Животът трябва да е хубав, победите и загубите не са всичко, не че не са важни, просто съм на 40 вече и знам, че има и други неща в живота. Спирам да говоря вече, нямам търпение за Световното първенство и противоречивите емоции, които ще ми донесе", е написал Рони в блога си за "Евроспорт".

Още от Снукър

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти