Христо Златанов: Искам да ме запомнят като човек от Пиаченца (видео)
След 24 сезона, 702 мача, 385 победи и 9321 точки зад гърба си (до края на февруари 2017) Христо Златанов обяви, че след края на първенството в Италия ще сложи край на кариерата си. Първенство, в което неговият тим Пиаченца, който през този сезон е с името ЛПР, ще се бори в плейофите за титлата. Всъщност в Пиаченца е от 14 години, където се установява със своето семейство.
С екипа на "Вълците" печели два европейски трофея - Топ Тиймс Къп през 2006 г. и Купата на претендентите през 2013 г. Освен това е шампион на Италия (2009 г., единствената титла за тима от Пиаченца), носител на Суперкупата (2009) и на Купата на Италия през 2014 г. През 1999 г. има и Купа на ЦЕВ с екипа на Ивеко (Палермо).
С националния отбор на Италия печели два пъти Световната лига (1997 г. и 1999 г.).
Ето и цялото интервю, което Златанов даде за SportPiacenza.it.
Към края на сезона сме, наясно ли сте вече какво ще правите през следващия?За следващия сезон бомбастичната новина ще бъде, че няма повече да играя по различните терени, защото мисля да прекратя състезателната ми кариера.
Мислите или ще приключите наистина?
Приключвам, защото мисля, че настъпи не толкова очакваният момент.
14 години в Пиаченца, като сте най-резултатният нападател в Италия и състезателят избиран най-често за MVP в Серия А1.
Беше най-добрият момент от моята кариера. Толкова много години в Пиаченца е доказателство, че се чувствах прекрасно. Бях приет много добре, за което благодаря на всички фенове, на клуба, на президентите на отбора... В крайна сметка, когато някой се чувства добре, дава много и резултатите идват от само себе си.Направихте шампионската точка за Пиаченца, когато спечелихте титлата за последно и само две години по-късно отново Вие направихте решителната точка, за да се спаси тима от изпадане...
Това са две доста емоционални и хубави ситуации от моя престой в Пиаченца. Първият момент е свързан със спечелването на единствената засега и, надявам се все още за кратко, титла на Пиаченца. Беше много емоционално и страхотно, но ако трябва да бъда честен, бях доста по-радостен след точката, която ни спаси, защото бе много изстрадана и трудна. Тогава просто ни олекна психически.
Кой е най-силният отбор, в който сте играл?
Хващате ме неподготвен, но най-силният не знам кой е. Може би микс от различни състезатели, преминали през Пиаченца. Може да се получи невероятен отбор, но за нещастие всички заедно не сме играли никога. Колкото до най-силния състав, може би този с Лучано Де Чеко и Симон. Тогава имахме една шесторка, която бе много, много силна.
Човекът в Пиаченца, който ви даде най-много през всички тези години?
Не е само един, много са. Любовта на феновете, ръководството на клуба, но конкретно един човек не мога да посоча.
Започнахте да играете във времето, когато имаше смяна на сервис и мачовете бяха доста по-дълги. Как се промени волейболът днес - за по-добро или за по-лошо?
Не знам дали за по-добро или за по-лошо. Чувал съм всякакви коментари, но фактът е, че се свиква към всичко. Преди мачовете продължаваха повече от 3 часа, а днес за 1 час и 40 минути сме ок. Днес волейболът е по-подходящ за телевизията, но някои промени не бих ги направил, защото спортът е доста по-физически и по-малко техничен. Но шоуто трябва да продължи, така че няма проблем.Кой ще бъде вашият наследник?
Моите деца. Не знам какъв спорт ще изберат, ако решат да се занимават с това, но те са моите наследници.Какво ще правите, след като забиете последната си топка в кариерата ви?
Първо, ще си почина, тъй като на моята възраст имам нужда. След това, най-накрая ще организираме ваканция с цялото ми семейство. След това ще погледна какво се случва през прозореца, ще изслушам предложения и със сигурност ще имам възможност да се занимавам с малки дейности, които развивах успоредно с волейбола. Никога не се знае какво ще се случи, ще видим.Как искате да бъдете запомнен след 5-10 години?
Ще ви кажа как не искам да бъда запомнен. Златанов с единствената за Пиаченца титла - това не искам да го чувам. Бих искал да бъда запомнен такъв, какъвто бях - спокоен човек, който говореше с всички, викаше доста на терена и си даваше душата за победата. Невинаги се получаваше, но когато това бе факт, имаше много удовлетворени лица. Искам да бъда запомнен като пиачентинец. Човек, който се почувства добре тук и завинаги ще бъде така.
Превод: BGvolleyball.com