Прераждането на Везенков като потенциален избор в Драфта

Доброто представяне на Александър Везенков за Барселона през този сезон се превърна в обект на много анализи и коментари, а скаутите от NBA отново започнаха да спрягат името му като потенциален избор в Драфта. След като в предишните две години 206-сантиметровото тежко крило се отказа в последния момент от лотарията, Тревър Маньоти от fansided.com направи изключително задълбочен анализ на решенията му и шансовете му при евентуален трети опит да стане част от NBA. Не е необичайно таланти да се отказват от Драфта на NBA. Години наред играчи „опипват почвата” в лотарията след края на сезона в колежите, получават информаия от отбори и агенти преди да преценят дали да рискуват с влизане в Драфта или да се насочат обратно към учебните заведения или да прелетят Атлантическия океан в търсене на нещо по-добро. NBA удължи периода на ранно записване и изтегляне през миналата година и това доведе до рекoрден брой играчи, записали се и след това – изтеглили имената си. Генерално, това е нещо хубаво за лигата и за играчите. Така се дава възможност на отборите да проучват потенциални играчи за по-дълъг период, помака скаутването за актуалния Драфт и този за следващата година, а самите играчи получават повече възможности да се докажат преди да се впуснат в рискованата ситуация. Подобно решение крие сериозен риск за незавършилите образованието си и международните играчи, тъй като никога не се знае как ще мине следващият аматьорски сезон. Идеята е да се получи както при Крис Дън, който се отказа от Драфта на NBA през 2015 г. като заден избор, но успя да повиши стойността си с брилянтен сезон и стана №5 в лотарията през 2016 г. В най-лошия случай целта е поне както се случи с Дарио Шарич, който се отказа от избора през 2013 г., задържа стойността си и беше избран като 12-и през 2014 г. Но подобен ход крие серизни рискове, свързани с чакане и пропускане на приходи от един професионален сезон. Би могло да се случи както при бившето тежко крило на Небраска Уолтър Пичфорд, който през 2015 г. изтегли името си и се опита да играе една година в Европа. Не си намери отбор и се озова в Раптърс 905, там пък беше закован на пейката и сега се опитва да съживи кариерата си в Грузия. Или пък както Мело Тримбъл от Мериленд, който се върна да учи след като се очакваше да бъде избран в началото на втория кръг през 2016 г. Записва по-добра статистика през този сезон, но вече е на 22 години, с неособено впечатляваща физика, и изобщо не бива споменаван в разговорите за Драфта през тази година. Има и още по-кошмарен сцнарий, като този на Недим Буза, 21-годишно босненско крило, който отказа два пъти Драфта – през 2015 г. и 2016 г. Можеше да се превърне в идеален draft-and-stash – някой отбор да го избере и да го прaти да трупа опит на друго място, но вместо това получи страховита контузия като на Пол Джордж и сега кариерата му е под въпрос. Има и случаи като този на Александър Везенков, който беше потенциален избор в първия кръг през 2015 г., едва 19-годишен. В сравнително силен Драфт, той се открояваше като потенциален отличен стрелец от тройката, след като имаше около 38% за два сезона в гръцкия Арис. Макар и сайтове като Draft Express да го оценяваха високо, отборите от NBA явно не го направиха и Везенков предпочете да избере кариера в Европа с Барселона. През 2016 г. това изглеждаше като изключително грешно решение. Минутите на Везенков бяха драстично орязани в сравнение с тези в Арис, като записа 11.7 мин. за 66 мача с Барса. Постигна едва средно по 3.7 точки, а стрелбата му тръгна надолу, като записа 37.4% при 107 опита, цели 61 по-малко в сравнение с периода 2014-2015 г. Преминаването в Liga ACB освети и съмненията относно професионалната му форма – със своите 206 см и атлетизъм под средното ниво, как точно Везенков ще играе защита на ниво NBA? В резултат на това, той се свлече в прогнозите за Драфт 2016 и отново оттегли името си, с доста по-малко шум от предишната година. Сега българският национал, роден в Кипър, се завръща. На 21 години Везенков отново е ценна придобивка в Драфта, като е под №57 в последното издание на предполагаемия ни вариант. Макар и Барселона да прави катастрофален сезон, Везенков е един от малкото позитиви, като използва новопридобитото си игрово време за да покаже, че далеч не е приключил като потенциален играч от NBA. Постига средно по 8.5 точки и 3.4 борби на мач, а стрелбата му се завърна по безапелационен начин: в момента стреля 59% за 2 точки и 47% от тройката при 100 опита. Това му помогна да се утвърди като реален потенциален избор в Драфта, макар и само като draft-and-stash във втория кръг. Възраждането на Везенков се дължи най-вече на стрелбата му. След една тежка година, Везенков се възстанови по брилянтен начин. Шутът му от далечно разстояние е изключително плавен и същевременно светкавично бърз, което му позволява да стреля от малки пространства. Формата на Везенков е относително солидна и постоянна. Успява да поддържа компактна рамка на стрелбата си, а механиката на горната част на тялото му е фантастична. Не скача много при джъмпшот и има навика да прибира топката в „джоба” си преди да се вдигне и да я изстреля. Но лекотата на движенията му и бързината на механиката на горната част на тялото му могат да му помогнат да компенсира това на ниво NBA. Но Везенков е нещо повече от неподвижен стрелец. Той се движи добре без топка и стреля отлично когато е в крачка. В Барселона много обичат да го изкарват на позиция за стрелба след широк заслон при бърза атака, а самият той отлично знае как да остане сам в ъгъла при движение без топка. Везенков притежава и добър потенциал за четворка, която да играе на пикендпоп, достатъчно подвижен е за да си създава пространство около крайната линия, а с размерите си предполага ситуация на мисмач ако противникът направи смяна и високият им играч се окаже срещу плеймейкъра. Свикването с линията за 3 точки в NBA няма да бъде никакъв проблем, тъй като Везенков редовно стреля от такава позиция. До тук става ясно, че с Везенков всеки отбор би получил основния пакет на стрелец от далечно разстояние. Той изглежда като играч, който може да получи ролята на някой като Стийв Новак или Дорел Райт, силни „едноизмерни” стрелци, които трудно сами си създават възможности далеч от топката. Въпросът, разбира се, е какво може да прави Везенков, освен да стреля. Вече има едно добро качество за NBA, но причината играчи като Новак и Райт да отпаднат от лигата е именно невъзможността им да правят и друго. Това е и причината Везенков да изчезне от картата за 2016 г. Отчасти заради ролята, която получи в Барселона, отчасти заради периода на адаптация към по-високото ниво в Liga ACB, Везенков на практика не получи възможност да покаже кой знае какво извън стрелбата си, тъй като най-често беше използван да създава пространство на съотборниците си. Тази година обаче той показва израстване в няколко аспекта, а минутите му чувствително се увеличиха. Сега все по-често прави пресечки, като разви отлична връзка с другия висок човек в Барселона – центърът-вълшебник Анте Томич. Везенков разчита повече на своето усещане за играта, за да направи тези пресечки успешни, а не толкова на експлозивност или бързина. Кара противниците си да плащат скъпо ако „заспят”, независимо дали по описания горе начин или ако бъде изпуснат след стрелба. Везенков също така може да доразвие и пасовете си в NBA. Макар и рейтингът му на асистенции да е нисък, дори и за крило, което не подава много, той демонстрира добър поглед на паркета и докосване, и би трябвало да може да се превърне в шеметен разпределител на топката. Силата му е при пасовете за пробиви в перспектива, което прибавя още едно измерение с което да компенсира недостатъците си в завършващата фаза. Везенков няма да бъде заплаха за коша с топката в ръце. Не притежава бързината или експлозивността да пробива дори през по-големите гардове, а и дрибълът му не е страхотен. Това ще го лимитира до опция за атака след движение без топка, дори и на ниво Евролига. Везенков позазва потенциал при владеенето на топката единствено в играта на ниския пост, където се доближава до представянето на Йоргос Притезис и Паулиус Янкунас. Този тип игра се фокусира основно върху работата с крака и докосването до топката, като заплахата от стрелба с отскок или пас навън държи защитата нащрек. Везенков по-скоро може да създава огромни пространства с работата си с крака, отколкото да използва сила по пътя си към коша. Това определено е обещаващ фактор за кариера в Евролигата, а не в NBA, където ще получи минимална възможност за подобна ситуация. Защитата е нещото, което по всяка вероятност ще лимитира най-много Везенков в NBA. Физическите му инструменти не са вдъхновяващи, силата му е под средното ниво и му липсват бързина и експлозивност. В Евролигата се справя добре, като е използван предимно като „четворка” в ниска, small-ball петица. В NBA това може да бъде и основната му роля, макар и да трябва да се запитаме дали физиката му би му позволила. Все пак Везенков е силен при борбата в защита до този момент. Процентът му при овладени отскочили топки под собствения кош, който падна сериозно през миналата година, е стабилните 15.7%. Справя се добре при битката за оспорваните топки, което може да е добър знак що се отнася до силата на горната част на тялото му. Но и тук атлетизмът му е проблем. Не се издига високо когато скача и по всяка вероятност ще остане „ограничен на земята” играч. Везенков има проблем с координацията, а работата му с крака при излизането от зласлон все още търпи развитие. Спасителният пояс за Везенков може да бъде неговият усет, който до този момент му помага да компенсира недостатъците си на ниво Евролига. Говорейки активно в защита, Везенков умее да прави ротации далеч от топката, а и е от голяма полза при координирането на съотборниците пред себе си – изключително полезно качество когато защитаваш в тандем с непостоянния Тайрис Райс. Макар и да не покрива бързо големи части от терена, генерално Везенков играе умно и сигурно в защита. От време на време може и да пропусне някоя ротация, но притежава доста развито разбиране за това как трябва да се пази на ниво NBA, особено срещу пикенрол. Че Везенков умее да „чете” този тип ситуации е добър знак за неговото развитие. Никога няма да бъде истинска заплаха в защита, продължителното развитие в психическия аспект на тази част от играта може да му даде възможност да премине на следващото ниво. В третия си опит в Драфта на NBA, Везенков вече е достигнал до уменията, за които загатна през 2015 г. Вероятно все още е периферен за Лигата играч, възможен избор с нисък таван на развитие, който може би ще бъде по-ефективен в Евролигата отколкото когато и да било в САЩ. Но тази година доказва, че той притежава едно умение на ниво NBA – стрелбата, и демонстрира знаци, че може и да има място за него като резервна „четворка” в „small-ball” петица на терена. Психическата страна от играта му е отлична и това със сигурност ще му помогне. Въпреки рискования ход да се откаже от Драфта през 2015 г., Везенков работи здраво, за да се върне в разговорите за тазгодишната лотария и е една от най-добрите „draft-and-stash” опции, с които клас 2017 разполага.Превод: picknroll.bg

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти