Неонацист в леговището на антифашистите?

Преминаването на Роман Зозуля в Райо Валекано в последния ден на зимния трансферен прозорец падна като истинска бомба на „Вайекас”. Привържениците на „франкирохос” бяха облени от масивна вълна от възмущение, след като любимият им клуб завърши операцията по вземането под наем от Бетис на украинския национал, свързван с парамилитаристични групи с крайнодясна идеология в своята родина.

Това не е новост. Още идването му в севилския тим от Днепър предизвика голям бунт по същата причина, но на „Вайекас” реакцията бе доста по-буйна заради левичарския уклон на квартала, който бележи философията и на клуба. Така, моментално след публикуването на намерението на ръководството на Райо да привлече играча, в социалните мрежи се умножиха минута по минута гласовете в пълно отрицание и заклеймяване на сделката.

Фенклубът „Plataforma ADRV” изригна: „Позор след позор. Тъкмо когато започне да изглежда, че няма с какво повече да бъдем изненадани, се появява нова подигравка към нашите ценности и история: сред хиляди и хиляди налични на пазара футболисти решават да привлекат един всепризнат неонацист като Зозуля. Не е въпрос само на идеологии или мислене, нещата отиват много по-надълбоко: украинският играч държи в ръцете си оръжия, дарява пари на фашистки батальони, изкарва на преден план своите символи и в куп случаи изказа гласно подкрепата си за ултрадесницата в своята страна, за която се превърна в емблема. На „Вайекас” няма място за расизъм!”

Подобна бе реакцията и на хенгрупировката Буканерос, която протестира с аргумента, че „червеният гръм (б.р. – символ на клуба) не се защитава чрез нацисти”. „Неговата свързаност с нацистите му забранява да облича екипа с червения гръм. Няма да го мърсиш! Не си добре дошъл!”, се казва още в поредицата публикации на Буканерос в туитър.

Протестите в един момент бяха парализирали операцията, ала в крайна сметка Райо Валекано направи крачката и я завърши, след което излезе с писмо от футболиста, в което се обяснява, че той не е „обвързан, нито подкрепям никоя парамилитаристична или неонацистка групировка”, и че всичко се дължи на неразбирателство при пристигането му в Испания: „Дойдох на летището в Севиля с фланелка с герба на моята страна и стихове на поета Тарас Шевченко, който е изучаван във всички училища в СССР. Един журналист написа, че нося тениска на парамилитаристична група, чийто герб се различава от този на моята страна, защото съдържа сабя в голям размер… Сътрудничил съм на армията на моята родина, за да помогна на децата и на най-необлагодетелстваните по време на война. Зная, че това съвпада напълно с обществените ценности, отъждествявани от Райо и неговата публика.”

Тези обяснения не убедиха критиците, които твърдят, че Зозуля стига по-далеч от чистия патриотизъм, а споменаваната от него в писмото подкрепа не е към редовата армия, а към парамилитаристични групировки с определено неонацистки почерк. В добавка футболистът никога не е криел дълбоката си връзка с ултрите от крайната десница във фенсектора на бившия си отбор Днепър.

„АВС”