Пет „велики” идеи в помощ на революцията на Ван Бастен

Никой не знае с точност кое върви толкова зле във футбола, че Марко ван Бастен да има намерение да го променя издъно (предлага например отмяна на засадата, въвеждане на временни или постоянни при определен брой нарушения отстранявания на играчи от мач, премахване на продълженията, замяна на дузпите след редовно време с двубои очи в очи между изпълнители и вратари в рамките на 8 секунди, разделяне на 90-те минути на четири четвърти и др.). Нито се знае по каква причина най-популярният спорт в света би могъл да завижда на хокея на трева, който премахна засадата, освен тази, че Нидерландия има най-добрите олимпийски постижения там (след Индия).

Но след като легендарният бивш нападател на Аякс, Милан и „лалетата” е решен да променя най-обичаната игра на планетата, ние седнахме и помислихме (неособено дълго), за да добавим нови пет идеи, (зле) вдъхновени от други спортове.

ИЗКАРВАНЕ НА ВРАТАРЯ ЗА НАПАДАТЕЛ КАТО В ХАНДБАЛА

Хандбалът е лош. Това поне се подразбира от анализа, представен от Ван Бастен при предложението за премахване на засадата: „Футболът все повече заприличва на хандбала, където отборите изграждат крепостни стени пред своята врата.”

Да, разбира се. Само че хандбалът е и спортът, който току-що въведе временното излизане на вратаря за сметка на полеви играч, което позволява повече голови опасности: нападащият отбор има числено предимство пред защитаващия, а защитаващият има повече възможности да стигне до попадение при контраатака.

Алтернатива: забрана за защитниците да влизат във вратарското поле (нали неслучайно то е наречено така).

ВЪЗНАГРАЖДАВАНЕ НА ГОЛОВЕТЕ ОТДАЛЕЧ КАТО В БАСКЕТБОЛА

Заради хандбалните крепостни стени става все по-трудно според Ван Бастен да се влиза в противниковото наказателно поле. Може тогава да се премира отбор, който вкарва гол отдалеч, както е в баскетбола – друг източник на вдъхновение за бившия титаничен нападател.

При кош зад определена начертана граница се дават три вместо две точки, тъй че защо гол извън пеналтерията да не се брои за два? Така рискът ще бъде възнаграден, а наказателното поле вече няма да е Светая Светих за бранителите. Пък при такива правила в Нидерландия Роналд Куман щеше да е култов колкото и Йохан Крайф. Или почти толкова култов.

Алтернатива: систематично наказване с дузпа след петия фаул за всяко полувреме (така например мачът Португалия – Нидерландия на Мондиал 2006 можеше да завърши 34:32, или около този резултат).

ОГРАНИЧАВАНЕ НА БРОЯ ПАСОВЕ КАТО ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА

Свободни пространства, само игра, липса на убито време: за това мечтае Ван Бастен. Истински френетичен футбол, който би бил подпомогнат от една мярка, която ние открихме: ограничаване на броя на подаванията в атака. Вдъхновено от волейбола (максимум три докосвания преди удар), правилото би задължило двата тима да предприемат рискове: шест подавания максимум преди шута и ще видите как броят на ударите ще излети в облаците. Така славата ще е за залагащите на стила „ритай и бягай напред” и ще виждаме вероятно повече волета като онова, което превърна самия Ван Бастен в легенда. Англия би била световният шампион през 2018 година, а Анди Каръл – носителят на „Златната топка”… може би това все пак не е особено добра идея…

Алтернатива: ограничаване на времето за разиграване на топката преди удар (и изпращане на Джосеп Гуардиола в пенсия, тъй като той така и така вече обмисля въпроса сериозно).

ПОЗВОЛЯВАНЕ НА ИГРА С РЪЦЕ КАТО В РЪГБИТО

Развиване на футбола е също и улесняването на живота на съдиите. Досега инстанциите опитаха да увеличат бройката им на пет, да им предложат електронна помощ при удари около голлинията и, близко до вашите стадиони, видеоасистенти.

Най-простото нещо би било да се оторизират забранените неща, например отиграването на топката с ръка. Все пак нали ръгбистът има правото да играе и с крак. Това би елиминирало в голяма степен дебатите по темата „имаше/нямаше дузпа”, би реабилитирало Тиери Анри и би позволило на головите хрътки, които са по-дребнички, да достигат до леко неточни центрирания.

Алтернатива: оторизиране само на пасовете назад, така че върнатите центрирания да си спечелят отново славата на смъртоносно оръжие (следователно и заличаване веднъж и завинаги на цялата тази история със засадите).

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОБЕДИТЕЛ ПО ТОЧКИ КАТО В БОКСА

По-малко мачове, без продължения: Ван Бастен е твърде съпричастен към здравето на играчите и към спектакъла. Затова, за да бъде привилегирован офанзивният футбол, нидерландецът би могъл да вземе пример от бокса, където при липса на нокаут победителят е определян по точки.

Алтернатива: играенето на мачовете в 12 периода от по три минути. С толкова реклами в паузите между тях футболът ще стане първи икономически отрасъл в света, а визионерът Марко ван Бастен – президент на ФИФА.

„Екип”