Свен Крамер с 9-та европейска титла „олраунд” в джоба

„Това беше един супер уикенд”, възкликна веднага след като спечели поредната си титла сияещият от щастие Свен Крамер. Сякаш това не бе 9-та европейска титла в многобоя за него, а първа.

Супер уикенд бе не само за Свен, но и за зрителите дошли да гледат надпреварата в изцяло обновения леден овал „Тиалф”, които този уикенд направо се пукаше по шевовете, въпреки високите цени на билетите от по 35 евро на ден в най-евтиния си вариант. Милиони, които не можаха да си купят билети за събитието се бяха позиционирали пред телевизионните екрани, където в събота феновете на кънки бягането имаха възможността да гледат рекордно дълго време любимия си спорт на живо. Прякото предаване на Националната холандска телевизия през този ден бе от 11 сутринта до 18:30 часа вечерта. Денят завърши със стрелба на паркинга до пистата, по време, на която директорът на един от основните спонсори на кънки спорта в Холандия – „Клафис” бе прострелян в ръката. Вероятната причина за случилото се  е разчистване на бизнес сметки. Именно в този ден програмата на Европейското първенство по кънки бягане „Олраунд и спринт” бе най-натоварена, но и може би най-интересна за зрителите. Разбира се, най-голямата атракция бе оставена за неделя, когато първенството бе закрито с три почетни обиколки на на шампионите, които получиха възможността да помахат на привържениците си около пистата от шейни с конски впряг от фризийски коне (една от древните европейски породи коне). Тези традиционни от миналото впрягове бяха атракция не само за зрителите, но и за самите състезатели, които не спряха да си правят селфита и видозаписи на еуфоричната обстановка обхванала трибуните край ледения овал.

Програмата на това първенство, която от маркетингова гледна точка би трябвало да е нещо самоубийствено за този спорт и която навсякъде другаде по света би направила едно подобно състезание непродаваемо телевизионно, се оказа нещо работещо на територията на Холандия, където милиони зрители прекараха почивните си дни (от петък следобед до неделя вечерта) в едно единствено занимание и то бе, разположени удобно пред телевизионните екрани, да наблюдават първият в историята на кънки бягането комбиниран шампионат - в спринта и в многобоя едновременно.

Ето и какво сподели пред микрофона на Sportal.bg шампионът Свен Крамер:

Г-н Крамер, колко специална е за вас тази 9-та европейска титла „олраунд” и как намирате идеята европейските първенства в многобоя да се провеждат в съчетание с първенствата в спринта, което пък е и дебютно изобщо на европейска сцена?

-       Всяка титла е специална. Приятно е да чупиш рекорди пред домашна публика, където най-много ти се радват. Не искам да крия обаче и че малко съжалявам, че Полша отказа организацията на това първенство по финансови причини, защото въпреки суровите зимни условия, едно първенство, което се провежда на открита писта винаги е много специално и много свързано с историята на кънки спорта. На тези, които ги е страх от температури от около минус двайсете, ще им кажа само, че това няма как да е проблем, ако просто облекат една по-топла екипировка. Иначе мисля, че този уикенд бе фантастичен от гледна точка на това как се пързаляхме аз и колегите ми, които се бореха за титлите в отделните категории. А именно това е най-важното за един спорт, трябва да има красота и оспорвани битки. Мисля, че комбинираното провеждане на шампионатите в спринта и многобоя е една много удачна формула. На мен лично в този формат, в които се проведе надпреварата в „олраунда” много ми допадна. Също така и появата на титлата европейски шампион в спринта е нещо, което отдавна трябваше вече да се е случило.(На жените обаче не им допада чак толкова идеята да стартират 4 пъти в рамките на 20 часа. Ирене Вюст сподели със журналистите следното по въпроса: „Тези, които са съставили програмата нека първо дойдат сами да опитат да карат две дистанции в един ден вечерта, да се приберат в хотелската си стая в 22 часа и в този момент да им предстои още вечеря и масаж преди да могат да си легнат, за да застанат на старт отново в 11 часа сутринта.” Вюст дори спомена, че не е зле в подобен случай да се вземе хапче за сън, защото иначе едва ли сън може да настъпи преди 1-2 часа през нощта. Мъжете за техен късмет не трябваше да стартират в петък вечерта, което бе по-добрия вариант. Едно е да приключиш състезателния си ден в 22 часа, друго – в 18 часа. – бел.на автора). Тази новост в спорта ни идва точно навреме. И в двете направления – многобоя и спринта, състезателите се борят само и единствено с хронометъра. В основата на кънки бягането, като негова есенция стои това да се придвижиш възможно най-бързо между точка А и точка Б. Именно това е залегнало в състезателната програма, както в спринта, където за да се излъчи краен победител се стартира два пъти на дистанцията от 500 метра и два пъти на тази от 1000 метра, така и в „олраунда”, където победителя в надпреварата се определя след преодоляването на дистанциите от 500, 1500, 5000 и 10000 метра при мъжете, и  500, 1500,3000 и 5000 метра при жените. Така че, тази новост в нашия спорт я намирам за много по-удачна от вмъкването в програмата на стартовете за световната купа, световните първенства в отделните дисциплини и олимпийските игри на дисциплини като масов старт и отборен спринт, където се кара тактически, за да се постигне краен успех. Разбира се, напасване и доизчистване на някои детайли в програмата, все още може да се търси, но това са дреболии. Доказателство за това, че нововъведението в календара на кънки бягането от този уикенд е успешен проект или експеримент, както искате го наречете, бяха препълнените трибуни на ледения овал в Хееренвеен. Често се отправят критики, че трибуните в кънки бягането не се пълнят лесно, но ето, че когато се намери правилната формула и когато има качество, хората идват на пистата да гледат.

Къде държите всичките си медали?

-       Вкъщи. В една кутия – много тежка кутия. (Смее се шампиона. –бел.на автора) Някои, по незначителни ги давам на децата край пистата, за да им се радват и да ги стимулират като спортисти.

Колко са сладки победите на обновеното съоръжение – ледения овал в Хееренвеен?

-       Победите винаги са сладки. За мен бе удоволствие да се пързалям на обновената писта „Тиалф”, която за мен е и домашната ми писта. Атмосферата, както и в миналото, и сега е прекрасна, даже по-прекрасна. Всичко е ново и модерно. Определено поне засега ми върви по вода на новото съоръжение. Може би затова победата днес бе една от най-сладките ми победи. Именно заради уникалната атмосфера и направо трептящите от вълнение трибуни през последните 3 дни.

С лекота побеждавате през този сезон. Какво стои в основата на този осезаем подем спрямо отминалите два сезона?

-       Чувствам се отлично. Свеж. Това определено са неща, които улесняват живота на един спортист. Винаги съм обожавал усещането от пързалянето с кънки. Разбира се, всеки има моменти на падения и възходи и за 10-12 години няма как да не е имало случаи, в които изобщо не ми се е стъпвало на пързалката.Удоволствието от пързалянето ми на ледения овал се увеличава пропорционално с подобряването на моето психическото и физическото състояние, т.е. на моята спортна форма. Така, че в момента се наслаждавам максимално на спорта, които практикувам. Мога да кажа, че си върнах радостта от спорта. (Това определено бе изписано на лицето на Свен Крамер през изминалия уикенд. – бел.на автора.

А и вече с един медал от голямо първенство през този сезон, се чувствам много доволен. Добрите си резултати дължа освен на себе си и на своя отбор, треньора, на целия екип от хора, които се грижат за мен. След олимпийските игри в Сочи, за следващия олимпийски цикъл, избрах различен път на подготовка. Трябваше ми време да се сработя с хората в новия си отбор и да намеря комфорт, въпреки че бях избрал нов път на развитие извън комфортната си зона. За две години това се случи и сега вече мога да кажа, че трудностите са зад гърба ми. Това всъщност е една от основните причини за това нещата да вървят толкова гладко в момента и успехите да не ме подминават.

Как се карат 10 километра с толкова кратка почивка след старта на 1500 метра?

-       Въщност благодарение на доброто си представяне и това, че след 3-тата дисциплина, т.е. 1500-те метра бях начело във временното класиране, получих възможността да стартирам в последната серия на 10000 метра. А това е от голямо значение. Вместо един час имах малко повече от два часа почивка между двата старта.  Така, че спрямо момчетата, които трябваше да стартират в първите серии, аз имах много повече време за възстановяване на силите си. Едно от ключовите неща в „олраунд” пързалянето е да съумяваш да се възстановяваш бързо, за да можеш да караш всичките четири дистанции на максимум. Това именно прави състезанията в многобоя толкова интригуващи.

Какво правите във времето между два старта в един ден?

-       Нищо. Просто си почивам.

Лесна ли бе победата в това първенство за вас?

-       Резултатът след първите две дистанции в събота ми даде необходимата вяра и сигурност, че мога да спечеля. След 1500-те метра вече си бях осигурил такава преднина пред Ян Блокхаузен, че вече не бе необходимо да се тревожа за нищо. Времето ми на 1500-метровата дистанция бе само с 0,01 секунда по-слабо от това на победителя Денис Южков от Русия (1.46.54 минути). С толкова успешно представяне на 1500, вече държа още един коз в ръцете си. Ако успехите ми на тази средна дистанция останат така константни и в бъдеще, ще разполагам с едно наистина безценно оръжие в ръцете си и още по-голяма сигурност , че титлите в „олраунда” няма как да ми се изплъзнат.

Колко голяма бе насладата от пързалянето ви в последните обиколки на 10-километровата дистанция и особено, когато включихте на направо извънземни обороти в последните 400 метра? Времето, което постигнахте в тази последна обиколка бе наистина повече от впечатляващо (28.4).

-       Сферата беше уникална и затова, въпреки че не беше необходимо, реших да зарадвам публиката с нещо специално. Исках да наградя ентусиазма им и затова натиснах педала на газта в последните 4 обиколки на състезанието. Разбира се, имах и силите да го сторя. От значение бе това, че можех да си позволя много по-спокойно пързаляне от обичайното, когато надпреварата е само на 10000 метра. Имах и предимство от близо 17 секунди пред втория във временното класиране преди старта на 10 километра. Едно е да завършиш състезанието с обиколка за 28.4 секунди при положение, че финишираш с време 13:06 минути, а друго да го направиш при положение, че се стремиш към максимален резултат от около 12:50 минути. Видяхме обаче и противоположното на това, което аз направих от борещия се за медал норвежец Свере Лунде Педерсен, които едвам завърши своето бягане на 10000 метра. Той изчерпа силите си обиколка преди финала и подпирайки ръцете си на подбедриците едвам завърши състезанието. Радвам се, че на мен подобни неща не ми се случват. Такива неща те сриват емоционално и психологически, след което имаш нужда от дълго време да преживееш случилото се на ментално ниво. Е, и в нашата серия с Блокхаузен имаше малко напрежение. Първо аз направих фалстарт. После се оказа, че при повторния старт Ян е бил пристъпил стартовата линия при командата „готови”, но съдията не е дал втори фалстарт, което би довело до дисквалификацията на съотборника ми Блокхаузен. Това според мен е правилното решение. Понякога на съдиите е разрешено да интерпретират правилата по-различно от обичайното в името на добрия дух на едно състезание.

По-рано в разговора споменахте за търсене на комфорт в зоната на дискомфорт. В тази връзка и търсене на вашия личен комфорт, планирате ли да пропуснете някои състезания от календара до края на сезона?

-       За мен, както и за повечето от останалите топ състезатели, пикът на сезона и най-важното ще е Световното първенство по кънки бягане в отделните дисциплини през февруари в Южна Корея. То ще бъде и ориентир за това какво ще ни очаква на олимпийските игри догодина на същата писта и по същото време от годината. След Южна Корея ще насоча вниманието и подготовката си към Световното първенство „олраунд” в Хамар, Норвегия. Междувременно ще пропусна Държавното първенство на Холандия в многобоя, тъй като с европейската си титла в „олраунда” се класирам директно за първенството на планетата. Това е добре, защото това национално състезание се пада в период от две седмици, в които трябва да тренирам при други условия и да работя върху т.нар. „база” – обикновено без кънки и в някоя по-топла държава. Засега, ако нещо не се промени в плановете ми, смятам да използвам старта от Световната купа в Берлин в края на януари за подготовка за Световното първенство в Южна Корея.

Подарихте свой екип на един от младите състезатели от норвежкия национален отбор – Синдре Хенриксен, който спечели надпреварата на 500 метра в събота и който се нареди трети на 1500-метровата дистанция. Младокът завърши 8-ти в крайното класиране в многобоя при своя дебют на европейския подиум. Когато се пързаля, той наистина много наподобява на вас. Каква е връзката ви с него?

-       Пред няколко години Хавард Бъко, който тогава бе най-добрия норвежки кънкобегач ми беше споменал за момче от отбора, което е било голям мой фен поради, което всички го наричали вместо Хенриксен – Свенриксен. Така го майтапели за това, че е мой почитател. Това е причината да му подаря един свой екип. Мисля, че изненадващия ми подарък много му хареса. Появата на нова генерация добри състезатели като Синдре е много важна за бъдещето на норвежкото кънки бягане и за развитието му. Хенриксен е и много важен за норвежците в отборното преследване. С него в отбора те вече имат един спечелен старт за световната купа и победа над холандския отбор. Той е истински талант и мисля, че му предстои бляскаво бъдеще в норвежкия национален отбор.

Ще спечели ли Свен Крамер и десета европейска титла ”олраунд”?

-       Възможно е. (Затова обаче ще трябва да изчакаме до 2019 година, когато ще се проведе следващото европейско първенство. Догодина през олимпийския сезон няма да има такова в „олраунда”. –бел.на автора)

Останалите победители от Европейското първенство по кънки бягане „Олраунд и спринт” са както следва:

Холандката Ирене Вюст, която с постижението си се изравни по брой европейски титли в многобоя (5) с чехкинята Мартина Сабликова, която този уикенд в Хееренвеен остана втора в крайното класиране. Вюст бе на седмото небе от щастие, че най-после си е върнала спортната форма, която бе загубила и в чието търсене бе в продължение на повече от две години след олимпийските игри в Сочи през 2014 година.

В спринта шампиони станаха не тези, които бяха сочени за фаворити ( холандците Йорийн тер Морс и Кйелд Наус), а момчето със смесена холандско-японска кръв – Кай Фербей и чехкинята Каролина Ербанова. И двамата са млади. Тя 24-годишна, израснала на пързалката за хокей на лед в Чехия и сега тренираща от два сезона в Холандия. Първоначално под ръководството на Мариане Тиммър и в последствие под това на Денис ван дер Хун. Кай Фербей – едва 22-годишен, изключително талантлив. Нощна птица по своя преценка. Мечтаещ може би някой ден да стане ди-джей и работещ над уменията си в тази област вечер, когато всички останали от семейството му са вече в леглата. Кай наваксва проснатите часове сън с дрямка всяка сутрин след закуска. Тренировките и състезанията на ледения овал Фербей възприема като работа. Перфекционист е и затова му е малко трудно да се радва на победите си дълго и да не изпада в размисъл какво е можел да направи по-добре в дадено състезание. Така бе и този уикенд. По думите му, големи емоции ще покаже едва когато стане световен  или олимпийски шампион.

Фани Богданова специално за Sportal.bg

Сандър ван дер Крохт