Любимият американец на Ирак (видео)
Когато Албърт Джаксън за пръв път опита да прикотка своя приятел Демарио Мейфийлд да играе професионален баскетбол заедно с него в Ирак, спомена парите, а не експлозията.
Сега, три години по-късно, той има двойно гражданство - на САЩ и Ирак и е баскетболна икона в раздиран от война район.
Мейфийлд израства във Франклин Каунти, Джорджия, на 35 минути от кампуса на бъдещия си университет. И така, когато Денис Фелтън напуска треньорския пост на Джорджия Юнивърсити през януари 2009 година, Мейфийлд не избира да продължи кариерата си другаде, макар да има оферти от Оубърн, Флорида Стейт и Южна Каролина. Играч №1 на Джорджия за 2009 година почти не помирисва терен в новобранския си сезон. Всъщност остава в отбора тогава, защото се сприятелявa с някои от съотборниците си, един от които е Джаксън и защото се влюбва в студентка на име Джасмин. Но преди края на дебютния си сезон решава да се трансферира. Мейфийлд разкрива, че е имал оферта от Шака Смарт да играе за Вирджиния Комънуелт, но му предстои да стане баща и предпочита да остане близо до Джасмин и избира Шарлът. Следващите два сезона са най-силните му като колежански баскетболист, но често влиза в разправии стреньора Алан Мейджър и три пъти е наказван, преди да се стигне до изгонваенто му през 2013 година. Тогава прави най-голямата грешка, която обръща развитието на кариерата - и животът му. През май 2013 година е арестуван, заедно с бившия футболист на Джорджия Рикардо Кроуфърд. Двамата са в кола, която е в квартал, известен като обект на кражби, а полицаите ги намират с маски, ръкавици и оръжия. “Какво съм си мислел тогава? Бях се поставил в ситуация на живот или смърт. Ченгетата дойдоха към колата с извадени пистолети. Можеше да е още по-голяма грешка, да бъда застрелян. Почти загубих семейството си. Този ден завинаги ще бъде в съзнанието ми”, казва Мейфийлд сега.“Просто му казах, че имам работа за него. И когато му споменах парите, той не можеше да повярва. Казах му, че ще го пазя. Толкова сме близки. Ако той ми каже за невероятен баскетболен шанс в Северна Корея, вероятно ще му кажа “ОК, правим го”, казва Джаксън.
Най-далечното място, на което Мейфийлд е бил до момента, са Бахамите, но той се чувства окуражен да отиде в Багдад. Иска да се погрижи за семейството си и да се докаже. Първото му впечатление, на летището, е изцяло положително. Но когато се вози 30 минути с такси до хотела, започва да се изнервя. Първите няколко дни свиква с непрестанните спирания на тока, студените душове и различната храна, чудейки се дали не е направил огромна грешка. Но след три седмици вече се е доказал на терена и получава изгодна оферта за целия сезон - както и по-хубава хотелска стая. Оттогава насам се чувства комфортно в града, дори след като Джаксън му разкрива, че е преместен в същия този хотел, в който става експлозията предния сезон. “Всеки път когато включиш новините или четеш статия онлайн за Ирак, става дума за стрелба или бомба. Но честно, чувствам се в безопасност. Адаптацията към културата бе трудната част. Работя по три часа дневно, а в останалите 21 съм самотен”, казва Мейфийлд. Мейфийлд не иска семейството му да идва в Багдад. Вярва, че може да се сдобият с визи, но знае, че за добре познат баскетболист е по-спокойно и безопасно, отколкото би било за жена и шестгодишно дете, което обича да тича навън. Предпочита да се наслаждават на живота си в Джаксънвил, Флорида, отколкото на непрестанните тревоги, които ще усеща, ако са с него в Ирак. С Джаксън за съотборник през първия сезон нещата потръгват лесно. Но през 2016 година той се завръща в Южна Америка, където играе преди краткия си тур в Средния Изток. Макар да изкарва по-малко пари първоначално, усеща, че си струва, защото нивото на игра е значително по-високо и баскетболът е по-популярен.За Мейфийлд нещата просто се получават. Той има вроден усет към топката, експлозивен и атлетичен е и се справя с играта като цяло. Във втория си сезон извежда Ойл Клуб до титлата, записвайки по 29 точки, 8 асистенции и 8 борби средно на мач.
След сезона се завръща у дома, във Флорида, за да прекарва време с Джасмин и Демарио-младши, синът им. Обмислял е оферти от Южна Америка, надявайки се да намери трамплин към по-реномирани отбори в Европа и Азия. Тогава идва обаждане от националния отбор на Ирак, който е №85 в класирането на ФИБА. Имат нужда от подсилване. До края на лятото, след седмици на обсъждане със семейство и приятели и после месеци чакане на всичката документация, той става едикнственият ирако-американски играч в клуб и започва да се състезава за Купата на ФИБА Азия, квалификация за Световното първенство. “В иракската лига има три вида играчи - добри, ОК и много лоши. Но с националните отбори вече си на голямата сцена. Всяка страна в света участва и е възможност за мен да покажа уменията си и да бъде оценен срещу по-сериозни съперници”Дейвид Гарднър, Bleacher Report