Интервюто с Бускетс: Не мисля за отказване като Пике
Серхио Бускетс е на лагерсбор с националния отбор на Испания, въпреки че няма да играе в мача от световните квалификации срещу Албания поради наказание. Юбилейният му двубой №100 за Ла Роха ще трябва да изчака до понеделник. Халфът иска да се съсредоточи само върху футбола и предпочита да избягва политически теми като случилото се в неделя в Каталуня, празните трибуни на „Камп Ноу” на мача Барселона – Лас Палмас и ситуацията около съотборника му Жерард Пике. В базата в Лас Росас Бускетс сяда с нашия екип, за да говорим само за футбол.
- Ще трябва да почакате няколко дни за стотния си мач с националния екип…
- Да, още щом видях жълтия картон срещу Лихтенщайн, вече знаех, че ще пропусна следващия мач с Албания. При все това съм в състава и ще подкрепям моите съотборници, за да опитаме да подпечатаме класирането за Мондиала възможно най-скоро. Пък после дано успея срещу Израел да изиграя своя мач №100 – много хубава цифра.
- До неотдавна изиграването на 100 мача с националния отбор изглеждаше нещо непостижимо…
- Да, имахме късмета да изиграем много мачове, да имаме важна роля в националния отбор във всички тези години, особено когато в началото стигахме до финали и ги печелехме. Затова и успях да достигна тази цифра за малко години. Това е мечта, това е история! Дано да има и още!
- Макар че бихте предпочели да играете, сигурно ще Ви дойде добре малко отдих?
- Това е отдих по задължение и понякога е за добро, защото и в националния, и в клубния си отбор имам късмета да съм важна фигура и да се ползвам с доверието на треньорите. Играя много мачове и ако наистина има нещо положително в наказанието, това е точно възможността да си почина.
- Срещу Италия показахте, че отново сте предишният Бускетс. Каква част от заслугите може да си припише селекционерът Юлен Лопетеги за това възраждане?
- Голяма. Защото пое един отбор, който имаше у себе си много талант, ала не успяваше да го докаже в последните европейски и световни първенства. Лопетеги съумя да обедини младите играчи с ветераните, да създаде това усещане и желание да бъдем отбор, да работим много, а това се пренесе и на терена. Най-вече по отношение на добрата обстановка в съблекалнята, тъй като хората вътре отново са изпълнени с желание и радост.
- По-добре ли се чувствате в тази среда на терена, заобиколен от много халфове?
- В крайна сметка е въпрос повече на отбор генерално, отколкото на игра с много халфове. Истина е, че по този начин си осигуряваш повече владение на топката и надмощие в центъра, което е добре, ала играем с добър резултат също и в система 1-4-1-2-3 с две крила напред до централен нападател. Отборът в края на краищата, ако обстановката е добра, ще играе успешно с всякакви играчи и във всякакви системи.
- В националния отбор напоследък дори играхте без чиста „деветка”, напълно в стила на Джосеп Гуардиола…
- При тази система може би ти липсва малко дълбочина, ала тя се показа доста успешна, особено срещу Италия.
- По-уютно ли се чувствате на терена този сезон и в Барса, и в Ла Роха?
- Може би съм малко по-подкрепян и наистина се чувствам много добре този сезон. На един играч в центъра на терена му влияе много това дали отборът е компактен – колкото е по-компактен, толкова по-лесно ми е и конкретно на мен.
- Забелязали ли сте, че постоянно се търси Новия Този или Новия Онзи, но никога Новия Бускетс?
- Това е добър знак, макар че със сигурност и на мен може да ми се намери заместник. Има много начини да разбираш футбола, а на моята позиция също има играчи, които, макар и с други характеристики, могат идеално да я играят.
- Ако някой ден се заложи на система с двойка пивоти в центъра, това би ли представлявало предателство към стила?
- Има множество начини да се играе и да се подобрява играта. В края на краищата стилът се маркира от футболистите.
- Създава се усещането, че при Ернесто Валверде халфовете на Барса тичат по-малко и играят повече с топката…
- Не зная какво казват статистиките, но нашето усещане е, че сме по-събрани близо един до друг, че сме компактен отбор и че е много по-трудно да ни създават положения и да ни вкарват голове. И това е видимо. Това е добре и за тима, и конкретно за мен. Да се защитаваш чрез притежанието на топката винаги е най-добрият начин за отбрана. Колкото повече пасове можеш да направиш и колкото повече възможности за комбинации имаш, толкова по-добре. За щастие разполагаме с големи футболисти и можем да практикуваме този тип футбол. Ако сме солиден и компактен отбор, ако продължим да оставяме по-малко пространства между линиите, това ще ни помогне да се борим за всички трофеи.
- Седем от седем победи в Ла Лига, седем точки преднина пред Реал Мадрид в класирането и само победи в Шампионската лига, но представянето срещу „лос бланкос” за Суперкупата на Испания беше бедствено. Какво е истинското ниво на тази Барса?
- Онова беше едната крайност, сега сме в другата… Ние сме добър отбор, още сме в началото на сезона, имаме нов треньорски щаб и нови играчи. Все още се приспособяваме едни към други, ала е истина, че нещата започват да изглеждат лека-полека по-положителни. Остава ни обаче много работа за вършене и трябва още да се подобряваме, макар че не ни и минава през главата това да ни служи като оправдание да не продължим да се съревноваваме и да побеждаваме. След паузата за международните мачове ни чака свръхтежък мач за първенство срещу Атлетико Мадрид, може би най-тежкият ни досега през сезона, макар че имахме и други като срещу Ювентус и Спортинг Лисабон. За щастие, досега не сме имали лош ден с изпуснати точки, така че влизаме в това изпитание в добро състояние.
- Тези паузи за международни мачове пречат или помагат за поддържане на състезателния ритъм на играчите?
- Проблемът може да е по-скоро за играчите от Америките, защото не само играят постоянно тежки и решаващи мачове, а и трябва да преодоляват огромни разстояния и часовата разлика. Ние тук винаги идваме с голяма радост и желание за игра.
- Като гледате приноса на играчи като Денис Суарес и Паулиньо, има ли Барса повече оръжия в резерв?
- Може би да заради трансферите, но зависи и от доверието, което ще покаже тренерът към всички от състава. Колкото повече играчи са използвани и колкото повече допринасят, толкова по-добре за отбора.
- Изненадват ли Ви приносът и постоянството на Андрес Иниеста?
- Не, никак. Изкарал съм много години рамо до рамо с Андрес и зная какъв футболист е и на какво е способен. Очевидно е, че този сезон има повече игрови минути в сравнение с предишните, та съответно е и по-постоянен. Сега е контузен, но съвсем леко. Дано да продължи на това ниво и да можем да му се наслаждаваме дълго!
- Не изненадва обаче Лионел Меси – всяка година се трансформира в различен играч и чупи собствените си рекорди…
- Той е най-добрият футболист на света и най-вадещият от равновесие съперниците. Удоволствие е да го имаме при нас и да му се наслаждаваме. Накрая всички печелим – той в индивидуален план, а ние в колективен.
- Вие сте един от капитаните на Барса, която в неделя изживя нещо необичайно около мача с Лас Палмас. Каква е версията на играчите за случилото се?
- Клубът вече обясни всичко чрез официално комюнике. Това е тема на клуба и толкоз.
- Говореше се, че клубът е искал да отложи мача, а играчите са натиснали той да се играе…
- Няма да потвърдя или отрека нищо. Вече се произнесоха Жерард (Пике) и Андрес (Иниеста), казаха всичко, което има да се каже по въпроса, и е по-добре да не се казва нищо повече. Беше много странно и тъжно, но не съм бил на събранията. Решението бе далеч отвъд правомощията на играчите. Аз съм играч на Барса и съм длъжен да приема всяко решение на клуба.
- Как в националния отбор преживяват ситуацията около Пике и влияе ли тя на колектива?
- Ние сме се съсредоточили върху Албания, която е важната ни цел в спортен план след година и половина борба за класиране на Мондиала. Както каза Тиаго Алкантара, мисълта ни е насочена изцяло върху спортната част. В съблекалнята си говорим и не искаме разсейвания. Иначе очевидно случилото се на откритата тренировка беше тежко за Жерард. Лошо е, тъжно е, но ние сме длъжни да тренираме.
- Беше ли напрегната срещата между Пике и Серхио Рамос?
- Жерард е просто един от отбора и не иска да мисли за нищо друго, освен за голямата цел. Той е спокоен и много умен човек, но държи всичко вътре у себе си.
- Пике каза, че обмисля варианта с оттегляне от националния отбор. Това минавало ли е през Вашата глава?
- Не. Мисля, че ще продължа още дълги години в Ла Роха.
Еду Поло, „Мундо Депортиво”