Челси уж е съперник, но се тресе от страх пред машината на Пеп

Джосеп Гуардиола като че има своите съперници точно там където ги иска. И не говорим просто за местата под Манчестър Сити в класирането в Премиър Лийг. Както сам казва, все още се намираме в началото на октомври и има да се изиграе тепърва още ужасно много футбол.

Не, говорим за това, че Гуардиола има своите съперници точно там където ги иска в психологически план: изнервени, стреснати, може би дори паникьосани.

Отборът на Челси, който излезе срещу Сити на „Стамфорд Бридж” в съботната вечер, беше бледо копие на онзи, който толкова впечатляващо би като гост Атлетико Мадрид само три дни по-рано. Отбор, който не пое риск, който не се осмели, който игра с осем дефанзивно ориентирани футболисти на терена, които станаха девет с излизането на контузения Алваро Мората и влизането не на друг нападател в лицето на Миши Батшуай, а на трудовак като Вилиан.

В рамките на 90 минути Антонио Конте отправи към Гуардиола най-големия възможен комплимент: промени тима си заради съперника; игра домакинство като гостуване – защитната тройка се превърна в защитна петорка, шампионите взеха мантията на аутсайдера… и пак не проработи.

Подходът на „сините” подсказваше, че те са излезли на „Стамфорд Бридж” за равенство, ала не удържаха. Мигът на суперкласа от страна на Кевин Де Брайне в 67-мата минута реши мача, и то напълно заслужено.

Не че Челси бе слаб. По отношение на задачата си да възпира Сити, домакинът се справи: вместо да падне примерно с 0:4, загуби само с 0:1. Защитаваше се отлично. Проблемът бе единствено в това, че гостът искаше повече от равенството: искаше да доминира във владението на топката, искаше трите точки, искаше да е тимът, за когото говорят всички… и успя във всяко от тези направления.

Уотфорд е голямата изненада на сезона в Англия, а при все това отнесе шестица от отбора на Пеп. Ливърпул тръгна много добре и точно бе наказал Арсенал, а си замина от Манчестър с петица. Смяташе се, че и Челси нацелва ваксата след победите в Стоук и особено в Мадрид, която разбираемо се определяше като един от най-добрите резултати за английски клуб в ерата „Шампионска лига”. И все пак същите тези играчи изглеждаха напълно сащисани пред потенциала на Сити.

Конте очевидно бе решил, че не може да се надиграва с „гражданите” като равен с равен. Нямаше нищо общо с визитата срещу Тотнъм през август, когато наглед негативната стартова единайсеторка бе родена от неволята. На „Уембли” настроената за битка машина всъщност в крайна сметка успя да стигне до по-чистите положения и до победата.

Това в събота изглеждаше твърде различно. Тук видяхме съзнателно решение да не се скача в атака, както скачаха само глупците навремето срещу Пептим в Барселона. Жозе Моуриньо имаше план за блокиране в Интер и после в Реал Мадрид и, в някои случаи, той сработваше. Несъмнено ще има и нещо предвид за манчестърското дарби през декември. Просто е твърде умен, за да опитва да се надиграва.

Такава бе стратегията и на Конте: да се запази организацията в играта и да се атакува чрез контри. Работата е там, че Сити изглежда и все по-уютно в защитната част от играта си, справяйки се с изискваната от Гуардиола висока линия на засадата. Добре тренирани играчи пасват в новите си роли, както стори Фабиан Делф като ляв бек или ляв бек крило.

Конте обвини преумората след тежко гостуване в ШЛ за представянето и резултата на своя отбор, ала това е твърде просто обяснение. Миналия сезон Челси имаше предимството да се готви за всеки мач от първенството без разсейването от евротурнирите, така че сега мениджърът само изживява онова, което бе на главата и на конкурентите му тогава.

Не е като „сините” да се опитаха да играят амбициозно и да са променили своя стил едва след окапването си. Техният план така и не се измени от началото до края: задуши, удръж, контрирай. Само дето Еден Азар бе бледа сянка на онзи играч, който ужаси Атлетико в сряда, а Мората изглеждаше извън кондиция още преди принудителната си смяна.

Само Моуриньо досега е защитавал титлата в Челси и, запитан относно шансовете да го стори (както го е правил преди с Ювентус), Конте отново мина в защита: „В Юве положението беше напълно различно, тъй като очаквах много голямо предизвикателство от Милан, а вместо това там продадоха Златан Ибрахимович и Тиаго Силва, та се отслабиха. Не беше проста задача защитата на скудетото, ала беше по-лесно там. Тук още от миналия сезон имахме големи отбори за съперници, а сега са още по-големи.”

Резултатите подчертават това. Рекордът на Гуардиола срещу шестте му големи противници в ПЛ – Манчестър Юнайтед, Челси, Тотнъм, Ливърпул, Арсенал и Евертън – беше бедствен, но картината започва да се променя.

„Миналия сезон в някои големи мачове според мен не играхме особено лошо, ала нямахме нужните точки да го докажем – коментира Де Брайне. – Тези са най-важните мачове: уж са само три точки, но като ги спечелиш, в крайна сметка са шест. Ако разликата между лидерите е минимална, тези резултати ще са от огромно значение.”

Колкото и да е невероятно, това бе първият гол на белгиеца на „Стамфорд Бридж”, въпреки че е бивш играч на „сините”. Местните едва ли имат нужда от припомняне как този кандидат отрано за Футболист на годината бе оставен да си тръгне през 2014 година.

Де Брайне изпълни мисията по отмъщението си с класа. „Твърде позитивен човек съм, за да гледам така на нещата – коментира той. – Просто така стоят нещата. Въобще нямам лоши чувства, пък и те спечелиха две титли след моето напускане, тъй че са се справили доста добре. За тях беше добро решението да ме пуснат да си ида.”

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”