Интервюто с Навас: Футболът е благословия, но аз искам вечен живот
След почти 20 минути на разговори и снимки протяга силно ръка за сбогом, пълен с жизненост и енергия, каквито показва във всеки свой мач на вратата и във всяка своя изтанцувана бачата с жена си. „Не сме много добри, но пък си прекарваме много добре”, казва за последното. Толкова щастлив е Кейлор Навас – най-дебелокожият вратар в модерната ера на Реал Мадрид. След четири сезона при „белите”, три от тях като титуляр, костариканецът записа три поредни триумфа в Шампионската лига. Всичко това сред постоянни спекулации за възможни негови заместници, които той приема като нормална част от всекидневието. „Дойдох тук да сътворя своя собствена история, не да изтривам ничия друга.”
- Какво помните от детството си?
- Беше трудно, но същевременно много забавно. Бях щастлив. Помня типичните за онова време игри с приятелите. Сред тях, разбира се, бе и футболът. Много съм благодарен на семейството си, защото винаги се бореше да ме издърпа напред, и всичките изживени изпитания като малък ме калиха като борчески характер. Затова и днес никога не се приемам за победен. Всичко от детството ми има огромен екот в настоящия ми живот.
- Като малък сте знаел, че ще станете футболна звезда, та дори сам сте се интервюирал…
- Така си е (б.и. – разсмива се). Играех двойна роля – на вратар и на коментатор. На почивката дори произнасях текстовете на рекламите, а след мач сам се питах. Казвах неща от сорта на „Ето, при нас идва Кейлор Навас заедно с майка си. Бедничката идва в инвалидна количка…” Тогава правех анализ на мача, благодарях за получената възможност да играя и, в общи линии, влизах в голям филм. Онези, които ме чуваха и виждаха, си мислеха, че съм нещо мръднал, но в живота е много хубаво да мечтаеш. Хей, вижте ме сега! В Реал Мадрид съм и изживявам онази мечта, която творях като малък.
- Кога станахте от Мадрид?
- В Коста Рика спорт №1 е футболът. Бих казал, че на практика 90% от населението следи тази игра, но аз като малък гледах повече местния футбол. Когато пораснах, вече започнах да гледам мачове от Шампионската лига и тогава станах от Мадрид. Помня, че винаги се обзалагах за „белите” в онези типични басове с приятелите ти от детинство, преди да се хванете за косите или да се хвърлите в басейна.
- Защо станахте вратар?
- Един ден, когато бях само на пет години, отидох да гледам мач на баща си, но преди това имаше друг за около 10-годишни деца. Никога няма да забравя как в него един от вратарите извади удар с една ръка след плонж – този образ се загнезди в съзнанието ми и до днес. В онзи ден казах на баща си, че се целя в отиване във футболна школа и че искам да стана вратар. Онова спасяване на онова момче сякаш ми сложи печата за моята мисия в живота: да бъда вратар.
- В кои вратари се вглеждахте тогава?
- Като малък следях много Лестър Морган, лека му пръст. Местен вратар, чийто стил на спасявания много харесвах. Когато пораснах и започнах да гледам повече футбол, се загледах в големите вратари на новия век като Икер Касийяс и Джанлуиджи Буфон, от които научих и продължавам да научавам много. Това да гледаш други вратари, без значение от възрастта или статута им в играта, винаги ти дава допълнително познание.
- Преди три лета Вие бяхте в следобеда на 31 август на летище „Барахас” в очакване на самолет към Манчестър. Там трябваше да подпишете договор с Юнайтед, който пък продаваше Давид де Хеа на Мадрид. Накрая стана онова със закъснелия с една минута факс и днес ето Ви с три поредни Европейски купи с Мадрид, колкото на брой има и Касийяс. Колко капризна е само съдбата…
- Господ си има план за всеки един от нас. Добре помня онзи ден. Преди цялата олелия с жена ми се помолихме на Бог и му казах, че ще приема всяко негово желание, но ако иска да остана, ще бъда много щастлив. Спомням си и деня на представянето ми в Мадрид, когато минах покрай всички тези Европейски купи и помолих Бог да ми даде възможност да напиша своя собствена история в този клуб. Нещата не стават случайно. Ето ме тук – пиша своя собствена история и печеля трофеи.
- Какво значи Луис Йопис за кариерата на Кейлор Навас?
- Нищо не разбира, но винаги му се получава (б.и. – засмива се). Не, сериозно – вече доста години ми е треньор, познава ме добре, знае по какъв начин функционирам най-добре и имаме много хубава дружба. Той сляпо вярва в труда и го следвам до смърт с неговата философия.
- Вие също вярвате сляпо. Дори имате библейска група…
- Да, казва се „Мястото на вярата” и нейната цел е всички в нея да могат да имат по-близка връзка с Бог, да четат и разбират Библията, да се молят. Имаме беседа всеки четвъртък от 20,30 часа, в която един от членовете говори или гледаме запис на лекция от Коста Рика, където започна групата. Имаме и изучаване на Библията всеки понеделник, вторник и петък в малки групи от 8-10 души с един водач, който е познава доста добре текста, та направлява учениците в разбирането му.
- А на Вас лично в какво Ви помагат в живота и футбола Библията, вярата и любовта към Бог?
- Трябва да се радвам на всичко, което имам, защото футболът е Божия благословия, ала не е задължително да е най-важното нещо в живота ми. Откакто приех Христа в сърцето си, най-голямата ми цел е да постигна вечен живот и да мога да съм заедно с него. Христос ми помага с друга гледна точка, според която трябва да разберем, че има неща, които не бива да ни се отразяват. Христос ми дава мъдрост, спокойно съзнание и силно сърце, за да се боря в трудните моменти, а в моментите на благословия и щастие да не полудявам, да стоя здраво стъпил на земята и да остана скромен. Помага ми също да се спра и да обмисля всяко свое житейско решение и ми припомня, че има много деца, които се вглеждат у мен, и искам да им дам добър пример. Иначе бих се чувствал зле.
- Със сигурност ще има хора, които се чувстват зле от всичките пъти, в които са пожелавали да Ви видят вън от Мадрид. По-дебела ли е кожата Ви днес в сравнение с преди четири години?
- Всичко случило ми се в този клуб го приемам като хубаво изпитание, като срещнати по пътя камъни – веднъж щом ги премина, ги взимам и създавам все по-висока крепост. Не гледам на тези изпитания като на нещо, от което трябва да бягам, а като на нещо, срещу което трябва да се изправя с труд и здраве, за да има добри резултати и да им се наслаждавам с повярвалите в мен хора. Зная отлично, че в този свят повече се вижда лошото, петънцето върху белия лист, ала доста хора вярваха в мен и ме подкрепяха. Те бяха най-добрата ми мотивация.
- Защо Лука Модрич е футболната Ви слабост в настоящия състав на Мадрид?
- Защото ми носи удоволствие да гледам как Лука играе. Той прави неща с топката, с които лъже и изненадва дори собствените си съотборници. Лука е №1 на своята позиция, а и като човек е изумителен. Има всичко.
- Като Зинедин Зидан. Треньорът има такава неразрушима вяра, че дори сам спря готовия трансфер на Кепа Арисабалага през януари, за да продължи да залага на Вас…
- Много ме зарадва постъпката на Зидан. Това решение ми донесе огромна мотивация да продължа да се трудя здраво всеки ден, за да му се отплатя. Цял живот ще съм му благодарен. С мен се държа като истински джентълмен. Джентълмен, който вече е в историята и като голям футболист, и като велик треньор, а това може да се каже за много малко хора. Много сме горди да го имаме за треньор.
- Когато напуснете футбола, как бихте искал да бъдете запомнен?
- Като добър вратар и спортист, разбира се, защото затова сме се посветили на футбола, но също и като човек с добри принципи, който е вярвал в Бог и е бил за пример и на терена, и извън него. Бих искал да си дадат сметка, че един костариканец се е борил срещу всичко и всички, с вяра и желание, и накрая е изплувал отгоре. Откакто дойдох в Реал Мадрид, настройката ми бе да напиша моя собствена история, не да изтривам историята на някого другиго. И това е то: простичък живот.
Рубен Канисарес и Томас Гонсалес, „АВС”