Кой, по дяволите, е Андре Инграм?
Дебют в НБА на възраст, на която някои играчи вече мислят за отказване? Кой, по дяволите, е този Андре Инграм? Ветеранът от Лигата за развитие се превърна в глобална сензация, след като първо бе извикан в състава на Лос Анджелис Лейкърс за заключителните два мача от редовния сезон, а след това отново спечели дори и неутралните фенове на своя страна с играта си срещу отбор №1 в Западната конференция - Хюстън Рокетс. 191-сантиметровият стрелец е легенда в дъщерното първенство на НБА, защото има 10 сезона и общо 384 мача там зад гърба си, като към момента е №1 по вкарани тройки в последното стъпало преди най-силния шампионат в света с общо 713. Прехвърлил 30-те, с леко побелели коси, тренировка след тренировка и мач след мач, Инграм продължава да прави това, което умее най-добре - да стреля. И да чака моментът, за който всички в Лигата за развитие копнеят.
Роден в Ричмънд, щата Вирджиния и влюбил се в играта още от детските си години, Андре се изгражда като добър стрелец като ученик, след като в последната си година в гимназията успява при 49% от стрелбите си от тройката. Вкарва по 22.8 точки и 9.5 борби средно на мач, а след силното представяне и редицата индивидуални награди, получава стипендия от Американ Юнивърсити във Вашингтон, където прекарва пълни четири сезона.
Въпреки нелошите си показатели за общо 118 мача между 2003 и 2007 - 14.0 точки, 4.5 борби и 1.7 асистенции при 38.5% ефективност от дистанция, Инграм не попада сред 60-те избрани в Драфта на НБА преди 11 лета. Остава в историята на училището си като №5 по отбелязани точки с 1655 и също така с това, че във всеки един от четирите си сезона е лидер по точки средно на мач в целия тим.
Проблемът му е често срещан при гардовете на колежанско ниво, които не могат да направят прехода към професионалистите - той е отличен стрелец и реализатор, който обаче не разполага с нужната физика за това да бъде атакуващ гард (висок е 191 см, което подхожда повече на плеймейкър), а в същото време не блести с фантастични организаторски функции.
Точно тогава попада на мястото, което ще нарича свой дом в следващото десетилетие, с минимално прекъсване - Лигата за развитие (б.р. - първо D-League, а сега G-League, поради спонсорски причини). Първите четири години като професионалист играе за Юта Флаш, но след закриването на филиaла на Джаз остава без отбор. През 2012 се впуска в приключение с калифорнийски привкус, подписвайки с Лос Анджелис Ди-Фендърс, които понастоящем се казват Саут Бей Лейкърс.
И така, мач след мач, година след година, кош след кош, той дава най-доброто от себе си. За кратко се пробва далеч от родината, но авантюрата му в Австралия е съвсем невзрачна и напуска Пърт Уайлдкетс само след два изиграни мача през 2016 година, посочвайки като причина “психологически проблеми”. За да се завърне в Калифорния и втория отбор на легендарните Лейкърс.
През настоящия сезон статистиката му дори не е блестяща - вкарва само по 9.1 точки средно на мач в 47 мача и прави по малко повече от асистенция. Но отново е постоянен в това, което може най-добре и ниже по 2.2 тройки средно на двубой при 47.5% успеваемост, което е доста стабилно постижение.
След десетатата си година в Лигата за развитие, Инграм се запътва към традиционните интервюта за края на сезона - нещо съвсем нормално в американския професионален спорт, но за негова изненада там го очакват както ръководителите на Саут Бей, така и двете големи фигури от “Стейпълс Сентър”. Легендарния Меджик Джонсън и генералния мениджър на Лейкърс Роб Пелинка.
Постоянството и усърдието най-сетне се отплащат, макар и само за два мача, след като става ясно, че Инграм ще получи дългоочаквания си шанс сред най-добрите. И то в един от двата най-големи отбора в исторически план.
“Искам да видя тези 48% от тройката и в НБА”, казва клубната легенда Меджик на най-новото попълнение на Лейкърс, а той му отвърна с още по-стабилен процент - вкарвайки 4/5 от дистанция в дебюта си при домакинското поражение от Хюстън. Инграм вкара 19 точки зa 29 минути при загубата с 99:105, събирайки овациите на пълните до краен предел трибуни на “Стейпълс Сентър” - почти 19 хиляди зрители изгледаха срещата, с която Андре Инграм показа на НБА кой всъщност е той.
Последният двубой на Лейкърс за сезона е градско дерби срещу Клипърс, а 32-годишният гард ще се наслади максимално на това, защото както той сам призна след дебюта си - “Такива неща се случват веднъж в живота”.
“Беше пълна лудост. Всички ме подканяха да стрелям, когато имам възможност. Всички играчи, всички треньори. Атмосферата беше наелектризиращa. Когато публиката започна да скандира “MVP, MVP”, аз просто си казах “вкарай наказателния удар, вкарай го”, каза още развълнуваният новобранец.
Дебютът му е исторически от няколко различни гледни точки - откакто Лейкърс играят в Лос Анджелис, по-добре със златисто-лилавия екип са започвали единствено три до болка познати и популярни за организацията лица. Ник Ван Ексъл вкарва 23 точки при дебюта си през 1993, Меджик Джонсън стартира с 26 през 1979, а “Логото на НБА” Джери Уест реализира 20 при първия си мач през 1960. Двама от това трио имат своите статуи пред “Стейпълс Сентър”.
Инграм се превърна в най-възрастният американски новобранец от 1964 година насам, а феновете вече се шегуват, че трябва да е “Новак на годината”, защото има повече вкарани тройки от Бен Симънс този сезон.
“Радост. Това е радост за мен. Прекарах 10 години в Лигта за развитие, но не са били ужасни години, а напротив - наслаждавах им се. Благодарен съъм за възможността. Трудът винаги се отплаща”, завършва развълнуваният “старец-новобранец”, който получи за спомен топката от дебютния си мач лично от треньора си Люк Уолтън.
И не, той няма нищо общо с Брандън Инграм. Но поне за една вечер името му бе по-споменавано от това на младата надежда на Ел Ей.