Съдийки с нежни имена
Все повече жени поглеждат към волейболното съдийството в България, като започват да се изявяват в срещите от различните първенства. Три от тях обаче - Ивона Димитрова, Божидара Миткова и Весела Лазарова се открояват. Те са едни от най-дейните, радват на все по-голямо уважение и завоюват все по-добри позиции в съдийската колегия. Имат различни професии, но общото е любовта към волейбола. Приятелки са в живота и спокойно може да се каже, че са най-атрактивното женско трио при съдиите, а ситуации, при които се събират заедно в женска бригада за даден мач предизвиква приятно оживление сред присъстващите.
Какво е да си жена съдийка в България, как трите приемат тази роля, с какво се сблъскват, ето специално интервю на трите за BGvolleyball.com за тяхната дейност.
Направете своя визитка?
Ивона Димитрова. Бивша състезателка по волейбол от ЦСКА, завършила съм НСА . Няколко пъти шампион на България с отбора на ЦСКА при подрастващите и с женския представителен отбор, 4 пъти шампион с отбора на НСА София, от 2000 до 2007 година- национален състезател при девойките. В момента съм мениджър на клубни отбори, участващи в европейски клубни турнири. Носител съм на бронзов медал от Световно първенство по волейбол за жени до 23 години в Словения, като тийм мениджър на отбора.
Весела Лазарова. На 24 години съм. Завършила съм специалност финанси и се занимавам с дю дилиджънс. Състезавала съм се при подрастващите, след което реших да стана съдия.
Божидара Миткова. На 24 години съм. Уча медицина и работя като операционна сестра. С волейбола ме срещна НПМГ, където учех от 8 до 12 клас. Беше любов от първо докосване.
Защо решихте да станете волейболни съдийки? От колко време вече практикувате?
Ивона Димитрова: Всичко започна на шега. Бях в залата на едно студентско първенство по волейбол. По стечение на обстоятелствата нямаше човек на секретарската маса, а аз можех да водя протокол, след, което се записах на курс за съдии, изкарах го и започнах. В началото бях само на секретарската маса, но както се казва „апетитът идва с яденето” и след Европейското първенство за мъже в България, започнах да се изявявам и като съдия. Действащ съдия съм вече почти 4 години.
Весела Лазарова: Волейболен съдия съм от 7 години. Как реших? Исках да съм близо до волейбола и семейството ми ме насърчи да взема това решение.
Божидара Миткова: В съдийски води влезнах през 2012 година. Имах голямо желание да науча детайли от играта, които като състезател не знаеш и не можеш да разбереш. А и исках да остана близо до спорта, след като спра да се състезавам.
Може ли да се каже, че вие трите сте трите най-атрактивните жени-рефери у нас?
Ивона Димитрова: Дали сме трите най-атрактивни, не мисля. Забелязвам, че във всеки спорт напоследък младите жени съдии се възприемат като атракция. Когато се случи да сме на мач или турнир трите заедно е нормално да привличаме внимание (най-малкото се забелязваме заради високия ни ръст (усмихва се).
Весела Лазарова: Не знам дали сме най-атрактивните съдийки в България, но определено винаги когато сме заедно е много забавно.
Божидара Миткова: Да, може да се каже, че с Весела и Ивона сме най-атрактивните! Шегувам се, разбира се. Има далеч по-атрактивни колеги. По-скоро, когато сме трите е забавно.
Трудно ли е да бъдеш жена-съдийка в България?
Ивона Димитрова: Трудно е да бъдеш най-добрият. Другото е въпрос на желание и труд.
Весела Лазарова: Определено не е лесно, но борбата да си сред най-добрите никога не е.
Божидара Миткова: Да бъдеш жена-съдия не е трудно, същото е като да бъдеш жена-хирург.
Има ли предрасъдъци от страна на мъжете?
Ивона Димитрова: Предрасъдъци да, все още ги има. Предполагам мъжете смятат жените съдии за по-неуверени и податливи в „напечени” ситуации и, че не биха могли да издържат на напрежението. Това, което мога да кажа е: „Момчета, трите заедно, сме голяма сила (смее се)“.
Весела Лазарова: Да, все още има известни предразсъдъци. Тъй като е прието, че жените са по-слабият пол, мъжете смятат, че сме по-страхливи и податливи на емоции и по-лесно могат да ни повлияят. Това определено зависи от характера на отделния човек, а не от пола.
Божидара Миткова: Срещаш се със същите предразсъдъци - повечето ти колеги са мъже, част от състезателите не те приемат на сериозно.
Сблъсквали ли сте се с шеги или коментари по време на работата си?
Ивона Димитрова: Определено! В самото начало всеки път чувах въпроса: „А вие като каква? Съдия?!“ .
Весела Лазарова: Коментари и шеги винаги има. Когато сме трите заедно, много често състезателите и треньорите остават изненадани, че мачът ще се ръководи изцяло от женска съдийска бригада.
Божидара Миткова: Подмятания се чуват всякакви.
Какви качества са нужни за да бъдеш добър съдия?
Ивона Димитрова: За да си успешен във всеки един спорт като съдия, освен желание, трябва да разбираш играта и да имаш усет към нея. Колкото по-добре си запознат с волейбола в детайли(спецификата на играта, техниката, тактиката), толкова по-лесно може да усвоиш тънкостите на съдийството. Особено, когато си играл е по-лесно да прецениш някои специфични ситуации.
Весела Лазарова: Според мен едно от най-важните качества е способността да запазиш концентрация по време на целия мач, с оглед на това да успееш да прецениш всяка една ситуация по най-добрия възможен начин. От изключителна важност е и правилното познаване на правилата и способността да се справяш с емоциите.
Божидара Миткова: Според мен по-добри (ако може така да се изразя) са съдиите, които са практикували волейбол на клубно ниво. Проявяват повече разбиране към състезатели и играта като цяло. Безспорно познаването на правилата е най-важното нещо за ръководенето на един мач, но са нужни много търпение и концентрация - да изключиш онази емоция, която проявяваш като фен, скандиранията на публиката и клубните пристрастия.
Ивона Димитрова е спортен мениджър и носител на бронзови отличия с националния отбор по волейбол за жени до 23 години от Световното първенство в Словения
Може ли нещо по време на мач да ви извади от равновесие?
Ивона Димитрова: Разбира се, че може. Важното е да не го показваш и да не личи.
Весела Лазарова: Може, но е много важно да успееш да се абстрахираш от емоциите и да не позволиш да ти окажат влияние.
Божидара Миткова: Има много неща, които могат да те извадят от равновесие по време на даден мач, но емоцията винаги трябва да остане скрита зад професионализъм.
Опишете най-незабравимия момент в кариерата ви?
Ивона Димитрова: На Европейското първенство в София (България) 2015, водих електронния протокол на мача за първото място (финала). Със сигурност да участваш отблизо в мач от такъв висок ранг остава незабравим спомен в съзнанието.
Весела Лазарова: Определено най-незабравими в кариерата ми са мачовете от Европейското първенство през 2015 година.
Божидара Миткова: Един от най-незабравимите моменти беше от мачовете на Европейското първенство, което се проведе през 2015 г. в Арена “Армеец” - мачът между България и Франция, на който бях страничен съдия.
Весела Лазарова е икономист и волейболен рефер
А най-смешният момент?
Ивона Димитрова: Най-смешният (той определено не е един ). На първият ми мач като страничен съдия, бях толкова съсредоточена да покажа всичко точно и да не пропусна нещо, че не разбрах, че мачът е приключил и стоях до страничната линията в очакване на следващия гейм. В същото време останалата част от екипа беше вече при мрежата и се поздравяваха със състезателите. Когато обясних защо съм се забавила с „пристигането си при тях, стана комично.
Весела Лазарова:Когато сме заедно винаги има смешни моменти. Може би най-смешния, за който се сещам беше на първия мач на Ивона като страничен съдия. Мачът завърши и започнахме да поздравяваме състезателите на мрежата, а тя седеше в единия ъгъл на полето и гледаше към нас. Когато дойде се извини с думите: „мислех си, че е станало спречкване на мрежата и затова всички сте тук.“
Божидара Миткова: Смешните моменти са много, особено когато сме трите. Спомням си мач от аматьорска лига, на които капитанът на единия отбор искаше да подава КОНСТАТАЦИЯ (вместо контестация) или когато се опитвам да съм съсредоточена и изпускам докосване на антената от моята страна (като страничен съдия), а Ивона маха с флага вместо мен, за да ми подскаже и първият съдия недоумява какво точно правим.
Божидара Миткова успешно съчетава дейността си като операционна сестра и волейболното съдийство
Стремите ли се към международна кариера? Какви са целите и амбициите ви?
Ивона Димитрова: Като състезател винаги се стремиш към първото място. А веднъж достигнал до успеха, започваш да се стремиш постоянно към него. За мен е същото и тук, целя се към най-високото ниво.
Весела Лазарова: Като всеки млад човек разбира се, че желая да достигна най-високото стъпало на развитие. Надявам се, че притежавам необходимите качества един ден да участвам на голямо първенство.
Божидара Миткова: Като всеки млад човек с амбиции - разбира се - стремя към международната сцена. Надявам се поне на един финал на някои от най-големите международни турнири.
Ивона Димитрова: В заключение искам да кажа на Веси и Божи да продължават да бъдат все така луди( в най-добрия смисъл на думата) и целеустремени и естествено най-успешните български съдии по волейбол в бъдеще!