Спортистите и депресията: шампионите вече не се прикриват
Open. Отворено. Направо разтворено възможно най-широко. Шкафчето в съблекалнята на спортистите вече е отключено и ключът не се знае къде е, а призраците започват да излизат навън. Един след друг.
Пусна ги една от суперзвездите на НБА – Кевин Лав от Кливланд Кевълиърс (22 642 350 долара годишна заплата), тръгнал по стъпките на своя колега ДеМар ДеРозан от Торонто Раптърс, който вече бе разказал за своето пътуване в тъмните дебри на депресията: „Дойде изневиделица, сякаш от нищото, но напълно реално. Като счупване на ръката или изкълчване на глезена. Чувството бе все едно мозъкът ми напираше да излезе от главата.”
Така внезапно дошла паник атаката, заради която Лав избяга от терена по време на един таймаут насред мач, изгуби се в търсене на съблекалнята и се свлече легнал на земята, както бил намерен от медицинския щаб на Кевълиърс. „От него момент насетне се промени почти всичко, което съм си мислел за душевното ми здраве”, споделя крилото.
Отровената топка накрая попадна в краката на Андре Гомеш, полузащитник на Барселона и националния тим на Португалия: „Не се чувствам добре на терена и се стигна дотам да се страхувам да изляза на улицата заради чувството на срам.” Тази „асистенция” отиде после към колегата му Пер Мертезакер, централен защитник на Арсенал и Германия (напусна националния отбор след 104 изиграни мача за него). Той разказа как преди всеки мач от наближаващата края си дълга негова кариера е бил измъчван от замайване и е повръщал: „Не мога повече. Утешението ми е в това, че само след няколко месеца най-накрая ще бъда свободен.”
Паник атаките и депресията при професионалните спортисти ги е имало винаги. През октомври 2015 година световният синдикат на футболистите FifPro разпространи потресаващи резултати от изследване, проведено между 826 играчи от 11 държави. То показа, че от проблеми с душевното здраве страдат цели 38% от анкетираните. Ключовата разлика между тогава и днес е една.
„Тя е там, че днес за проблема се говори на висок глас. Това е като отворена кутия на Пандора. Вече нищо няма да бъде същото – подчертава доктор Марчела Марконе, която е спортен психолог и психотерапевт, автор на няколко книги по темата. – В този план даването на пример и неговото следване има много важна роля. Щом един голям шампион като Андре Агаси може да признае своите слабости в психическо отношение в автобиографията си „Открито”, и други професионални спортисти се чувстват по-освободени да го сторят. Дори и Джанлуиджи Буфон се отвори за своите душевни проблеми и неговият избор окуражи много от колегите му да го последват. Това бе решаващо.”
Лав се „изповяда” в колонка за уебсайта Player’s Tribune, в който професионалните спортисти могат да се разкрият за мъчещите ги демони без цензуриране или филтриране. Андре Гомеш се отвори пред испанското издание „Паненка”. Грегорио Палтриниери пък написа цяла книга – „Тежестта на водата”, в която говори за любовта си към и страха си от плуването. „Преди игрите в Рио де Жанейро – сподели той за нашия вестник, – винаги си бях мислел, че никой голям спортист не страда от такива душевни опустошения. Оказа се обаче, че нещата въобще не стоят така. И урокът на Кевин Лав е много важен: това да имаш трудности и да говориш открито за тях не те принизява – нито като мъж, нито като човек, нито като спортист. Напротив, днес Лав е по-голям отпреди.”
Дори и за хората на „Камп Ноу” Андре Гомеш стори добре, че разказа за своите проблеми. Привържениците на Барса го аплодираха, след като преди това толкова пъти безмилостно го освиркваха. В днешния ден и свят натискът е увеличен неимоверно, защото към осъдителни фактори като публиката и традиционните медии се добавиха и социалните мрежи. А тази разлика е чувствителна.
„Този натиск идва от основите, затова е и по-бързо разпростиращ се в ума на спортиста – обяснява Марконе. – Навремето той се сблъскваше само с вестниците, а днес чете всички хорски мнения „благодарение” на Фейсбук и Туитър. Ако не си подготвен за това, то може да те унищожи.”
Изваждането наяве на душевните слабости си остава път, по който вървят все още малцина смели спортисти, „макар че се е променило възприятието за патология при атлета и той днес гледа на психолога като на нормален член на щаба, като на ментален треньор.” Страхът да бъдеш отблъснат от външните и особено от своите хора обаче е свръхголям. „Един национал на Италия ми каза, че футболистът просто няма правото да бъде тъжен – разказва президентът на Италианската асоциация на футболистите Дамиано Томази. – Всички си мислят само за заплатите на играчите, но у тях винаги се крият личности с всичките общочовешки характеристики.”
Всеки с шкафчето си. И с ключа за него.
Карлос Пасерини и Паоло Томазели, „Кориере дела сера”