Белчо Горанов: Щеше да ни отива да имаме медал в Пьонгчанг
Седмица след края на зимните олимпийски игри продължават коментарите за българското представяне в Пьонгчанг. Генералният секретар на Българския олимпийски комитет Белчо Горанов сподели своята гледна точка в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.
-Здравейте, г-н Горанов! Първите ни въпроси, разбира се, са за българското участие на зимните игри в Пьонгчанг. Делегация с 21 спортисти, реални очаквания за един медал и в крайна сметка 6-о място на Сани Жекова. Какво ще добавите като коментар?
- Шестото място е отражение на това, което се случва в зимните спортове у нас. Трябва да го приемем и в никакъв случай не трябва да правим драма, но в същото време е нужно да направим и сериозни изводи. Бяхме вторачени в Радослав Янков и то не без основание. В същото време в нашата спортна история има редица случаи, когато погледите са вперени в един човек и тогава нещата няма как да се случат. Моето обяснение е, че просто не му издържаха нервите. Предвид всичко, което се случваше около него, е съвсем нормално. Той също каза нещо подобно на летището. Изводите обаче са сериозни. Ние наистина искахме и може би щеше да ни отива да имаме медал, но откъм спортни съоръжения специално в зимните спортове, изоставаме драстично от европейските страни от нашия калибър. Нямаме нито едно такова сериозно съоръжение, на което да кажем, че могат целогодишно да се готвят наши спортисти. Вярно е, че спецификата на зимните спортове е по-различна, но наистина трябва да се направи нещо и да престанем да казваме „искаме медали“, а в същото време да броим колко пари и как са ги изхарчили нашите спортисти. Ако имаме таблица на парите, които се дават от останалите страни за развитие в тези спортове, ще видим, че ние не сме от най-дащните, дори напротив, но да не задълбаваме в тази тема.
- Смятате ли, че ако Радослав Янков беше спечелил медал, нещо щеше да се промени?
- По-скоро не. Щеше да има известна еуфория, щяха да се радват и да се снимат с него и след това проблемите щяха полека-лека да бъдат неглижирани и забравени. Това се е случвало и след златния медал на Екатерина Дафовска през далечната 1998 г., продължи да се случва и след медалите на Жени Раданова и на Ирина Никулчина. Не мисля, че нещо щеше да се промени. Може би моментът беше пропуснат, трябваше да се случи преди около 20 години, за да можем сега да разчитаме на нещо. Точно обратното – сега „берем плодовете“ на онова, което тогава се случваше в българския спорт, когато спортът беше последната дупка на кавала. Не бива да очакваме кой знае какво, след като тогава с лека ръка беше заличено много от направеното в предишните години.
– Наясно ли сте, че сега няма чак такава истерия в социалните мрежи и медиите за представянето на българските олимпийци? Може би хората у нас започнаха да свикват, че вече сме държава за 60-70-то място и на летни, и на зимни игри?
- Не мога да кажа, че са свикнали с това. Може би по-скоро се гледа реално на всичко, което става у нас. Всъщност спортът е отражение на случващото се. Няма как икономиката ни да не върви и в същото време да искаме да бъдем сред медалистите, особено в зимните спортове, където средствата са убийствени. Няма как да пренебрегнем и още нещо – за мен големият проблем е липсата на средства в клубовете. Именно там е мястото, където се прави спортът. Това важи за всички, без значение дали са зимни или летни спортове. Сега, когато се отправят упреци към спортисти и съответно от другата страна – към държавата, трябва да кажем, че държавата осигурява не малко средства и го твърдя съвсем отговорно, но въпросът е в тяхното разпределение. Участието на останалите субекти в правенето на спорта – общините и спонсорите, изостава. В някаква степен общините са ангажирани, но това е крайно недостатъчно. За да имаш спонсори, трябва да имаш лични контакти. Може би това кара тези хора да дават пари - от любов към спорта и нищо друго.
- Но все пак олимпиадата е идеално място за изненади. Имахме ли някъде шанс за сензация? Например Владимир Зографски да скочи не за 14-то, а за трето място?
- Да, казвам го съвсем отговорно. Владимир Зографски е наистина много талантлив наш състезател. Имаше неудачи с предишния си треньор. За наша обща радост този проблем вече е преодолян. От няколко месеца работи със сегашния си треньор и резултатите не закъсняха. От федерацията ни увериха, че наистина върви напред и той го показа. Сега живее и се готви в Австрия. Освен това е човек, който е доказвал, че може да прави изненади. Да не забравяме, че в младежките си години имаше много добри успехи. Завоюва сребърен медал на европейския младежки олимпийски фестивал в Полша през 2009-а, след това стана световен шампион. Имаше и други добри изяви, влизаше в топ 20 на малка шанца. Това, което направи, бе съвсем закономерно. Ако трябва да влизам в детайли, трябва да кажа, че първият му старт беше отлаган два пъти. Първо заради силния вятър, като в такива случаи са длъжни да го изтеглят, но и да му предоставят яке или одеяло, с което да се завие, защото бе загрял. А той стоя на студа при минус 15-16 градуса няколко минути, което оказва сериозно влияние. Втори път беше застанал на старта и отново го върнаха. Това няма как да не те разконцентрира. Това са детайли, но в крайна сметка трябва да ги отчитаме. Наистина той е талантлив и се надявам оттук нататък да продължи в този дух. Шапка свалям на Александра Жекова. Състезава се в толкова трудна дисциплина. Ако само застанете на старта и видите колко е високо шанцата, може да си дадете сметка какво правят тези момичета. Тя също имаше своите шансове. Смея да кажа, че се бори мъжки и докрай. Тя също беше с лека контузия, на никой не го сподели, но това е самата истина.
- А имахте ли възможност да си поговорите с Радо Янков? Той знаеше ли, че дори най-успешните спортисти на България Стефка Костадинова и Вальо Йорданов не са издържали на това напрежение – да те потупват всеки ден по рамото в разстояние на месец или два и да казват: „Хайде, чакаме от теб златото“? В Сеул например те не издържаха, въпреки че са икони в своите спортове…
- С него съм водил много разговори, но специално в тази насока не съм. Той е чудесно момче. В олимпийското село, когато сме се виждали, сме гледали да се шегуваме и да не говорим нито за тренировки, нито за състезания. Но в крайна сметка той сподели пред мен далеч преди игрите и каза колко му е било притеснено в Банско за участието в Световната купа. Предната година му е било много по-лесно – отива, участва, печели и всички се радват. Но второто му участие вече е натоварено с големите очаквания отново да повтори успеха си. Всъщност може би тогава разбира и усеща, че това е нещо много сериозно и че трябва наистина да си с железни нерви, за да го преодолееш. Иначе не бива да поставяме под съмнение качествата, таланта и трудолюбието на Радо и треньора му.
– Как се чувстваха астматиците на игрите? Изглежда продължават да са най-добри…
- Това е тема, която със сигурност ще има продължение. Знаете, че системата за тестване има редица пропуски и един от тях е именно за т. нар. разрешителни за използване на медикаменти, които са свързани със здравословното състояние на всеки отделен спортист. Това е нещо много разтегливо и според мен наистина се злоупотребява. Но Международният олимпийски комитет от миналата година създаде един орган, който вече ще се грижи за тестването на спортистите след всички скандали, които се случиха с WADA, с мелдоний и руските спортисти и редица други случаи. На този орган се възлагат много големи надежди. Нещата там трябва да бъдат изчистени и то в детайли. Той вече заработи и се надявам за в бъдеще този проблем полека-лека да бъде разрешен, защото срещу т. нар. астматици вече негодува целият свят.
- Къде се издънихме най-много? Как виждате бъдещето на зимните ни спортове? Ако се появи втори кабинков лифт на Банско да не се изкачим пък прекалено нависоко, да не говорим пък за ски шанца…
- Тепърва предстоят анализите. На първо място националните федерации трябва да направят такива. Да разгледат внимателно участието на всеки един от спортистите, които са изпратили и да предоставят на нас своите отчети. На прима виста мога да кажа, че очаквах повече в биатлона. Не казвам, че са се издънили, но очаквах далеч повече, имайки предвид качествата, които имат и Владо Илиев, и Краси Анев, пък и останалите млади спортисти. Освен това на няколко пъти даваха заявки, че дори в четворка могат да покажат доста по-сериозни резултати. За голямо наше съжаление не се случи. Имам мое виждане – 20 дни преди олимпийските игри имаше европейско първенство по биатлон, на което Анев завоюва два медала. Управлението на спортната форма е един процес, който изисква наистина много сериозно внимание и насочване именно към конкретна изява. Струва ми се, че неговият пик е бил участието му на европейското първенство и печеленето на медали, отколкото на олимпийски игри. Но това е мое мнение.
- Това е така, но с това участие на европейско първенство и медали, по този начин федерацията грубо казано „връзва бюджета си“.
- Да, така е. Никой не може да се вини. Управлението на спортната форма е сложен процес. Но трябва да се чуе и мнението на федерацията, да се изслушат треньорите и чак тогава да правим някакви изводи.
- Вярно ли е, че условията в Пьонгчанг са били най-спартански от всички олимпиади през новия век? Президентът на МОК Томас Бах призова: „Стоп“ на мегаломанията, разточителството и помпозността. Това нещо усети ли се?
- Да, в някаква степен нито е имало разточителство, нито е имало помпозност, но не мога да кажа, че са били спартански условията. Условията за спортистите бяха такива, каквито са били и на останалите олимпиади, поне на тези на които съм бил, а за мен тази беше четвърта зимна. Смея да твърдя, че като настаняване и като условия, навсякъде е било едно и също. Нямаше оплаквания от страна на спортистите за храната, транспорта или нещо друго.
- Реално ли е сега България, когато вече не е зад „Желязната завеса“ и изискванията не са обектите да са мастодонти, да кандидатстваме за домакинство на зимни олимпийски игри през 2026-а например или 2030-а, или това е в сферата на фантастиката?
- Не, не е в сферата на фантастиката. Този въпрос вече много пъти е бил разглеждан. Има нова ситуация, освен това ние наистина имаме уникална даденост – планината е толкова близо до града и това ни прави доста привлекателни. Като се има предвид и новата концепция, която МОК започва да лансира, а именно да се пресече тази мегаломанщина и строене на спортни съоръжения, които след това се превръщат в „призраци“. Това ни дава основание да смятаме, че имаме реални шансове. Разбира се, всичко онова, което се направи и построи, след това остава за всички нас и за бъдещото поколение. Може би една по-сериозна дискусия може да даде отговор на този въпрос. Като човек, който е част от олимпийското движение в България, подкрепям една такава идея безусловно.
– Как се държаха руските представители в Пьонгчанг? Например ръководителите, с които имахте възможност да контактувате?
- На практика там нямаше представители на олимпийския комитет на Русия, тъй като бяха суспендирани от олимпийското движение, но от няколко дни отново са възстановени. Мои колеги от руския олимпийски комитет там нямаше.
- А кой ги ръководеше?
- Имаше представители на отделни федерации като тим лидери, но те отговаряха за съответния спорт.
- Бяха ли в кондиция?
- Да, абсолютно в кондиция, устремени да побеждават и да взимат медали. Спечелиха не малко, като имаме предвид какво им се стовари на главите. Особено финалът по хокей доказа, че техният дух наистина е сериозен.
– Кръстоносният поход срещу Русия за допинга ще има ли ефект за намаляване на бракониерството в спорта?
- Проблемът на Русия беше на друго ниво, а именно създаването на държавна система за насърчаване употребата на забранени вещества. Доколко се доказа, ми е трудно да кажа, защото в размятането на всякакви доклади, всеки се обърка. Но отвори вратите за много сериозна дискусия още веднъж и се надявам, че изводите са направени поне на национално ниво в Русия. Трябва да вметна, че Русия също декларира и направи не малко след този скандал. Знаете, че беше отнет лиценза на лабораторията им, бяха освободени всички от антидопинговата агенция на ниво ръководство, подготвиха се изцяло нови документи и програма и т. н. Силно се надявам повече подобни неща да не се случват, защото в крайна сметка потърпевшите са спортистите. „За“ и „против“ Русия се раздели и олимпийското движение в целия свят. Надявам се на това да се сложи точка и повече да няма подобни неща.
- На финала на нашия разговор малко да разведрим атмосферата. Харесаха ли ви севернокорейските мажоретки, за които имаше разнопосочни мнения в медиите?
- Самото участие на Северна Корея в тези игри беше голямо постижение и се следеше от целия свят. Е, трябва да кажа, че са ми харесали, няма как да кажа нещо друго. (смее се)