Интервюто с Кавани: Срещата с Мадрид е стъпка в развитието на ПСЖ
Единсон Кавани навършва 31 години в сряда. Голмайсторът на Пари Сен Жермен приема екип на вестник „Марка” в тренировъчния център на клуба, който се намира на по-малко от час от френската столица. Съвсем малко преди поемането към Испания, Еди говори за мача на годината срещу Реал Мадрид... мач на годината и за двата отбора.
- Да поговорим за Мача с главна буква…
- Да, все пак затова сте дошли, нали? (Б.и. – засмива се.)
- В какъв момент ПСЖ се изправя срещу този Реал Мадрид?
- Наистина сме в отлична форма, представяме се добре във всички турнири. Да, с по някоя и друга спънка, но за мен това е логично, защото във футбола ги има тези работи. Може да ти се случи мач без добра концентрация, с ниско ниво и губиш. Това обаче ти и служи за събуждане и за вземане в ръце за предстоящите ти неща в сезона. Работим с идеята да напредваме ден след ден.
- Карате тук пет сезона. Това ли е най-добрият момент за отбора след Вашето пристигане?
- Купихме големи играчи, а това придава много на отбора – очевидно е. Вдъхва ни самочувствие на терена, дава ни мотивация да гоним всички цели, включително и трофея в Шампионската лига тази година, разбира се.
- Сблъсъкът с Мадрид може, най-сетне, да превърне ПСЖ в европейски гранд. Чувствате ли нещата така в съблекалнята?
- Всички предчувстваме, че ще е както престижен, така и много тежък сблъсък. И двете неща. Ще е специално да се сбориш с клуб с такава история. Това ти дава ентусиазъм час по-скоро да излезеш на терена. Ще бъде обаче трудно, защото съперникът ни има огромен опит на върховото ниво във футбола и притежава футболисти, които могат да направят разликата във всеки един момент. При все това гледаме на визитата на „Сантиаго Бернабеу” като поредната стъпка в процеса на растежа и развитието на клуба ни в последните години, белязани от големи промени, но и от големи амбиции. Искаме да ставаме все по-добри, да растем като институция и да трупаме опит.
- Какво добави в играта на отбора треньорът Унай Емери?
- Самочувствие – това е главното. Той е треньор, който основава много от идеологията си на мотивацията, а това е нещо фундаментално за играча. Във футбола, а и в живота, човек се нуждае от самочувствие и увереност, а Унай върши добра работа в този план. Да тренираш отбор с големи играчи с огромни цени е лесно в едни отношения и трудно в други. Освен това дойдоха нови попълнения и за калиброването на колективните игрови механизми му трябваше време. Емери допринася с много положителни неща.
- В Испания още изживяваме срещата ви с Барса на осминафиналите миналия сезон и съдийството на Айтекин. Вие забравихте ли за това?
- Футболът зависи от много неща, не е толкова просто. Може да бъде изхвърлен по-зрелият отбор, фаворитът в ШЛ, а може и да поднесе изненада новак на това ниво или тим с по-малко качество. Футболът, а така гледам и на живота, се основава на труда. Ако имаш и трудолюбие, и качество, можеш да направиш всичко. Мачът на „Камп Ноу” ли? Да, отпаднахме, загубихме невероятен мач, ала това е част от пътя, по който е поел този клуб. Беше ни ред да загубим и си взехме поука. Този ПСЖ е обновен и набра опит, а всичко това се трупа.
- Не казахте нищо за съдията…
- Не съм от хората, които гледат да хвърлят вината извън себе си. Аз вярвам в полагането на труд на терена. В 98% от мачовете се губи заради надмощието на съперника или защото не си бил на нужната висота, другото е маловажно. Това от онази вечер в Барселона влиза в списъка с онези неща, за които се питаш защо се е случило. Не го казвам само защото съм бил пряко замесен, а защото имаше много очевидни неща. Все пак е безполезно да се връщаме към това. Всеки може да прецени сам за себе си нещата. Вече е минало.
- Да се върнем към мача с Мадрид. Предвиждате ли сблъсък с много голове в двата мача?
- Неминуемо е да мислиш как ще протекат нещата. Мислиш си в какво състояние е Мадрид, как проведе този род мачове в предишните години… Не зная дали ще има много голове, по-скоро не вярвам да има. Поне първите мачове в елиминациите са по традиция по-затворени. Те ще искат да не им вкараме голове, а навън ще чакат на контраатаки. Е, може и да не се развият нещата така. Понякога е безсмислено да си представяме нещата, защото футболът е непредвидим. Ще бъде равностоен мач, в който много ще се работи в защита.
- Вие сте нападател и ще разберете въпроса. Кристиано Роналдо не изживява най-добрия си момент в кариерата пред гола. Как се действа в такива етапи?
- Е, той има повече опит във футбола от мен и със сигурност ще знае как да излезе от положението. Смятам, че това не бива въобще да притеснява СR7. Той знае, че тези неща се случват на нас, нападателите, още повече че е от онзи тип стрелци с огромна самоувереност. Трябва му най-малкото нещо, за да се реактивира.
- Да поговорим за Вас. Какво Ви мина през главата, като вкарахте гол №157, с който изпреварихте Златан Ибрахимович като голмайстор №1 в историята на ПСЖ?
- Не страдах от никакви нерви в този мач с Монпелие. Когато вкарах, си спомних пътя си през всичките тези години. Аз съм от онези, които гледат назад, когато постигнат нещо значимо. Най-много ме впечатли след рекорда реакцията на някои съотборници… и на публиката! Почувствах връзка с привържениците ни, сякаш те ми бяха помогнали да вкарам този гол. Това ме изпълни с радост, надминаваща гледката на заглавията за рекорда.
- Какъв гол бихте искали да вкарате и къде… какъвто още не сте успели да вкарате в Париж?
- Това е ясно: може би още нямам гол с ножица и бих искал да ми се случи в деня на спечелването на голям трофей за този клуб, например във финала на ШЛ (б.и. – засмива се). Вкарвал съм всякакъв род голове, но в каталога ми липсва ножицата.
- В единственото Ви предишно гостуване на „Бернабеу” (през ноември 2015 г. в ШЛ) не успяхте да се разпишете. Тормози ли Ви това?
- Помня мача: Лоран Блан ни беше треньор и паднахме 1:0 с гол на Начо. Беше в груповата фаза. И да, би било чудесно да се разпиша на „Бернабеу”, разбира се. Помня една ситуация от тогава: имаше много точно извеждащо подаване към мен и бях много сигурен, че ще засека топката, ала не можах да се извъртя добре и тя ми избяга. Накрая паднахме… а през първото полувреме доминирахме и имахме положения. Целта да вкарам на „Бернабеу” е много хубава и се надявам да я изпълня, за да помогна на своя отбор.
- Предполагам, че вече се чувствате добре като чиста „деветка”, след като преди тичахте твърде много да гоните съперници по крилата…
- Знаете ли, че аз не гледам така на нещата! Обичам да правя диагонални бягове, да се боря за топката, да затварям коридори за контраатаки: тези неща също ме изпълват като играч. Това е част от мен. В деня в който не правя вече тези неща, няма да играя на топ нивото, сигурен съм. Тези неща ми дават силата после да стигна на голова позиция и да вкарам.
- Но не Ви ли отнема това от енергията, нужна за гола?
- Може би да, ала никой не ми гарантира, че ако остана тих и не гоня в защита, ще вкарам двойно повече голове или поне 10-15 отгоре. Защитната работа е нещо мое, вродено. Аз излизам на терена да дам всичко от себе си и ако трябва да изтичам да покрия съотборник, го правя без колебание.
- В ПСЖ се изисква трофей от ШЛ на всяка цена. Местните купи не се ценят. Смятате ли и Вие така?
- Харесва ми въпросът. Според мен е така, защото се е създала цяла една история, митология около ШЛ. Разбира се, това е най-добрият турнир, но за мен първенството е по-важно, защото титлата там ти е резултат от целогодишна непрекъсната работа. Тази митология около ШЛ предизвиква много нерви у фена и у новодошлия в Париж футболист. Според мен не е нужно от един клуб в процес на развитие като ПСЖ, въпреки трансферите, да се иска трофей в ШЛ на всяка цена.
- Да поговорим и за Килиан Мбапе…
- Вярвам, че някои се раждат с таланта си, докоснати от Господ. Други стигат върха чрез много труд. И по двата пътя, макар и различни, можеш стана звезда. Килиан например има огромен потенциал и трупа опит. Много зряло момче е и знае, че трябва да се учи и да расте. Вече е фигура в световен план, но от него си зависи да не спира да се развива. За да си световна звезда, се иска не само да си голям играч, а и да имаш характер, възпитание и поведение.
- А Вие от кои сте: от групата на докоснатите от Господ или от стигналите върха чрез много труд?
- Чувствам се благословен от Господ, задето ми е дал голяма готовност да се трудя. Винаги съм искал да се състезавам и да не оставам назад в нищо. Още от дете. Имам много по-малки качества от други топ играчи, ала с труд и отдаденост постигнах големи неща. Според моето виждане за живота има неща, които много повече изпълват футболиста от това да е голмайстор на даден клуб или носител на „Златната топка”. Работя за неща, които са по-трудно измерими, и трудолюбието ми е вградено в съзнанието.
Хуан Кастро и Пабло Поло, „Марка”