Интервюто с Почетино: Аз и Барса вървим в различни посоки

Маурисио Почетино беше един от главните герои на изминалото лято. Неговото име беше първото в списъка с вариантите за заместник на Зинедин Зидан в Реал Мадрид, ала подновяването на договора му с Тотнъм малко преди това попречи на сделката и сега предстои сблъсък с вечния съперник на „белите” – Барселона. „Аз съм „папагалче” (б.р. – прякор на Еспаньол) и това, разбира се, ме мотивира да бия Барса”, казва аржентинският специалист пред нашия екип в базата на „шпорите”.

-         Една година по-късно идва нов сблъсък с испански гранд…

-         Миналия сезон беше Реал Мадрид, а сега е Барселона. Това е есенцията на Шампионската лига – срещите с най-добрите отбори на света. Това е от най-добрите възможни неща, които да ти се случат – вълнуват и мотивират много.

-         А и на Почетино му е специална мотивация Барса, нали?

-         Разбира се, след като съм „папагалче” и съм живял толкоз години в Барселона. Да се връщам в града винаги е хубаво, както и това да играя с Барса. Това винаги ме мотивира.

-         Продължавате ли да мислите, че съдбата Ви никога няма да е свързана с Барса?

-         Разбира се, това е от ясно по-ясно. Имам много приятели в града, които са от „блаугранас” и към които изпитвам огромно уважение, но с Барса вървим по различни пътища, в противоположни посоки, така че би било невъзможно те да се срещнат.

-         Това вече не е онази Барселона с играта на пас и залагането на юношите…

-         Не съм сигурен в това… Ако се вгледаме и анализираме футболисти като Чави и Иниеста, е ясно, че те бележат избора ти на път и философия, освен че на пейката имаше големи треньори като Джосеп Гуардиола, Тито Виланова и Франк Райкаард. Отвъд душевността на треньора, играчи като тях двамата, които чувстват нуждата топката да се подава непрекъснато и все ниско по тревата… това е нещо много трудно да бъде променено. Ясно, че сега вече няма Чави или Иниеста, остават малко футболисти от това поколение и е нормално Барса да се трансформира с различен тип футбол. Ернесто Валверде се опита да направи промяната, но задържайки фундаменталните принципи, и така играта на отбора се обогати. Футболът е на футболистите и когато имаш такива големи играчи като Барселона, способни да подсилят допълнително философията на тима отвъд идеите на треньора, е трудно да ги замениш. Направо е невъзможно. Те бяха уникални футболисти, с огромен талант. Можеш да купиш други на пазара, ала те са различни и ще е много трудно да повторят играта от прежните епохи. Барселона е отбор с големи играчи, решаващи фигури, които могат да победят всекиго.

-         Освен Лионел Меси там са също Филипе Коутиньо, Усман Дембеле, Луис Суарес…

-         Отлични футболисти. Коутиньо го познавам много добре. Говорим за един голям отбор, воден от най-добрия в света – Лео Меси. След това има легион от футболисти, които го превръщат в страховит отбор. Качество по всяка част на терена!

-         Значи желанието да биете Барса е дори още по-голямо?

-         Разбира се! Да спечелиш който и да е мач е хубаво, а ако е срещу Барселона, е още по-хубаво, защото би значело нещо голямо за нас.

-         Един от ключовите моменти в сряда на „Уембли” ще е опазването на Лео Меси, от когото Барса все още зависи. Тази година обаче като че ли го позабравиха, когато дойде време за наградите…

-         Докато играе, Меси ще бъде винаги №1. Поне за мен. Талантът и отдадеността му го превръщат в най-добрия на света.

-         Тотнъм влиза в мача леко задължен да гони резултат след болезненото поражение с обрат срещу Интер в първия мач…

-         Болезнено, защото контролирахме мача и бяхме по-близо до втори наш гол отколкото до изравняване. И не само се стигна до изравняване, а и накрая загубихме. Трябва да преглъщаме такъв род поражения, да ги анализираме и да вземаме решения, които да ни послужат да се подобрим. Много сме мотивиране и ще се борим докрай! Случилото се в Милано е просто една спънка и имаме голямо поле за подобрение.

-         Очакванията към Тотнъм не спират да растат, но съставът не расте правопропорционално с тях…

-         Нормално. Очакванията са големи и растат година след година, но реалността е същата като в предишните сезони. Затова и понякога отборите се съдят несправедливо, като не се вземат под внимание обективните обстоятелства около тях. Иначе, макар да е несправедливо да растат очакванията към Тотнъм, тези на самите нас са всъщност най-големите. Когато не победим, разочарованието е огромно.

-         Можете ли да ми обясните защо не добавихте качество към състава си лятото? Тотнъм е отбор, който се бори срещу клубове транснационални корпорации, които харчат по 200 милиона на прозорец…

-         Затова и казах, че очакванията непрестанно растат, а и ние искаме да се подобряваме година след година, но реалността е различна. Ние сме единственият клуб в Европа, които не взе нов играч, който не се подсили – това е реалността. Въпреки това изискванията и желанията са непрестанно да се подобряваме като представяне и резултати. Не трябва да използваме това като извинение и сме длъжни да сме по-силни, по-изобретателни и да търсим решения, вместо да се опитваме да бягаме от отговорност. При всяко положение стартът ни в това издание на първенството на Премиър Лийг е по-добър в сравнение с миналата година. Единственото по-лошо е, че загубихме първия си мач в Шампионската лига.

-         Ще може ли Тотнъм да е конкурентоспособен на нивото от миналия сезон?

-         Няма да е лесно. Нашите конкуренти се подсилват година след година, но е ясно, че идеята ни е да продължим да се борим с нашите оръжия. И се надяваме да направим пак много добър сезон.

-         През юни т.г. привлякохте огромно медийно влияние заради интереса на Реал Мадрид към Вас…

-         Такива неща се случват в света на футбола: слухове, ситуации, които се получават, когато най-малко ги очакваш. Всичко това е натрупан опит за млад треньор като мен, който има амбицията да стигне до самия връх, и ми служи като мотивация. Също така значи, че вършим добра работа и привличаме вниманието във футболния свят. Спечелихме си уважение и това е хубаво.

-         Хвърляте ли поглед към случващото се в Реал Мадрид, или вече сте затворили страницата?

-         Гледам всякакъв футбол, тъй че, разбира се, гледам и испанската Лига. Прекарал съм много години в Испания, имам двойно гражданство. Следя Реал Мадрид и всички отбори. Това е нормално: трябва да знаеш какво се случва навсякъде и, логично, съм информиран за случващото се там. Радвам се на футбола.

-         Каква е амбицията Ви като треньор?

-         Да върша отлична работа в Тотнъм и да мога да спечеля някой трофей. Доволни сме, че можахме да променим културата на клуба и начина на работа. В професионален план, и никой не може да се сърди, амбицията ми е един ден да бъда селекционер на националния отбор на Аржентина и да водя Нюелс Олд Бойс – отбора, в който се родих за футбола. Това са две от мечтите ми, както и да стигна с Тотнъм възможно най-високо. Да побеждавам винаги – това е философията.

-         Смятате ли оставането на Хари Кейн и Деле Али за един вид трансфери за Тотнъм през изминалото лято?

-         Да, като трансфер е задържането им и осигуряването на най-добрите условия за тях, за да имат отново нивото на представяне от предишните години. Всяка година става все по-трудно. Този сезон трябва да имаме малко повече търпение към тях, докато търсят най-добрата си форма след късното си прибиране от Мондиала в Русия. Очевидно е, че за Тотнъм е много важно да задържа този тип играчи при себе си.

Хосе Феликс Диас, „Марка”