Между съмненията към ВАР и съмненията към Валверде
Мачът Барселона – Жирона ще бъде запомнен като първия, в който системата ВАР послужи не да помогне на испанския професионален футболен съдия, а да го обърка. Ударът с лакът на Клеман Лангле при 1:0 за „блаугранас” в 36-ата минута въобще не доведе до протести от страна на футболистите на гостите и главният рефер Хил Мансано очевидно нямаше да покаже червен картон, ако не се бе привикан на консултация с видеоарбитрите начело с Дел Серро Гранде.
Да, със сигурност френският бранител, за първи път титуляр за Барса, имаше контакт със съперника, но също толкова сигурно е и че го стори без умисъл. Дори уж пострадалият Пере Понс показа честност и след края на мача призна смаян, че не е имало нищо опасно и че дори си е мислел, че той е направил нарушение в ситуацията. Напълно логично е решението на ръководството на Барса да обжалва червения картон и да се надява той да бъде отменен от Състезателния комитет на Кралската испанска футболна федерация на предстоящото заседание на дисциплинарния орган.
Този огромен гаф служи за повдигане на въпроса за по-детайлно разглеждане на действието на фамозната система ВАР: не е достатъчно само да виждаш какво се случва на терена, а и да го тълкуваш правилно. А може би Хил Мансано, изгонил вече трима „блаугранас” на „Камп Ноу” от 2015 година насам, не е най-точният човек за целта.
В съвременния футбол подобни решения оказват огромно влияние, особено в днешната Ла Лига, в която абсолютно всички стават все по-големи професионалисти, има все повече и по-добри треньори, по-добра методология, по-добре изработени статични положения, по-добри футболисти. В такава среда да играеш с човек по-малко, и то за 2/3 от мача, е крайно утежняващо представянето ти обстоятелство, пък ако ще и да се казваш Барселона и ако ще противникът ти да се казва Жирона и да ти гостува на стадион като „Камп Ноу”. Ако става все по-трудно да спечелиш кой и да е мач в Примера с 11 футболисти, задачата ти става съвсем по-тежка с 10. С числен недоимък на терена може и да градиш все същите силни атаки, но ставаш много по-уязвим за контранападения и полето ти за грешки намалява значително.
Да, не всичко сполетяло Барса се дължи на съдията, защото на първо място трябва да се признае, че насреща беше един амбициозен, надъхан и добре построен отбор на Жирона начело с вездесъщия Порту и Кристиан Стуани – страхотен голмайстор, който заби два супергола и през цялата вечер демонстрираше слабостта на отбраната на шампионите (вече пет допуснати попадения в първите пет кръга). Също така мачът показа и двете лица на Барса: офанзивна ефикасност с изключителен за пореден път Лионел Меси от една страна и от друга вдъхващата несигурност на целия тим защитна линия и очевидното непостоянство на халфовата в отсъствието на Иван Ракитич.
Именно тази слабост накара старши треньора Ернесто Валверде да смени Усман Дембеле за Самюел Юмтити при 1:1, с което изпрати послание към своите момчета да подходят по-сдържано в играта. В клубното ДНК обаче е заложено точно обратното на подобен негативизъм: да се проявява смелост и дързост, когато на пътя се появят препятствия и трудности.
Покрай разочарованието от изпуснатите две точки остават на заден план поредният голям мач на Меси, съживяващият ефект от влизането на Филипе Коутиньо и измъкването все пак на някакъв резултат с битка докрай при оставане толкова рано с човек по-малко.
В крайна сметка нищо не можа да промени това равенство, което започна да се кове със съмненията около ВАР и се завърши със съмненията около Валверде.
Ернест Фолч, „Спорт”