Откривателят на Неймар: Ней имаше опит само в зала

Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ срещна зрителите си с един специален човек – първият треньор на суперзвездата Неймар. Преди повече от 50 години Антонио Лима дос Сантос е делил една стая с Краля на футбола Пеле в националния отбор на Бразилия. Той е един от атакуващите футболисти на селесао“ на световното първенство в Англия през 1966 г. Тогава Лима дебютира с националния екип при победата над България с 2:0. Успехът на Бразилия на стадион „Гудисън Парк” в Ливърпул е  извоюван с голове на Пеле и Гаринча в мрежата на Георги Найденов. В състава на България личат легендите Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Иван Колев, Димитър Пенев, Динко Дерменджиев, Александър Шаламанов. Капитан е Борис Гаганелов, а треньор – Рудолф Витлачил. По онова време Бразилия разполага с изключителни офанзивни играчи и Лима не успява да остави ярка диря в националния отбор. Но го прави в своя клубен отбор Сантос, за който изиграва близо 700 мача и заедно с Пеле печели всички възможни титли, които може да вземе един бразилски тим, включително два пъти Междуконтиненталната купа. Лима е завинаги свързан със Сантос. Той работи там като треньор по времето, когато най-скъпият футболист днес Неймар прави първите си крачки в професионалния футбол и преминава от играта на малък към играта на голям терен. -

Какви са отношенията ви с Неймар? Помните ли кога го видяхте за първи път?

- Познавам Неймар от времето, когато той беше на 12 години. Един мой приятел, който го беше гледал как играе, ми разказа за него. Това събуди в мен любопитството да видя със собствените си очи дали наистина е толкова добър. Затова отидох да го гледам. Тогава никой не беше чувал за Неймар. Но какво стана? От футбола в зала той излезе да играе на голям терен. Исках да му помогна да влезе в Сантос. Помогна ми един друг бивш футболист на клуба - Жозе Ели де Миранда – Зито. Заедно с него създадохме нова възрастова група, която не съществуваше дотогава – отбор до 13 години. Направихме го, за да може Неймар да бъде картотекиран и да играе за Сантос.

 

- Какво видяхте в Неймар първия път, когато го гледахте как играе?

- Бях впечатлен, признавам си. Изпитвах известни опасения дали ще успее, защото можеше да има проблеми. Неймар беше играл много малко на голям терен. Той имаше опит само в зала, а разликата с истинското тревно игрище със стандартни размери е голяма. След първия път, в който Неймар игра на голямо игрище, седнахме да поговорим. Спомням си добре как разговаряхме в съблекалнята. Казах му да не се притеснява, защото това няма да е единственият му шанс да се изяви. Знаехме, че няма никакъв опит с професионалния футбол. Така че ще му трябва време да се адаптира. Всъщност времето, което му трябваше за адаптация, беше не повече от половин час. В следващия мач той вече играеше много спокойно на голям терен на обичайната си позиция. Спомням си, че един месец по-късно Неймар трябваше да участва в турнир в Сао Пауло. Той вече привличаше вниманието на запалянковците. Знаете ли – хората идваха да гледат Сантос само заради него. Питаха ни дали Неймар ще играе. А той беше само на 13 години!

 

- Какво беше поведението на Неймар на игрището?

- Преди всичко той искаше всички топки за себе си. Всички да му подават и той да играе. Говорил съм много с него по този въпрос. Неймар излизаше на терена и питаше: Къде е топката? Подайте я на мен! Треньорът по физическа подготовка също имаше много работа с Неймар, за да го предпази от контузии. Той искаше да тренира само с топка и нищо друго. За Неймар имахме специални методи.

- Неймар казва, че вие сте треньорът, от когото е научил много и има много спомени. Как се чувствате от тези негови  думи?

- Неймар стана велик футболист и голям приятел. Аз също много го обичам, защото нашето приятелство беше нещо повече от добри отношения между треньор и футболист. Това понякога се получава. При нас сработи добре. Говорих с Неймар така, сякаш ми е собствен син. Опитвах се да му показвам какви грешки прави. Когато имаше проблем, той идваше да приказва с мен – нещо, което не всички футболисти правят.

- Как Неймар приемаше загубените мачове?

- Не ги приемаше. Той почти не допускаше, че може да загуби. И по този въпрос съм говорил много с него. Казвах му: Когато излезеш на терена, могат да се случат само три неща – да спечелиш, да загубиш или да завършиш наравно. Друг изход няма.

- Ако сега бяхте треньор на Неймар, как бихте подобрили неговата игра?

- Щях да работя над това да бъде по-ефективен. Щях да го тренирам да подава топката по-бързо, защото всичките му съперници знаят как да играят срещу него. Те изобщо не му оставят възможност да играе с топката. В момента, в който Неймар спира топката, защитниците вече са в краката му. Това не му позволява да развие играта си, пречи му да прогресира.

Още от Футбол свят

Виж всички