Касорла и триумфът на волята
И 668 дни по-късно Санти Касорла отново игра в официален мач. Стори го с екипа на своя Виляреал в дебюта на „жълтите” в новото първенство на Ла Лига срещу Реал Сосиедад (1:2). За последно астурианецът бе на терена преди 22 месеца, по-конкретно на 19 октомври 2016 г. в мач на бившия си тим Арсенал от Шампионската лига срещу Лудогорец (6:0).
Когато в 57-мата минута беше заменен от египтянина Мохамед Елнени, той въобще не си бе и помислял, че ще му отнеме толкова време за завръщането на терена. „Ако успееш отново да се разхождаш със сина си в градината, трябва да се смяташ за щастливец”, му казали после английските лекари, неспособни да намерят обяснение, а съответно и решение, на една инфекция, която увреди петната му кост и разяде ахилесовото му сухожилие.
„Липсваха ми осем сантиметра”, обясни Касорла в един голям репортаж на „Марка” през ноември м.г. по време на възстановяването си в Саламанка. Там е клиниката на Хуан Карлос Ерранс, физиотерапевт на испанския национален отбор. Няколко месеца по-рано Санти се бе настанил в една хотелска стая в града, твърдо решен да постигне наглед невъзможното. И го стори отделен от своето семейство, което трябваше да остане в Лондон. „Да съм тук сам, без тях, е най-тежкото”, сподели в същия репортаж халфът, който сутрините работеше в басейна, продължаваше с рехабилитация с ръчни масажи, после с час пилатес и завършваше деня си с каране на колело.
Кошмарът започна, когато испанският национал претърпя операция на сухожилие на дясното ходило, която се предполагаше да го задържи извън терените само за три седмици. Когато обаче след месец му махнаха конците, раната дори не бе започнала да заздравява. Нещо повече, отваряше се постоянно отново и отново, та след минаването през хирургическата маса цели осем пъти за една година, дойде момент, в който болката и накуцването доведоха до поява на страх от най-лошото. В репортажа на Лорена Гонсалес и Пабло Гарсиа, Санти не се поколеба да покаже снимка на глезена си с оголеното сухожилие, както и да сподели какво са му казали лекарите.
През май м.г. той замина за Витория с надеждата, може би последната, че доктор Микел Санчес може да му помогне да намери решение. Когато този всепризнат специалист го оперира, видя нещо невиждано до момента в бляскавата си кариера: три бактерии, едната от тях дошла като плод на зараза от действие на някой от предишните опериращи хирурзи, бяха причинителите на непрестанните инфекции. След няколко серии на антибиотични лечения доктор Санчес извърши последната реконструкция на ахилесовото сухожилие. За да го покрие, използва кожа от лявата предмишница, където Санти имаше татуировка с името на дъщеря си Индия, от която сега липсва половината. Е, всъщност сега другата половина грее на глезена, както можа да се види от челото на „Марка”.
Арсенал – клуб, където Касорла е много обичан и уважаван, никога не го изостави. Дори му поднови договора до юни т.г., въпреки че не отдели и една лира за това испанският полузащитник да може да се завърне на футболния терен. Неговото отсъствие се почувства, и то остро, от водения тогава още от Арсен Венгер отбор, за когото Санти винаги е бил титуляр. За съотборниците му също беше болезнено да гледат как той, колкото и да се опитва, не може да се завърне към тренировки с тях. Липсваше и на колегите си в националния тим, където също не можа да се върне. „Сега си давам сметка кой кой е. Почти всеки ден получавам съобщение от Иниеста, Силва, Вийя…”, коментира Санти.
Той сподели, че не му е бил нужен психолог в този тежък и дълъг път, каза и че „никой не вярваше у мен, ала аз вярвах и продължавам да вярвам”. Оттам и липсата на каквото и да е съмнение, щом се появила възможността да се завърне във Виляреал и да се пробва в предсезонната подготовка. Прие мисията и, за пореден път, я изпълни. „Когато тренира, става един от всички и въобще не създава впечатлението, че е отсъствал две години. Единственото, по което това си личи, е ритъмът, но нищо около тази контузия иначе не ни кара да се съмняваме в способността му да играе. Чудесно е отново да го виждаме на терена. На такова ниво е, че ако зависеше само от мен, бих му дал картотека на мига”, каза през юли старши треньорът на отбора Хавиер Кайеха.
Речено-сторено. На своите 33 години астурианецът днес не само е част от състава на Виляреал, а тази събота дори беше титуляр на „Ла Серамика” – стадион, който носеше името „Ел Мадригал”, когато през 2011 г. напусна към Малага, но където се чувства у дома си. „Денят е специален, защото се завърнах в игра, ала и горчив заради загубата”, каза Касорла след мача с Реал. За човек, комуто са казвали да бъде доволен, ако може пак да се разхожда със сина си в градината обаче, тичането по терена си е цял триумф. Триумфът на волята. На добър час, Санти!
Кике Марин, „Ел Конфиденсиал”