Най-важното предстои

Казват, че най-хубавите неща се случват когато най-малко ги очакваш. Късно тази нощ в Перу волейболните ни националки се класираха за полуфинал на чалъндж турнира за спечелване на квота за Волейболната лига на нациите догодина. „Лъвиците” записаха две страхотни победи над Австралия и Пуерто Рико по пътя към целта.

Двубоите се играят в малко необичаен час, който по принцип е отреден за сън. Поради часовата разлика една част от феновете пропускат срещите, друг е въпросът за телевизионното излъчване и намирането на линкове онлайн, които да удовлетворят желанията на потребителите. Разбира се, има ли желание, има и начин. Затова в последните дни сънят не ни достига, въпреки това сме щастливи, защото жертвата си струва. Нашите момичета ни зарадваха за пореден път в изминалия месец, и вече са на две крачки от желания връх.

Волейболистките на Иван Петков за пореден път надскачат себе си – препятствия не липсваха и при това им пътуване. Започвайки с двудневния преход до перуанската столица и дългите полети, и стигайки до не особено добрите климатични условия в южноамериканската страна. Хладно време от едва 15 градуса съпътства престоят на националките ни в южноамериканската страна. В деня преди турнира "лъвиците" тренираха в тренировъчна зала, с неприветлива обстановка и счупени прозорци. Въпреки това състезателките запазиха позитивизма и доброто си настроение, за да стартират по най-добрия начин.

Двата съперника бяха съвсем различни един от друг – 13-ия и 42-ия в ранкинга на ФИВБ. По-долу разположеният отбор – австралийският, няма особени постижения в историята си – участва два пъти на Световно първенство, като първия път приключва 12-и от 23 участници; вторият – 21-ви от общо 24 отбора. Участва и в азиатските първенства, където в миналото се радва на добри класирания.

Пуерто Рико пък може да се похвали с няколко медала в шампионатите на региона си – НОРСЕКА, както и на Панамериканските и Централно американските игри. В състезанията на световно ниво – Световно първенство и Световно Гран При най-престижното им класиране е 10-12 място. Класира се едва веднъж за Олимпиада – през 2016 г. Тимът има своите звезди, които прославят страната, но дотам.

Българските състезателки както винаги показаха страхотно ниво, видя се отново надграждането. А пътят е един – работа и само работа. Младите състезателки също демонстрираха огромно развитие, което също няма как да бъде подминато. И въпреки всичко доказаха, че са заслужили местата си в отбора.

Всички заедно доказаха, че можеш да постигнеш целите си, но е нужно просто някой да вярва в теб, за да бъдеш по-доброто си Аз. Колективният дух – отбор, треньори, екип и всички „замесени” в това предизвикателство – изглежда е най-ефективната формула за успеха. Разбира се, най-доброто предстои, но трябва винаги да отдаваме нужното на хора, които дават всичко от себе си в името на една-единствена цел. Това една по-различно определение за герои в съвременния свят – всеки от тях има битка, за която останалите може би не знаем, но оставят сърцето и душата си в това, което обичат и което освен професия и  страст, се е превърнало в част от живота.

 

До заветния връх остава много малко – да се изиграят само два двубоя. Но те вероятно ще са най-изискващите, най-напрегнатите – колкото по-близо си до целта, толкова повече даваш от себе си. Всички усилия до момента си струват, струват много повече от всякакви награди – защото завръщането сред елита ще е най-ценният подарък и за тима, и за феновете.

До тогава ще броим часовете и ще очакваме оставащите предизвикателства. 

Програма на полуфиналите - ТУК 

 BGvolleyball.com

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти