Александра Начева: Следващата ми цел е злато от Евро 2019

Александра Начева гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Тя е една от новите звезди в „царицата на спортовете“. С нейното име са свързани част от надеждите ни за медал от олимпийските игри в Токио през 2020 година. През 2018-а тя сякаш бе абонирана за златните медали в тройния скок. В Тампере спечели световната титла до 20 г., а за десерт триумфира и с първото място на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес.

- Здравей, Александра! Как се чувства едно момиче на 17 години с толкова много титли?

- Много рязко дойдоха при мен титлите. За една година от големи състезания се получиха сериозни успехи. Хората много ми се радват. За мен е чест.

- Как издържаш на напрежението по време на големите спортни форуми, на които участваш? Хората, които те познават твърдят, че си голям боец.

- Доста пъти съм доказвала, че съм боец, но и моите съпернички се борят за златото, както беше на европейското. Треньорът ми много ми помага да се справям с напрежението. Това му е и работата.

- Кое ти дава сили на европейските и световните шампионати? С кого споделяш притесненията преди и по време на стартовете?

- Главно с треньора си говорим. Желанието да чуя химна, да спечеля златото и самото състезание ме държи на висота. Искам да давам най-доброто от себе си.

- Да започнем хронологично с успехите ти тази година – второ място на европейския шампионат до 20 г. в Дьор (Унгария). Кое се оказа решаващо за битката за първото място?

- Нямаше какво повече да направя, след като успях да победя в последния опит. След това просто трябваше да чакам какво ще направи съперничката ми. Но и тя се оказа боец и явно е била по-подготвена в този момент. Успя да ме победи в последния опит. Адмирации за нея. Радвам се, че в Буенос Айрес успях да взема реванш и да я победя.

- А беше ли готова за първото място в Дьор?

- Да, мисля, че бях готова и можех да скоча повече, но точно в този момент нещо не се получи. Дали психически или просто в самия ден не съм била толкова добре, но така е трябвало да стане.

- Стигаме до разгара на лятото – 15 юли 2018 г. Мнозина свързват тази дата с мондиала в Русия, но на нея ти постигна нещо изключително – златен медал в тройния скок на световното първенство в Тампере за девойки до 20 години. Разкажи за триумфа, за самото състезание, за конкуренцията…

-  Това бе най-успешното ми състезание тази година. Нещата се получиха от раз, всичко ми вървеше за разлика от другите турнири, където все нещо не ми достигаше. Миналата година на световното, както и в Дьор направих две втори места и с моя треньор все чакахме да дойде златото, най-накрая и ние да чуем химна. Случи се в Тампере, такава ми била съдбата. Записах един уникален за мен резултат.

- Кога повярва, че златото ще бъде за теб и ще прославиш България?

- Точно, когато го скочиш. Направих един фаул и си казах: „Хайде, пак се почна и няма да се получи.“ Но добре, че направих този втори опит.

- И докато всички мислят за ваканция и море ти продължи подготовката си за младежките олимпийски игри в Аржентина. Как премина там битката за първото място?

- Да, нямаше ваканция. Всъщност между двете състезания имаше и европейски шампионат за мъже и жени. За него също трябваше да се подготвим на ниво, защото това също е огромен форум. Бях много въодушевена за участието си в него. Имаше доста време между това европейско и олимпиадата. Октомври месец е доста нестандартно време, но явно сме направили най-хубавата подготовка.

- Каква бе разликата в участието ти на световното в Тампере и на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес?

- Олимпиадата също е като едно световно първенство за нас. С толкова много спортове е един огромен формат. Лично за мен двете са почти равнопоставени като титли.

- Каква е атмосферата на тези шампионати? Много спортисти казват, че олимпиадата е нещо съвсем различно. Вярно е, че това са младежки олимпийски игри, но все пак се чувства духът на олимпизма.

- Имайки предвид колко много хора участват в тези олимпийски игри, очевидно това е огромен форум. Всички бяха много въодушевени. Ние не сме като при големите, където всеки гледа себе си и да спечели титлата. Още сме деца и настроението е много по-приятелско.

- Кой първи ти честити титлата след треньора, разбира се?

- Първо се обадих на майка ми и на баща ми. Винаги първо ме питат дали съм здрава и дали всичко е наред. Все пак това е троен скок и всичко може да стане. Поздравиха ме за златото.

- Имала ли си досега тежки травми?

- Не и се надявам и занапред да нямам. Винаги това си пожелавам, защото мисля, че единствено травми могат да ми попречат в някакъв момент от кариерата ми.

- Усещаш ли вече, че си известна и хората се радват на успехите, които постигна?

- Може би малко след успеха на световното, но преди това нямаше нищо такова.

- Как преминава един ден на Александра Начева, когато например не е в София, за да получава награди?

- Това вече е рядкост. От олимпиадата постоянно сме на някакви награждавания в София или в Пловдив. Иначе през лятната ваканция, когато не съм на училище, ставам, отивам за първа тренировка, прибирам се малко да си почина, следва втора тренировка и след това съм като умряла и си почивам вкъщи.

- Защо избра леката атлетика и по-точно тройния скок?

- Тя ме избра. Бях в една детска градина с моята най-добра приятелка и дъщеря на Ива Пранджева – Никол. Когато двете станахме първи или втори клас, тя каза, че ще ни тренира. Започнахме при малките лекичко с щафетни игри - нищо общо с тренировките, които са в момента. Никол постепенно премина във волейбола, а аз си останах в леката атлетика. Започнах да участвам на републикански състезания. Не бях нищо особено до миналата година. Преди три години преминах при сегашния ми треньор Стойко Цонов без никакви драми. Отношенията с предишната ми треньорка са прекрасни. Вижда се, че с Цонов нещата ни се получават. Двамата си пасваме и работата ни върви. Всичко е супер в момента.

- Как реагираха родителите ти, когато разбраха за увлечението ти по царицата на спортовете – леката атлетика?

- Всичко стана от малка и нямаше рязка промяна. Единствено разговаряхме повече, когато бях в пети клас, тъй като обсъждахме дали да вляза в спортно училище. Избрахме да продължа да си уча в нормално основно училище.

- Никога ли не си опитвала да тренираш друг спорт?

- Като много малка съм пробвала малко тенис и гимнастика, но и двата спорта не ми паснаха.

- Кои са лишенията, които един спортист като теб трябва да приеме, за да триумфира на голям форум?

- Започва се от много рано с всички тежки тренировки през тези три години, за да се стигне до златен медал на олимпиада. В деня, в който ти е състезанието всичко може да стане. Трябва да си подготвен за всякакви условия. Лишения има – тази година не ходих на море, не излизам толкова често с най-близките ми приятели, но аз съм си избрала този път. Всички деца, които бяхме на олимпиадата, сме готови за тези лишения.

- Много от спортистите у нас се оплакват от условията, при които тренират. Какво ще кажеш по този въпрос?

- Лично за мен съм доволна от условията, които ми се предоставят. Федерацията и министерството ни подкрепят. В момента в нашата зала се подновява пистата, което е много хубаво. Ще можем да си тренираме в Пловдив през зимата. Аз съм доволна.

- Имала ли си тежки моменти в кариерата досега? Нещо, което те е накарало да се замислиш дали да продължиш да се състезаваш?

- Засега не е имало такъв момент. Надявам се да не се появи и занапред. Професионалната ми кариера е в самото си начало.

- Имаш ли кумир, на когото се възхищаваш и искаш да подражаваш?

- Да, първата ми треньорка Ива Пранджева. От нея съм взела доста важни качества в леката атлетика. Тя ми е идол. Все пак е вицесветовна шампионка.

- Говорила ли си с олимпийската ни шампионка в тройния скок Тереза Маринова?

- Да, говорили сме. Тази година дори ми пожела да подобря нейния световен рекорд на първенството до 20 години.

- А някакви съвети давала ли ти е?

- Най-вече да се пазим от контузии, защото тройният скок е доста тежка дисциплина. Може би най-тежката.

- Какво е мнението ти за допинга? Може ли да се постигнат високи резултати без употребата на забранени стимуланти?

- Разбира се, че може. Важно е да има феърплей при всички атлети. Има доста обучения по този въпрос, трябва да покриваме определени тестове. Добре са го направили, за да може всеки да е образован по темата.

- Ти подлагана ли си на внезапни допинг тестове?

- Почти всеки път. Когато си в тройката за медалите, почти винаги те викат.

- Каква е следващата голяма цел на тандема Александра Начева – Стойко Цонов?

- Гледаме кое е най-близкото. Следващата година има европейско. Не знам на какви други формати ще участваме, но ще се постараем винаги да даваме максималното от нас.

- Лесно ли се съчетава ученето със спорта? Все пак учиш в езикова гимназия в Пловдив. По-благосклонни ли са учителите към една световна шампионка?

- Да, особено след олимпиадата, всички са много благосклонни към мен. Не изискват толкова много, дават ми повече време да се подготвя. Благодаря много на ръководството на нашето училище за това. Знам от други приятели – спортисти, че в доста училища не е така.

- Къде обичаш да релаксираш и да забравиш за момент за лекоатлетическата писта?

- Когато съм с приятели, които не са спортисти. С тях не мога да си говоря постоянно за лека атлетика и е много приятно.

- А имаш ли любимо място?

- Не. Обичам да съм си вкъщи с брат ми.

- А той тренира ли?

- Не, учи и повече се занимава с компютри и „Плейстейшън“. Не е толкова спортен тип.

- Нещо за финал на нашия разговор?

- Искам да си пожелая да нямаме контузии и да продължаваме да чуваме химна.

Пред камерата на „Код Спорт“ застана и Стойко Цонов, треньорът на Начева.

- Г-н Цонов, кое отличава Александра от спортистите, с които сте работили през годините?

- Може би точно това, че резултатите, които се постигат на тренировка и тестовете, които правим отвреме навреме са с проценти нагоре, което е много сложно. Дисциплината също е много сложна. Някой път тренировъчните резултати може да са по-добри в някои от скачачите, защото в дългия скок има дъска за отскачане около 15 см. Колкото си по-далеч от дъската, ти изяжда сантиметри. А може да направиш и перфектен опит, но да има фаул. Де факто, стъпването на тренировка е по-свободно и може да се дадат много добри резултати. При нея е точно обратното. Това е мечта за треньора – да си готов даден тренировъчен резултат да го постигнеш и на състезание. Така треньорът е по-спокоен и по-уверено води състезанието.

- Кои са качествата, които я правят толкова категорична в сектора за тройния скок?

- Дано не е само от това, че е малка и всичко е много интересно, и това желание да остане. Тя не може да си представи, че може да отиде и да не се бори за нещо. Само на европейското за жени се получи нещо съвсем друго. Но във всички други състезания, в които може да атакува нещо, тя влиза с всичко вътре. Аз се опитвам да спра това нещо, защото прави страшно много грешки. Страничният наблюдател няма как да прецени, но има световно в Кения, европейско в Дьор, пак европейско, олимпиада… Ако се погледне назад, тя има по един опит, което е много притеснително. Трябва в тези шест опита да съумея да я накарам да направи най-добрия опит, защото всички други опити буквално са посредствени спрямо силния. Но силното е, че тя се мотивира и може да го направи във всеки един момент. Моята работа е да го извлека точно в даденото състезание, т.е. на финала.

- Има ли диалог помежду ви или думата на треньора винаги е закон?

- Почти няма диалог. Особено на състезанието, където всеки спортист приема нещата около него по много различен начин, не е като на тренировка. Треньорът трябва да се опита да остави това на заден план, за да може състезателят да реагира. Състезанието е дълго примерно един час - може да влизаш, да излизаш ментално много пъти. Работата на треньора е състезателят да забрави мислите, които го вълнуват – добре ли съм, зле ли съм. И аз съм бил състезател и знам какво минава през главата ти по време на този финал. За час минават страшно много мисли, не е като в спринта. Треньорът трябва да осъществи много близък контакт със състезателя, за да може той да мисли как може да се случи или пък да не се случи нещо, а и да приема точно дадените указания, за да се реализира максимално.

- Какво трябва още да подобри Александра, за да се постигнат поставените цели?

- Ментално не бих казал, че трябва нещо да се променя или да се подобрява. Имам един приятел и голям треньор, който казва: „Нека да е натюр, недей да бараш.“ Чисто физически и в тренировъчен план тя има един голям проблем, който личи в разбега, засилката и скока – скоростта. Скоростта е много ниска и страшно много пречи за скоковете, които изпълнява. Хора, които са около леката атлетика, ще кажат, че говоря глупости и тя много добре влиза скоростно в последните пет метра. За мен не е така. Моята работа е в близките две години, в които тя вече ще израсне и трябва да влезе при жените, да подобрим скоростта. Другите неща могат да се нагласят във времето, но за скоростта трябва страшно много работа. Трябва да я вдигнем поне с 20-30%, за да може да се надява на много сериозни резултати нагоре.

-  Каква е най-близката цел, която сте си поставили за 2019 г.?

- Най-близката цел е европейското първенство за нейната възраст. Смятам Александра да си мине през девическите години. Това с европейското за жени беше само проба. Не казвам, че няма да участваме на някое европейско или световно при големите, дори и на олимпиада, дай Боже да покрие норматива за Токио 2020, но приоритет е нейната възраст. Трябва да премине през всички етапи в тройния скок, защото е много сложен. Трябва да изградим всички елементи. Имаме да променяме някои неща в скока, в скоростта, а това става само, когато си в комфорт. Ако почнем да я пробваме на всякакви състезания, дори и в Диамантената лига, за която също има покани, има нормативи за европейско и за световно за мъже и жени… Но там вече напрежението идва в повече и тя не може да се отпусне и да прави техническите елементи както трябва. Затова чакаме европейското до 20 г. през 2019 г. и световното през 2020 г. отново в Кения. Надявам се да затвърдим титлата. Взехме я две години по-рано, което е удовлетворение за мен и малка изненада. По-трудно е да я запазиш, отколкото да я спечелиш за първи път.

- Как мотивирате едно младо момиче да бъде само на лекоатлетическата писта?

- Тя е израснала покрай спорта. Баща е бивш лекоатлет, майка е приятелка на Ива Пранджева. Децата са им били заедно винаги по стадионите. Живеят до стадиона в Пловдив. Може би там се е запалила и когато започнаха да идват успехите, сред които титли при 14-15-годишни на републикански, което все пак е важно. Като вземе златния медал, детето се запалва. При нея нещата станаха в много сериозна прогресия нагоре. Искаше само злато и злато. Има амбиция и желае постоянно да е на пистата.