Димитър Златанов на 70: Чувствам се като на 35, но в евро

С Христо в състава България дълги години щеше да е водеща световна сила, категоричен е легендата

Роден в Ихтиман на 9 ноември 1948 година, Димитър Златанов отпразнува вчера своя 70-годишен юбилей. Бившият нападател е спечелил 9 титли и 3 Купи на България с ЦСКА. Най-големият връх в клубната му кариера е трофеят за КЕШ, който армейците вдигат през 1969-а. През 1976-а с червените взема и КНК. С националния ни отбор е световен вицешампион от 1970-а, когато е провъзгласен за най-добър нападател на планетата, както и носител на сребърен медал от олимпийските игри в Москва през 1980-а. След като се оттегля през 1983-а за кратко е и старши треньор на ЦСКА, извеждайки клуба до 4 титли и две купи на страната. Ето какво сподели легендата пред „Тема Спорт” навръх юбилея си – за изминалото време и автобиографията, която вече е на пазара с цена 25 лева.

Г-н Златанов, как се чувства една легенда на 70?

- Като на 35, но в евро (смее се). Това са едни от най-усещаните и емблематични моменти в живота ми. Да се опише един житейски опит в тази книга, където се споменава всичко това, което съм изживял, с резултатите постигнати от мен и моментите, когато не е имало успехи, и изходът от тях.

Стигнаха ли ви страниците (240)?

- Да, може да се каже. Не исках да бъде много разширено, да е по-концентрирано и стегнато, за да се опише най-важното, без излишни увлечения, не съм търсил такива моменти.

Има ли нещо, което сте искали да напишете, но не сте го направили?

- Няма такива моменти. Всичко е така, както реално се е случило.

Казахте, че искате вашите внуци да знаят кой е дядо им и затова сте написали книгата. Според мен е невъзможно да не знаят…

- Знаят, но по-малко, защото обстоятелствата се стекоха така, че съдбата ни раздели, ние сме тук, те са в Италия. Вярно е, че ходим там, но не е същото, като да сме всеки ден заедно, да ходим на училище и да си изживяват моментите с нас. Различно е. Затова реших да напиша книгата, да я посветя на тях

когато искат, да имат възможност да разберат

повече, ако не сме съумели да им разкажем всичко.

Колко тежък беше пътят от Ихтиман до световния връх на волейбола?

- Погледнато отсега, след като е извървян, е бил доста труден. С много пот изживян, с трудности, успехи, радости и в спортната кариера, и в семейния живот, но не ми е тежало. Това, което съм вършил, съм го правил винаги с голяма любов. Никога не съм мислил колко е тежко и трудно. На който човек му минат такива мисли, за това което прави, просто е свършил. Тежината не тежи, когато се прави с голяма любов.

Това, което описвате в книгата, може ли да бъде екранизирано?

- Може, да. Не искам да излиза от моята уста, но това е пример за поведение към младото поколение. Призив към тях, да знаят как се постигат нещата, в каквато и сфера да е. Изискват се много труд, пот и талант. Талантите могат да са в спорта, литературата, музиката, много измерения. Правиш ли нещо с любов, няма да ти натежи и ще постигнеш това, което искаш.

В САЩ има страшно много примери за успели техни спортни легенди, които биват екранизирани. Тук няма такова нещо…

- Не сме свикнали, защото не искаме да го направим. Много добре знаеш, че при нас личностите и

тези, които дават добрия пример, не са много на дневен ред

да се тачат и да изпъква положителният пример на младите. Това тук не е добре, по-добре е да търсим отрицателния резултат.

В този ред на мисли чувствате ли се оценен тук, в България?

- Да, оценен съм, защото всичко съм правил за България. Присъствието на двама президенти на презентацията на книгата е доказателство за това. Доволен съм – това, което съм дал и съм го направил, е достатъчно. Двамата президенти го показват.

В същото време обаче направихте опит да промените статуквото в българския волейбол преди 20-ина години, но останахте неразбран или пък нежелан…

- И двете (смее се). Въпросът за българския спорт, ако искаме да сменим нещо, или специално за волейбола, е широка тема, която трябва да се говори постоянно. Във волейбола имахме донякъде успехи, но вече слизаме надолу. И в същото време в съзнанието ни е, че още можем. Оказа се, че не е така. Добре виждаш, че цялостно в българския спорт нещата не са такива, каквито трябва. Нужно е обширен анализ в тази нова обстановка, в която се намираме, какво трябва да се промени. Да се намери формулата за развитие и управление.

Рядко се среща легенда да бъде наследен от сина си, който също става легенда. Ако Христо Златанов беше играл за България, щеше ли да е с този статут сега?

- На първо място нямаше да е реализатор на Италия сигурно (смее се). Трудно е да се каже.

Той заслужава всички почести.

Трудът, който положи, сега пак се занимава с волейбол, защото това му е в сърцето и душата. Всичката енергия, която отделя, е поносима, защото доставя удоволствие от резултата, който е постигнал.

На вас трудно ли ви бе да го гледате как играе за Италия вместо за България?

- Много пъти е поставян този въпрос, но никой не е искал той да играе за България. Бяхме готови, но нещата се случиха така, че не стана нищо и си останахме в Италия, и той се разви там.

Защо тази недалновидност при нас?

- Трябва да отговорят онези, които са ръководители на спорта. От тях зависи това.

Щяхме ли да видим България световен шампион, ако и Христо Златанов бе играл за нас?

- Не мога да кажа, че щяхме да сме световни шампиони, но със сигурност щяхме да бъдем сред водещите сили и да сме потенциални медалисти на всяко първенство, при това в дълъг период от време, с оглед и на състоянието на останалите отбори.

Вашите най-големи клубни успехи са свързани с ЦСКА. Какво мислите за сегашното състояние на отбора и връщате ли се с умиление назад във времето?

- Всичко в ЦСКА е свързано с най-добри спомени. Моментното състояние не е завидно и трябва да се вземе някакво решение,

за да може този клуб да продължи да съществува

Най-вече от ръководните органи, които трябва да създадат спокойна обстановка за работа, с подходящи условия за израстване на състезателите. ЦСКА е клуб с история и трябва да продължи така. Трябва да се намери формулата. Въпросът е свързан специално с базата. Там трябва да се реши веднъж завинаги от кого ще бъде стопанисвана. За да могат децата да тренират спокойно всеки ден.

Твърд характер ли е Димитър Златанов?

- Не бих казал. Но това, което мисля, го правя. Реша ли, действам, не обичам да се мотая. Смятам, че съм добър, но хората трябва да го кажат.

Имахте желание биографията да излезе със световното първенство. Защо не стана?

- Реших, че е по-добре, каквото сам си направиш, да си зависи от теб, без да има странични фактори. Ако съм направил нещо и съм сбъркал, аз съм виновен.

Ще прочетем ли нещо, от което някои хора ще ги хване срам?

- Не, не съм имал такава идея. Ако бяхме разширили страниците, можеше, но няма смисъл. Същността на книгата е друга.

Кое е най-милото, за което сте споделили в тази биография?

- Естествено, раждането на Христо. Съпругата ми, когато се отказа от кариерата си на преподавател и се отдаде на семейството. Тогава много пътувахме и винаги бяхме заедно, не искахме да сме разделени. Първият учебен ден, има много такива моменти, покрай спортната кариера, житейският опит.

Повече за личността Димитър Златанов или за спортиста Димитър Златанов ще разберем от книгата?

- За спортиста Димитър Златанов. Мисля, че

който разбере спортиста, ще разбере и личността.

Те са неразривно свързани.

Последно – щастлив човек ли е Димитър Златанов на 70?

- Да. Всичко, което съм искал да направя, се е реализирало и ми е доставило удоволствие. Виждам резултата и съм щастлив. Няма за какво да съжалявам.Хари Латифян, „Тема Спорт”