Мадрид си има нужното януарско попълнение, и то от десет години
Той иска да върви стъпка по стъпка. Без дългосрочни планове. Желае преди всичко друго да играе и ако не го стори тук, предпочита да смени отбора. Това бе мотото му през цялата му кариера досега. След три години на несигурност Маркос Йоренте накрая реши, че мястото му е това на неговия баща Пако. Полузащитникът само в рамките на два месеца промени хода на кариерата си и доказа, че има уменията и характера да е титуляр за Реал Мадрид на най-високото ниво на футбола и че не се задоволява с това да е резерва в световния клубен шампион.
Цифрите на Ел Рубио – Русия, казват всичко: 678 игрови минути от началото на този сезон, от които при предишния треньор Юлен Лопетеги само 43. Общо има 9 изиграни мача с един вкаран гол, този на финала на световното клубно първенство. Миналия сезон имаше само 1063 минути при Зинедин Зидан, разпределени в 20 мача във всички състезания. Днес е титуляр. Ето, че се оказа, че така нужното попълнение за центъра на терена за „лос меренгес” всъщност си е било налично у дома в течение на последните десет години…
Ел Рубио започва да играе футбол в клуба Депортиво лас Росас преди 16 години, когато е на седем. Следват етапи в Росеня и Райо Махадаонда, след което идва и скокът към Реал Мадрид, където неговото семейство е творило история в два спорта с топка – футбола (Хенто, Гросо, Хулио Йоренте, Пако) и баскетбола (Хосе Луис, Тонин).
Дебютът на Маркос е преди десетилетие на 13 години в детския А-отбор и след това всеки сезон прави по крачка нагоре: при кадети В, кадети А, юноши С, юноши В, юноши А и филиала Кастийя като прелюдия към преотстъпването си в Алавес. В баската столица Витория той на 21 години демонстрира всичко научено през годините на формирането си като футболист и получава множество предложения от клубове от Примера и Премиър Лийг.
Реал Мадрид обаче си го връща и го повишава в първия си отбор на 1 юли 2017 г. и на 23 септември с.г. той подписва своя първи договор в този си статут. Не го прави обаче за шест сезона, както е обичайно при младите продукти на школата. Вместо това чичо му Хулио Йоренте му издейства споразумение за четири – до 30 юни 2021 година. Причината за това е, че Маркос не желае да се чувства дългосрочно обвързан, тъй като има ясна идея за кариерата си – ако не играе, предпочита да отиде другаде.
И само допреди три месеца тази мисъл силно се е загнездила в съзнанието му, след като Юлен Лопетеги му бе дал едва 43 минути от началото на сезона – едва ли това може да се брои за реална възможност да се наложи. Пристигането на Сантиаго Солари на пейката на „белите” е това, което променя положението на Йоренте драстично.
Все пак е истина и това, че в началото Ел Рубио не получава много шансове и при аржентинския треньор, поел кормилото на 31 октомври. Новият наставник първом залага на Тони Кроос и Дани Себайос на мястото на Каземиро като опорен полузащитник, ала след като и двамата не оправдават решението на Солари, от управата го съветват да пробва единствения друг типичен играч за тази роля в състава – Маркос.
И още при старта си мадридчанинът очарова всички. В Рим срещу Рома е отличен и показва, че е създаден за Реал Мадрид. След бойното си кръщение юношата на „лос меренгес” е твърд титуляр във всички важни мачове на тима. Има осем изиграни двубоя при Солари във всички състезания при общо 635 минути и в тях записва първия си гол за мъжкия отбор, при това доста важен – във финала на клубния Мондиал.
Най-хубавото е, че тепърва навлиза във футболната си зрялост, тъй като ще навърши 24 години на 30 януари, а родният му клуб е готов да му предложи съвсем скоро дългосрочен договор (настоящият изтича само след две години) с доста повишена заплата в знак на доверието си към него. „Той е бъдещето”, казват за него на Чамартин.
И докато миналото беше тежко при Зидан и Лопетеги, днес Маркос до такава степен е покачил акциите си на „Сантиаго Бернабеу”, че там всички се чудят дали Каземиро въобще ще успее да се пребори с Русия за смятаното доскоро за гарантирано свое титулярно място. В клуба го броят за своето „първо януарско попълнение”. При това то излезе гратис.
Томас Гонсалес-Мартин, „АВС”