Камбуров: Няма да се учудя, ако ме викнат в националния отбор
Мартин Камбуров е голмайстор №1 на България измежду всички играещи футболисти. Във вечната ранглиста на най-точните стрелци той отстъпва само на големия Петър Жеков. Жеката има рекордните 253 гола, тези на Камбуров вече са 216. Мартин вкара и в последния мач на своя Берое. Таранът прониза мрежата на Левски при победата с 2:1 на 15 декември.
Пред „България Днес” Камбуров говори за първите си стъпки във футбола и как успява да пробие в Китай, където звезди като Анелка и Тевес се провалиха с гръм и трясък. Голмайсторът споделя и за своите амбиции през 2019 г. и надеждите, свързани с представянето на Берое.
- Здравей, Мартин, може би не си се замислял, но отиващата си 2018 г. е юбилейна за теб - от 20 години си на футболната сцена. Кой е най-яркият ти спомен от далечната вече 1998 г., когато дебютираш в професионалния футбол като играч на Ботев?
- Свързан е с първите ми стъпки в професионалния футбол, както и с първия ми гол, който падна в моя първи мач като играч на Ботев. Няма да забравя и момента, когато бях викнат в състава на мъжкия отбор и влязох в съблекалнята. Там бяха Раков, Бакалов, Хвойнев – все играчи, на които се възхищавах... Аз - едно момче на 17-18 години.
- Головете ти в елита на България вече са над двеста, но как падна първият?
- Гостувахме на Нефтохимик. През първото полувреме ни поведоха с два или три на нула. Помня, че мачът беше на осветление. Тогава много малко стадиони в България разполагаха с подобен „лукс”. По това време Ботев беше клуб с много проблеми. Борехме се да останем в групата. Помня как треньорът Петър Зехтински ми каза да загрявам и да се приготвям да влизам в игра. И ето, че имах на разположение двайсетина минути да покажа какво мога. Скоро дойде и моят миг. Получих една много хубава топка, насочих я в далечния ъгъл и вкарах страхотен гол. Радвах се, все едно съм изравнил за три на три (смее се).
- Много неща са се променили от 1998 г. до днес, но едно нещо си остава същото - Мартин Камбуров продължава да вкарва голове в българското първенство. Каква е твоята тайна да поддържаш високо ниво толкова дълго време?
- Нямам тайна рецепта за това. Аз съм от щастливите спортисти, защото поне досега се отървавам от тежки травми. Със сигурност трябва да спазваш режим, ако искаш да играеш дълги години на ниво. Признавам, че на мен нищо човешко не ми е чуждо. Случвало се е да опитвам алкохол и да ям по-тежки храни. Никога не съм пушил цигари.
Създадох си личен режим, който спазвам. За мен е много важно да поддържам оптимално тегло. Тежа между 83 и 85 килограма, толкова бях и преди години. Това също ми помага да избягвам контузиите.
- Кой е най-добрият защитник, срещу когото си играл?
- Много ми е трудно да посоча само един, защото няма да бъде коректно спрямо останалите. Играл съм срещу доста силни футболисти. Иван Пасков – той беше и мой съотборник. Котев, Тунчев, Елин Топузаков, Вальо Илиев... Наистина са много и няма как да изброя всички. Уважавам съперниците. Те също имат принос за това да се развия като футболист.
- Ти игра изключително успешно в първенството на Китай, където се провалиха куп световни звезди, най-яркият пример е Карлос Тевес. По какъв начин успя да се адаптираш към футбола и живота в тази страна, която е толкова различна от България, а и от всичко, с което сме свикнали в Европа?
- Китай е съвсем друг свят. Трябва да се адаптираш, ако искаш да пробиеш в тази страна. Нужно е да намериш своята вътрешна мотивация, за да успееш на толкова различно място. Когато аз отидох в Китай, в първенството започнаха да идват големи звезди като Анелка и Дрогба, например. Оказа се, че за тях никак не е лесно да блеснат. Анелка имаше за цяло първенство само един гол. Горе-долу като Обертан в България (смее се). Ако в Китай мотивацията на един играч са само големите пари, които получава, то той се проваля. Въпросът е да искаш да играеш футбол и да даваш най-доброто от себе си. Тогава нещата се получават.
- След завръщането ти от Китай през 2012 г. играеш в България, а вероятно не са липсвали оферти от чужбина. Защо избра да останеш тук?
- Когато се върнах от Китай, вече бях над 30 годишен. Реших да се установя в България и тук да завърша кариерата си. Не мислех, че ще играя толкова дълго, но ето че кариерата ми върви добре. В началото на всеки сезон си казвам, че ако не вкарам определен брой голове, ще се откажа. За мое щастие вкарвам по повече от 15 попадения в първенството. И след като нямам и контузии, тогава защо да спирам? Ако усетя, че съм в тежест на отбора, сам ще спра. Не е нужно някой друг да ме „отказва”. За момента виждам, че където и да играя, успявам да дърпам отбора напред и да му помагам да печели точки.
- Сега си в Стара Загора и не спираш да бележиш голове за Берое. Докъде може да стигне отборът, воден от Александър Томаш, през този сезон?
- В отбора има промени. Дойдоха нови момчета, а други си тръгнаха. Ще ни трябва известно време за сработване. Надявам се да имаме силна пролет. Вече показахме, че можем да играем успешно срещу водещите отбори. Бихме Левски, завършихме наравно с ЦСКА. Можеше да спечелим срещу Лудогорец, въпреки че крайният резултат с тях остана 1:1. Ще бъде крачка напред, ако започнем да печелим по-често двубоите си със силните тимове.
- През 2018 г. измести Наско Сираков от втората позиция във вечната голмайсторска листа на България, пред теб остана само Петър Жеков с 253 попадения. Кои са следващите рекорди, в които се целиш през 2019 г.?
- Целта ми е да продължа да вкарвам голове. През есента имам 14 попадения, можеше да бъде и по-добре... Искам да помагам на отбора да печели точки и да изпълним целта си – класиране за евротурнирите. За мен постигането на тази отборна цел ще бъде голямо удовлетворение.
- Догодина започват квалификациите за Евро 2020, селекционерът Петър Хубчев викна в състава 42-годишния Георги Петков. Каква би била твоята реакция, ако получиш повиквателна за първия тим?
- Повиквателна за националния отбор няма да ме учуди. В него трябва да бъдат играчите в най-добра форма. Нямат значение имената или, че някой имал перспектива да се развие, ама след няколко години. Гошо Петков показа как се прави - дори на 42 години, когато е необходимо, застава и пази.
- Георги Петков е сред фаворитите за Футболист на годината през 2018 г., кой според теб трябва да бъде №1
- Който изберат журналистите. Не искам да давам мнение по този въпрос.
- И накрая твоето пожелание към читателите на „България Днес” и към футболните феновете за 2019 г.?
- Весело посрещане на празниците и много успехи през 2019 г.! Към феновете на Берое – да бъдат щастливи, да видят любимия си отбор в евротурнирите. И още нещо към всички запалянковци в България - да подкрепят тима си от трибуните. За мен хората, които обичат футбола, трябва да бъдат на стадиона!