Тасевски: Бих искал да приключа кариерата си в България

Дарко Тасевски, един от последните шампиони с Левски, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През лятото на 2007 година родният гранд доведе от Украйна универсалния халф. Македонецът натрупа 108 мача, в които вкара 21 гола и по-важното – влезе в сърцата на „сините“ фенове. За родината си Тасевски изигра 43 двубоя, в които се разписа веднъж. А феновете на Левски и до днес говорят с добро за него.- Дарко, здравей! Добре дошъл в „Код Спорт“ от слънчев Тайланд! Как се чувстваш отново в България? В кръга на шегата – имаш ли топли дрехи за това време в София?- Снегът ме свари неподготвен, но не само мен, а и жена ми, и децата. Малките дори изобщо не бяха виждали сняг през живота си. Не сме подготвени, ще трябва да купуваме зимни дрехи.

- Вече дълго време сме там и сме свикнали с всичко това. Липсва ни точно това, което е тук – студеното време, снегът, да сложим различни дрехи… Там през цялата години сме по къси панталони, къси ръкави и джапанки. Много е топло - плажове, масажи, от нормалните разбира се…

- Доколкото ни е известно, вече си със статут на свободен агент. Така ли е? Получавал ли си оферта от България?

- Отскоро съм тук и не съм имал възможност да говоря с някого по този въпрос. Няма да остана без отбор, имам оферти от Тайланд. Но вече дълго време сме там и искаме да се върнем. Децата вече са по-големи, започват училище. Ако бях сам, бих останал в Тайланд, но сега имам други приоритети. Ще видим, всичко е възможно.

- Как виждаш следващата дестинация в твоята кариера? България включва ли се?

- Естествено. Бих искал да приключа в България. Честно казано не желая да свърша с футбола в Тайланд, защото там самото виждане към футбола е различно. Няма го състезателният дух, да искаш да побеждаваш, там е много по-спокойно. Бих искал да свърша малко под напрежение.

- Разкажи нещо повече за живота в Тайланд. Всичко изглежда много прекрасно, лежерно, но имаше ли и трудности?

- Може би е странно, но не. Вече шест години съм там. Наистина е спокойно и лежерно в самия футбол, народът е такъв, такава е културата им, начинът на живот. Просто отиват на мач да се забавляват, да си изкарат хубаво. Идват два-три часа преди началото на срещата, има състезания с награди. Ако биеш – биеш, ако паднеш – паднеш. След това отиваш при феновете, поздравяваш дори агитката на другия отбор, получаваш аплодисменти. В началото за мен всичко това беше много странно, но с времето разбрах, че това просто е така. Трябва и аз да се съобразявам и да поздравявам чуждите фенове, което никога не ми се беше случвало.

- Ако сравниш нивото на футбола в Тайланд с този в България, кое е по-доброто първенство?

- Няма как. Нивото в България и в Европа като цяло е много по-високо. Чужденците, които идват в Тайланд, правят разликата. Разбира се, ако имат качества. Нивото е много по-различно. Тук се играе много по-твърдо, има повече единоборства. В Тайланд имаш достатъчно време да се обърнеш, да погледнеш, докато в България или в Европа, това няма как да стане.

- Имаме информация, че известен наш играч също има оферта за финални акорди на кариерата си в Тайланд. Питал ли те е например Валери Божинов на какво ниво е футболът там?

- В интерес на истината сме се чували по този въпрос, но никога не ми е казвал, че има оферта от някакъв отбор. Просто ме е питал, за да се информира как е футболът, какъв е животът и всичко останало. Не ми е казвал, че ще ходи в Тайланд.

- Има ли публика на двубоите? Каква е посещаемостта на мачовете от местното първенство?

- На т.нар. дерби-мачове има по 10 хиляди. Иначе на всяка среща ходят поне по 3-4 хиляди. Там хората отиват да се забавляват. За тях футболът е развлечение. Отиват да си изкарат хубаво два-три часа и след това да се приберат вкъщи щастливи.

- Как прекарваш свободното си време в Тайланд? Имаш ли възможност да гледаш футбол от Европа?

- Това ми е голям проблем, защото часовата разлика е голяма. Даже Шампионска лига започва в 3 часа сутринта. Но обичам да гледам мачове. Срещите на Левски обикновено започват в 1 през нощта в Тайланд. Много често ги следя. Имам достатъчно време за всичко – за децата, за разходки. Има и какво да се види в Тайланд, тъй като е наистина красиво място.

- Топ първенствата следиш ли? Кой треньор, играч и шампионат ти импонират най-много?

- Аз съм фен на Реал (Мадрид), но няма как да не призная, че където и да отиде Гуардиола, отборите му играят прекрасен футбол. Всички мислеха, че в Англия ще му е по-трудно и няма да може да наложи неговия стил на игра. Видяхме, че първата година Манчестър Сити изпитваше трудности, но след това направо смазва отборите дори в Англия. Никой не очакваше, че ще могат да играят с къси пасове, да вкарват по пет-шест гола, но се случва.

- По време на престоя ти в Левски ти излезе прякорът „Дарко Пасевски“ заради ювелирните подавания към твоите съотборници и най-вече към Гара Дембеле. Имаш ли прякор сега в Тайланд?

- Не ми е удобно да си казвам прякорите. Където и да отиде, всеки футболист се чувства хубаво с добър прякор. През въпросния сезон наистина имах доста подавания към Гара, който вкара много голове. Направихме хубав сезон и е хубаво да разбереш, че имаш такъв прякор.

- Този сезон е останал в историята, сега други неща се случват в Левски. Предлагам да минем изцяло към темата за „сините“, защото знаем, че „отборът на народа“ ти е на сърцето. Част си от последния тим на Левски, станал шампион. Радва ли те или те натъжава този факт?

- Няма как да ме радва, естествено. Щастлив съм, че съм станал шампион. Тогава някой беше казал, че Левски няма да вземе титлата в следващите 200 години, но това няма как да стане. Все пак говорим за Левски. Тъжно е, защото има някакви проблясъци, но „сините“ няма как да станат шампиони този сезон. Трудно е, Лудогорец отново набира скорост. Левски отпадна много рано и от купата. Преди поне стигаше до финал и до края на сезона се чакаше нещо да се случи. Но тази година много рано всичко приключи.

- Какво имаше онзи шампионски отбор на Левски, което съставите след него не притежаваха?

- Имаше спортна злоба. Имаше повече футболисти, които като паднат, отивахме в съблекалнята и щяхме да се сбием един с друг. Защо и как сме загубили? Как да бием в следващия мач? Гледах мача с Ботев (Враца). Левски играеше вкъщи, но не видях едно по-здраво влизане, някой да извика или да изпсува по другите. Давайте малко по-здраво, по-живо! Няма как да падаш 1:3 вкъщи, да стоиш с ръцете надолу и да чакаш да свърши мачът!

- Какво е обяснението ти за тази криза? Кой е виновен десет години Левски да е без трофей?

- Много труден въпрос. Доста хора, които не са в Левски, се опитваха да дават отговор. Някои бяха на „Герена“, пробваха да оправят нещата, но не се получи. Преди като футболист и сега като фен, знам, че отвътре е много трудно. Всеки си казва, че ако е там като шеф, ще бъде друго. Но като си вътре, наистина е трудно. Изживял съм и хубавите моменти, и лошия период в Левски преди моето заминаване. Отстрани е много лесно да се говори – това ще направим, така ще го направим, но като си вътре е наистина доста трудно.

- Работи с може би най-успешния президент на „сините“ адвокат Тодор Батков. Чувал ли си се с него, откакто напусна „Герена“? Поддържате ли контакт?

- За съжаление, не. Но моето мнение е много хубаво. Уважавам г-н Батков. Сега всички съжаляват, че по едно време искаха оставката на г-н Батков. По негово време Левски нямаше никакво забавяне на заплати, премии, бонуси. Всичко беше изрядно. Левски стана шампион за последно при него. Според мен много от феновете и от хората, които обичат Левски, съжаляват, че тогава са му искали оставката.

- А какво е мнението ти за Спас Русев? Успя ли да се запознаеш с него?

- Не, не се познавам лично. Радвам се, че се опитва да вдигне отбора. Финансира, подпомага го, опитва се да върне Левски там, където му е мястото. Но не се познавам лично и не мога да коментирам г-н Русев.

- Как се почувства отново на стадион „Георги Аспарухов“?

- Чувството винаги е хубаво. Всяка година като си идвам за по един месец, отивам на един мач. За съжаление и миналата година бях на една среща, в която паднаха, сега пак се случи така с Ботев (Враца).

- Наскоро призна, че Славиша Стоянович е върнал атакуващия стил на Левски, който е липсвал при Делио Роси. Но къде са резервите в работата на словенеца според теб? Какво трябва още да се изгради, за да стане Левски наистина конкурентен и на Лудогорец, и на ЦСКА?

- Да, наистина преди казвах, че има подобрение. Според мен той разбира какво означава Левски. Преди е бил в Цървена звезда, знае какво е да си гранд в една страна. Няма как да излезеш на „Герена“ за 0:0, да не вкарваш голове. С неговото идване отборът започна да търси головете. Иска Левски да побеждава и да играе красиво. Това е хубаво и трябва да се случва в отбор като Левски. Според мен не е изцяло проблемът в него. Аз не виждам лидер в Левски. Има добри и технични футболисти, но няма изявен лидер, който да носи отбора. Да каже: „Хайде момчета! Стегнете се! Как ще падаме!“ Ръководството трябва да намери такъв футболист и то не един.

- Обертан не е ли такъв човек?

- Обертан е чужденец, израснал е във Франция. Трябват си българи с наш манталитет. В последния шампионски отбор имахме поне четирима-петима българи, които разбират и знаят какво е Левски. На тях не им е все едно, ако отборът падне. Гонзо, Йовов, Живко Миланов, Сърмов, Гаджев, Петков… Да, имаше и трима-четирима качествени чужденци. Но според мен това липсва на този отбор и на Стоянович.

- Левски няма спортен директор от много дълго време и търси такава фигура. Ако трябва да посочиш един от твоите съотборници за този пост, имаш ли конкретно име? Или пък някой друг, който смяташ, че е подходящ за тази позиция?

- През годините минаха доста спортни директори в Левски – Гонзо, г-н Сираков, Боримиров, Йовов… Всички са лидери с авторитет. Трябва да има такъв човек в Левски. Да знае какво означава Левски, какво означава да побеждаваш, да си лидер. Всеки ще каже, че бяха на този пост, но не направиха нищо. Може би тогава нямаше условията, които има сега. В Левски в момента всичко е изрядно. Заплатите се плащат навреме, отборът има хубави условия, феновете се върнаха. Но няма лидер и на терена, и извън него. Някой, който да държи отбора.

- Кой е най-паметният ти миг в Левски?

- Има доста. Винаги най-хубаво беше като бием ЦСКА. Ще запомня мача, с който станахме шампиони след победа срещу тях. Също и срещите в Европа. Излизаш на „Герена“ пред 20 хиляди човека - пълен стадион, хубаво настроение. Наистина беше прекрасно! Като нямам какво да правя или съм на лагер, се случва да гледам клипчета в интернет и да си спомням за това време.

- А критичен момент имал ли си?

- Естествено, няма как да няма. Тогава съм бил по-млад и не съм си осъзнавал грешките. След това всичко стана семейството, децата и т.н. Човек уляга, успокоява се. Виждам си грешките и ако се върна назад, бих направил нещата по съвсем различен начин, но вече няма как.

- С кого ти беше най-приятно да си партнираш на терена? С кого се разбираше със „затворени очи“?

- Беше много лесно да се играе с Дембеле, защото беше мощен, бърз. Както и да му подадеш топката, той вкарваше голове. Но в годините играх с много добри футболисти – Йовов, Кривия, Бардон, Иван Цветков… Страхотни футболисти! Просто беше удоволствие за мен. Понякога едвам чаках да дойде време за тренировка и за игричка на малки вратички да си подаваме топката.

- Следиш ли националния отбор на Македония? В новия турнир Лигата на нациите тимът спечели своята група категорично – какво мислиш за представянето на твоите сънародници?

- Да, наистина доста успешно се представят до момента. Спечелиха групата и може да направят нещо наистина голямо, което едва ли някой е очаквал. Има доста добри млади момчета, които играят в Испания, има и играч на Фенербахче. Те са бъдещето, а там е и Горан Пандев, който е лидер, помага и държи отбора. Нищо, че е на 35 години и не може да тича както преди, но е там, сплотява колектива, помага на младите момчета и вдъхва доверие. А от това има нужда всеки отбор. Няма как да стане само с млади момчета. Да, имат качества и талант, но като излезеш на терена, всичко е по-различно. Трябва и опит. Според мен, докато може да играе Пандев, нека го прави, защото ще бъде от голяма помощ на тези момчета. Надявам се да успеят.

- Мислил ли си, че българските елитни легионери ще играят в по-скромни отбори, отколкото македонските?

- В интерес на истината, не. Българското първенство винаги е било на по-високо ниво. Даже футболистите в Македония едва ли не чакат някой отбор да ги вземе в България. Но в момента е много изненадващо, че България няма играчи в топ 5 на първенствата в Европа. Преди Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров си бяха футболисти отвсякъде и имаше какво да гледаш. А сега от Македония има момчета, които играят в Испания, в Италия, в много по-големи отбори, отколкото българските футболисти.

- Ще минем към личните въпроси – синът ти Давид е роден на твоята дата. Може ли да има съвпадение и в професията на баща си след години?

- Искрено се надявам, че ще има, но не го натискам. Хубавото е, че вече е на 4-5 години и започва да разбира. Като играем вкъщи, идва на мачовете.

- Купил ли си му топка?

- Вкъщи имаме само топки! Като дават мач по телевизията, показва, иска да ме гледа. Като се прибера след мач, иска да играем още. Хубавото е, че го влече. Но още е малък, има време.

- Брак между манекенка или миска с известен футболист се приема като „класика в жанра“. Как се чувстваш в семейния живот с три деца?

- Изобщо не го мислим по такъв начин. Все пак сме семейство вече шест-седем години, имаме три деца. Изобщо вече не обръщаме внимание на тези неща – кой какъв е бил или какъв е. В момента сме щастливи, имаме си три деца. Радваме им се, отглеждаме ги сами в Тайланд, което изобщо не е лесно и за нея, и за мен. Просто няма на кого да ги оставиш, няма баби, няма дядо. През цялото време са с нас.

- Хубавото е, че тренирате по-малко и можеш да помагаш на съпругата.

- Да, вкъщи съм си, помагам . Но честно казано не ми е трудно. Естествено докато са малки, майката е първа с грижите. Но сега малко поотраснаха и ги взимам с мен на тренировка. Хубаво ми е.

- Съпругата ти идва ли на мачове?

- Идва. През седмицата децата са на детска градина или на училище, а събота и неделя са си вкъщи. Взима ги и идват на мач.

-  За финал няма как да не те попитаме би ли се върнал в Левски след време на ръководен пост? Мислил ли си по темата какъв ще е Дарко Тасевски след края на активната кариера?

- Човек, докато е млад и още играе футбол, винаги си казва, че до 33-34 години ще му стигне и няма да играе повече. Но в момента съм на тази възраст, само как минава времето! Изобщо не се чувствам готов да спирам с футбола. Играе ми се още, имам го още желанието. Вече съм пет-шест години в Тайланд, където го няма този заряд, спортната злоба да искаш да побеждаваш. Улегнах там и искам в края на кариерата ми да поиграя още малко сериозен футбол. Още не съм мислил за ръководен пост, защото искам да поиграя още малко.

- Приятел си с Георги Петков и можеш да вземеш рецептата – национал на 42 години.

- Евала! Много се радвам за него. Скоро му писах и го поздравих. На 42 години това наистина е постижение. Но човекът си пази и играе добре. Докато пази така, защо да спира?