Посинкович: На Локо (Пд) често му липсваше късмет тази есен
Вилим Посинкович е роден на 10 януари 1991 година. Започва професионалната си кариера в Лучко, ХАСК, като впоследствие играе в Кайзериспор, Гиресунспор, Кавала, Олимпик, Славен (Белупо), Ираклис, РоПС, Санта Клаус, Кисамикос, Айгиниакос, АЕЗ Закакиу и Рух (Хожув), където бе за последно. През това лято крилото се присъедини към Локомотив (Пловдив). Пред официалния сайт на "черно-белите" Посинкович говори за кариерата си, живота в България и предизвикателството "Локомотив".
- Разкажи за детството си, за семейството и кога започна да се занимаваш футбол?
- Роден съм в Сараево. Когато започна войната с Босна, заминахме за Хърватия, за остров Хвар. Там имаше само две възможности за спорт - или да играеш футбол, или водна топка. Бях хиперактивно дете и лекарите казваха на майка ми, че ще е по-добре да избера спорт, в който да изразходвам повече енергия. Моите приятели тренираха футбол, така че и аз избрах това. Бях на 6 години. Бях запленен от играта и знаех, че искам да продължа да се занимавам професионално с футбол. Първият ми договор подписах на 19 години с Лучко, който тогава беше в Първа лига в Хърватия.
- Кои са твоите идоли във футбола?
- Когато започнах да играя футбол, много харесвах Дел Пиеро. Не мога да кажа, че ми е бил идол, просто много харесвах стила му на игра. На по-късен етап - Адриано. Много харесвам и Златан Ибрахимович - не само като футболист, а неговата история, характерът му... Единствената книга, която съм прочел в живота ми, е биографията на Ибрахимович. Иначе като футболист Лео Меси е най-добрият, без конкуренция в света.
- Какво според теб не достигна на отбора на Хърватия да стане световен шампион?
- Смятам, че имахме качество, имахме и късмет - в два мача бихме с дузпи. Е, на финала не ни достигна шанс, но това е турнир, а и все пак една малка държава с малко повече от 4 милиона население е втора в света. Мисля, че в Хърватия има много спортни таланти не само в областта на футбола, но и в много други спортове, баскетбол, ватерполо, световни шампиони сме и на тенис. И не само в Хърватия, смятам, че на Балканите са дали на света много талантливи спортисти.
- Преди да подпишеш с Локомотив (Пловдив), беше ли идвал в България?
- Не бях идвал никога в България, макар че страната ви не ми беше съвсем непозната. Преди да дойда тук, играех в Рух - полски професионален отбор от град Хожов, и имах един съотборник и съквартирант, който беше българин - Николай Банков (тогава беше вратар на Рух, а в момента вратар Ботев (Враца). Бяхме близки по нашия балкански манталитет, а и езикът ни е сходен, музиката, хората... Няма голяма разлика. Така мисля. Много бях щастлив, когато ме поканиха да дойда в Локомотив и се радвам, че съм част от клуба, чувствам се добре тук.
- В навечерието на мача срещу Ботев (Враца), който е и последен за есенния дял на първенството, каква е оценката ти за изминалия полусезон?
- В няколко мача показахме, че можем да бъдем достоен съперник на всички. За съжаление, сега е малко трудно - шест мача нямаме победа. Имахме големи шансове, но често нямахме късмет - и срещу Верея, и срещу Лудогорец, ЦСКА-София... Но така е във футбола - понякога една победа може всичко да преобърне и промени. Това, което знам, е, че ние всички сме дали всичко от себе си.
- Кой е мачът, който няма да забравиш?
- Когато победихме Ботев в Коматево. И мачът с Лудогорец на "Лаута", когато можехме да спечелим и заслужавахме, но нямахме късмет - аз уцелих греда, после Карагарен...
- Какво ти е дал до сега футболът?
- Както всичко в живота, така и футболът има и добри, и лоши страни - дал ми е много приятели, много контакти, дал ми е хубав живот. Научил ме е, че ако падна пет пъти, шест пъти ще се изправя. Преди 4-5 години имах голям проблем с коляното, бях на косъм да прекъсна, но си казах - няма шанс да се откажеш! Вложих много труд и успях да се възстановя. А колкото до негативната страна - има я, но мисля, че футболът ми е дал повече позитивни неща. Футболът е една житейска школа.
- Как се виждаш след 10 години?
- Много добър въпрос! Сега ви казвам искрено - не знам! Много трудно е да си треньор, да работиш с толкова много играчи, различни характери. Сега виждам колко е трудно на треньора ни и колко търпение се изисква. Има ситуации, в които аз бих раздал шамари, така че няма шанс един ден да продължа като треньор. Може би бих отворил кафе на остров Хвар и бих живял спокойно. Имам и къща в Атина, там много ми харесва, живял съм 4 години там и бих се върнал.
- Какво си пожелаваш за Новата година?
- Искам само едно - семейството ми да са здрави и щастливи, нищо друго не искам. Пожелавам си брат ми и майка ми да са добре. Аз да съм здрав, да нямам травми. Всичко останало, каквото трябва да бъде - ще бъде. Казват, че здравият човек има хиляда желания, а болният само едно - да е здрав. Вярваш ли в Бог, вярваш ли в себе си, всичко друго се нарежда.
- Пожелай нещо на феновете на Локомотив (Пловдив)!
- Да бъдат зад нас! Ние не можем да обещаем, че ще бием във всеки мач, но във всеки мач ще даваме всичко от себе си.