Постоянството и храбростта изградиха блестящата кариера на Чех
Изглежда напълно уместно да започнем този текст с онази вечер на „Алианц Арена” преди почти седем години, когато играчи с иначе огромна репутация от Байерн (Мюнхен) един по един се стреснаха от присъствието на Петер Чех в рамката на вратата на Челси. Шестима различни футболисти на баварците се запътиха да бият дузпа и във всеки един от случаите чешкият страж на „сините” отгатна посоката на техните удари. А трите му спасявания на практика осигуриха първата Европейска купа в историята на английския клуб.
Чех, както и останалите му триумфиращи съотборници, не спа особено много след тази епична победа при бурните и продължителни чествания. На следващата сутрин обаче разкри в детайли цялото задълбочено планиране, направило успеха възможен. В ръцете му, докато седеше в малка конферентна зала в хотела на отбора, бе двучасово DVD с подробности за всяка изпълнена в последните пет години от играчи на Байерн дузпа. Той и неговият довереник – треньорът на вратарите Кристоф Лолишон, бяха изучили всяка една от тях и до най-дребния детайл с навиците на изпълнителите. Петер знаеше какво му предстои.
Само Ариен Робен – бивш негов съотборник, чиято техника при изпълнение на дузпи не показвала „никаква тенденция” – го притеснил, след като взел топката в добавеното време след нарушението в наказателното поле срещу Франк Рибери от Дидие Дрогба. Дори и тогава обаче разумът взел превес. „Когато си уморен след изиграването на 105 минути, ще избереш силата пред техничното насочване – каза Чех. – Помислих си, че ще я ритне мощно някъде към ъгъла, а е левичар. Ако съм левичар, ще бия в десния ъгъл, затова и скочих натам.” Изстрелът е отбит, както и накрая при дузпите на Ивица Олич и Бастиан Швайнщайгер.
От всичките му запомнящи се представяния в неговата бляскав 20-годишна кариера, която според собственото му обявление във вторник ще приключи след края на настоящия сезон, това във финала на Шампионската лига в Мюнхен е определено най-изпъкващото. Отиграванията на Чех нея вечер го обобщават най-пълно като един от най-завършените вратари в световния футбол: хладнокръвие и характер, сила и съсредоточеност. Рекордьорът по мачове за чешкия национален отбор (124), който през 2004 г. дойде от Рен в потеглилия рязко нагоре Челси, от начало до край излъчваше спокойствие и авторитет в съчетание с присъствие, качество, четене на играта и отлична техника. В зенита му нямаше по-сигурен страж от него. Никой не се и доближава до неговите 202 „чисти мрежи” в Премиър Лийг, като следващият го в тази ранглиста е с 33, почти цял един сезон, назад.
В 11-годишния му славен етап на „Стамфорд Бридж” бяха спечелени цели 13 големи трофея, „всеки един възможен”, както написа в официалното си изявление за своето оттегляне от футбола. Ядрото, което съставяше заедно с Джон Тери, Франк Лампард и Дидие Дрогба, извеждаше отбора до купите, без значение как се казва мениджърът.
Доказателство за силата на характера на Чех е, че постигна толкова успехи след ужасяващата фрактура на черепа след сблъсъка със Стивън Хънт от Рединг през октомври 2006 година. Травмите му от онзи ден носеха опасност за живота му, а той все пак се завърна в игра след само три месеца. Защитната каска, която още носи по време на мачовете, се превърна в едва ли не почетен знак за храброст.
Етапът на Чех в Челси приключи през 2015 г. с утвърждаването на Тибо Куртоа след 228 „чисти мрежи” в 494 мача във всички състезания и санкцията лично от Роман Абрамович на напускането му в посока прекия съперник Арсенал. Санкция, която бе плод на уважение към приноса му.
При „артилеристите” също спечели трофей – Купата на Англия, и добави още 40 „чисти мрежи” в лигата, като запази високите си стандарти и зад далеч по-крехката защита. От октомври м.г. насам игра само за купите, отстъпвайки мястото си на Бернд Лено, и това го накара да се замисли за отказване.
Арсенал похвали този „професионалист за пример на и извън терена” и „фантастичен посланик” на играта. В Челси признават приноса му към фондациите им, а той все още управлява летните футболни школи, привличащи деца от целия свят в академията на Спарта Прага.
Прибавете към това и барабаненето му в инди-рок бандата Eddie Stoilow и ще разберете лесно защо Чех спечели сърцата на всички през годините. „Усещам, че съм постигнал всичко, което си бях поставил за цел да постигна – завърши легендарният вратар в изявлението си в Туитър. – Ще продължа да се трудя здраво за Арсенал с надеждата да спечеля още един трофей този сезон. А после чакам с нетърпение да видя какво животът ми е подготвил извън игрището.”
Каквото и да е, той ще липсва.
Доминик Файфийлд, „Гардиън”