Александър Томов на 70 г.: Ще ми се да се откажа, ама няма кой да дойде
Един весел човек, добряк и велик български борец днес става на 70 години. Александър Томов. Световният шампион, когото Боян Радев е носил на раменете си на стадион "Васил Левски".
С вид на мечок, и днес Томов се бори за борбата, както сам казва. Роден в село Склаве, от малък е взет в борцовия клуб "Левски", на който днес е и президент, и директор, и дори треньор. "На 70 години ставам и вече ми се ще да се откажа, ама няма кой да дойде, да върши всички неща - казва петкратният световен и европейски шампион. - Залата ни на "Герена" е ремонтирана, има деца, но на една възраст вече не им се тренира. Дълги дни и часове се изисква да се подготвиш, а в днешни дни изкушенията извън залата са много. Това ми е сега задачата, да задържа децата в залата. Така стана, че момичетата са по-сериозни, имат по-сериозни успехи."
През 70-те години на ХХ век е мисия невъзможна да се пребори човек със Сашо Томов, който доминира в класическата борба. Триумфите му на световния тепих започват от столичния Национален стадион през 1971 г., за да преминат през Техеран, Катовице, Минск и Сан Диего. На европейско ниво доминира чак до 1984 г.
Томов на три пъти опитва да спечели олимпийска титла, но така и не успява, което му е мъка и до днес. Все остава втори.
"Има нещо, което още преживявам. И на трите олимпиади спечелих сребърни медали. Хората ме поздравяваха, радваха ми се, а и аз бях благодарен на съдбата, че ги имам, че съм ги спечелил. Честитяха ми хората, аз благодарих, а в сърцето ми минаваше мълния, остана и до днес у мен разочарование. Друго си е да спечелиш златото на олимпиада!", признава Томов.