Фернандо Йоренте пред Стоичков: Силите във футбола са много изравнени (видео)
Христо Стоичков и „Унивижън“ направиха поредния подарък за зрителите на предаванет „Код Спорт“ по ТВ+ – интервю с испанския национал Фернандо Йоренте. В Билбао наричат този герой и до днес Цар Лъв. Йоренте е легенда на Атлетик, но след сезони без трофеи предпочете да „навакса“. Затова и феновете трябваше да преглътнат неговия трансфер в Ювентус, където шампионските титли са едва ли не гарантирани. Игра и в Севиля, с който спечели Лига Европа. А в Тотнъм беше един от героите във фантастичния рейд до финала на Шампионската лига тази година. Животът в Италия обаче явно най-много му допада и от новия сезон отново избра Наполи. Този трансфер стартира и нова серия попадения в „калчото“ за Йоренте, който е световен и европейски шампион с тима на Испания. Интервюто по-долу е взето след финала в Шампионската лига:
- Фернандо, много благодаря, че се съгласи да ни приемеш тук в Англия, защото е много трудно човек да стигне при теб. Много студ, дъжд…, но ето най-накрая сме тук. Как си?
- Добре съм! Удоволствие е за мен, че сте тук.
- Как се чувстваш?
- Щастлив! Доволен съм, че мога да ви посрещна и да те видя, Христо. Правилно каза, че времето е малко променливо, но това е характерно за Острова. Продължаваме да тренираме здраво и съм щастлив в този велик клуб – Тотнъм. Имаме уникална тренировъчна база, не знам дали ти е останало време да я видиш. Същото се отнася за хотела ни и за новия ни стадион. Не мога да изразя възхищението си от всичко това и най-важното, че съм част от тима от Северен Лондон. Имам огромно желание да дам най-доброто от себе си за Тотнъм, защото усещам, че между нас има специална връзка. Всички сме изпълнени с ентусиазъм и сме сигурни, че ще изпитваме само положителни емоции.
- Започна много млад в Билбао. Ако си спомням добре, някъде през 2005 или 2006 г. Какво си спомняш от детството ти? Поколението тогава беше наистина силно за Атлетик.
- Да, така е. Измина много време от 2005 година, когато дебютирах в Атлетик (Билбао). Тогава треньор ни беше Ернесто Валверде. Неговият първи етап в клуба. Съотборници ми бяха Ечебария, Урсаис… Наистина много силна генерация, която имаше решаващо значение за израстването ми. Последваха трудни години, след като Валверде си тръгна. Страдахме и се борехме да не изпаднем, но ни помогна духът на отбора и основната му сила – сплотеността. Всички бяхме приятели и се познавахме още от деца. Бяхме израснали заедно. Кризата отмина и всичко тръгна по вода. Забравихме за неуспехите и отново се понесохме на гребена на вълната. Оттогава мина много време – 14 сезона. Тази година през януари навърших 14 години като професионален футболист. Ако човек има добра памет и успее да се върне назад във времето, е красиво. Де да можех да си спомня всичките неща, които са ми се случили през цялата ми кариера. Чувствам се горд от моментите, които съм изживял, от успехите, които съм постигнал до днес. Цял куп много красиви неща, които никога не бих предположил, че могат да ми се случат. Станах световен и европейски шампион. А това е фантастично!
- Точно това исках да те питам. Играл си с толкова много момчета и в Атлетик, и в националния отбор. Но ти си Фернандо Йоренте, световен и европейски шампион. Това промени ли живота ти, Фернандо?
- Аз съм си същия като преди, но е логично нещата да са по-различни. Хората вече те разпознават. Където и да отидеш, няма как да минеш незабелязан. Най-вече в Испания. Онези години бяха наистина славни за испанския футбол. Все пак спечелихме световната титла за първи път в историята ни. Да бъдеш един от тези 23-ма избраници на съдбата е нещо наистина чудно и ще остане в спомените на всички наши сънародници.
- Във велик клуб си, имаш един от най-добрите треньори без никакво съмнение – Маурисио Почетино. Какви са съветите, които ти дава един бивш играч, приятел?
- Знаеш ли за една много интересна случка?
- Коя?
- Ами, аз дебютирах точно срещу него. През 2005 година първият ми мач с Атлетик в Ла Лига беше точно срещу него. На всичкото отгоре той ме пазеше. А аз за първи път излязох като титуляр. Това е наистина уникално, защото 14 години по-късно той е моят треньор. Много съм доволен. Настина правим нещата добре и професионално. Той работи неуморно. Всички в Тотнъм го правят още от момента, в който пристигнах. А иначе той самият наистина промени клуба с идването си. Тук е вече четири или пет сезона. През последните години наистина успя да вдигне неимоверно много нивото на клуба. Единственото, което може би ни липсва е да спечелим някаква титла. Дано го постигнем скоро, защото го заслужаваме. Работим неуморно и вървим по правилния път. Просто ни трябва малко време. Мисля, че ако продължаваме така, ще го постигнем със сигурност.
- Фернандо, в една и съща съблекалня си с Хари Кейн – голмайсторът от последното световно първенство. Наистина ли е толкова важен за отбора ви, защото всички знаем как освободено играе човек, когато може да разчита на хора като него. По-лесно ли е на терена, когато той е с вас?
- Хари Кейн е истински професионалист. Бих могъл да кажа спокойно, че в момента той е един от най-добрите централни нападатели в света. И това е не само заради головете, които вкарва, но и заради цялостния му принос за отбора. Мощта му, всичките му качества, погледът върху играта… Мен лично най-много ме впечатлява невероятният му голов нюх и това как успява да нанесе винаги завършващ удар от всяка позиция за хилядни от секундата. Изпреварва защитника и винаги успява да изпрати топката на място, където вратарят няма как да я стигне. Играч, от когото всички ние учим много, а той все още е млад.
- На 26 години e.
- Мисля, че можем да очакваме още много от него и със сигурност ще стигне далеч, ако продължава така.
- Тотнъм беше наистина готов за битка тази година. Пропусна да стане шампион на Англия и загуби финала в Шампионска лига…
- Да, за съжаление не успяхме да постигнем големите си цели, но това не ни дава повод да се отчайваме. Имаше и обективни причини – контузиите в края на сезона на водещи футболисти. Въпреки това съставът се представи добре. Бяхме близо до Манчестър Сити и Ливърпул, но накрая изостанахме. Това бе един добър урок за нас. Просто ни трябва още малко време и работа върху детайлите. Хари Кейн и Деле Али са изключително важни за отбора и когато те са на линия, може да победим всеки отбор. Не само в Англия, но и в Европа. Просто трябва да продължим да работим, както го правехме досега и резултатите ще дойдат.
- Играл си и в друг силен отбор – Ювентус. Там беше две години. Познаваш тима, а и там вече е Кристиано. Мислиш ли, че имат шансове да спечелят Шампионската лига?
- Мисля, че да. Юве винаги е фаворит. Притежават силен отбор и едни от най-силните футболисти в света. Спомена за Кристиано Роналдо – изключителен професионалист. „Бианконерите“ имат няколко силни неща. Много добре умеят да контролират времето в мачовете си. Трудно е да им се вкара гол. Корав съперник. Силна защита. Безпогрешна тактика. Вярвам, че в сегашното издание на турнира ще имат повече увереност в собствените си сили и ще повярват, че могат да спечелят трофея. Мисля, че със сигурност те са един от фаворитите за купата в Шампионската лига, но нищо не се знае. Днес силите са много изравнени във футбола. Понякога силен отбор може просто да няма ден и по-слаб на вид противник да го изненада.
- Мечтаеш ли един ден да спечелиш Шампионската лига? Всеки го мечтае, но като познавам характера ти на победител…
- Разбира се, че това е голямата ми цел. Вече съм бил световен и европейски шампион. Да ликувам с купата с „големите уши“ ще е сбъдната мечта за мен. След 2015 г., когато загубих с Ювентус финала срещу Барселона в Берлин, Шампионската лига е като костичка, заседнала в гърлото ми. Същото се получи и срещу Ливърпул. Дано един ден да успея отново да играя на финал и този път вече да я спечеля, както ти триумфира преди години с Барселона.
- Фернандо, много ти благодаря! Желая ти най-доброто, защото си много точен и добър човек. Истински баск. Имам много приятели оттам. Желая ти най-доброто, защото играеш в отбор-победител и имаш треньор, който знае как да влезе в битка. А на теб лично ти пожелавам да спечелиш Шампионска лига.
- Много благодаря, Христо!