Бончо Генчев: Бих дал 5 години от живота си, за да играя днес на "Уембли"

Бронзовият медалист от САЩ`94 Бончо Генчев пристигна в Лондон, за да наблюдава европейската квалификация между Англия и България. Първият българин играл във Висшата лига завижда благородно на настоящите национали, които ще имат възможността да играят срещу един от най-големите отбори в света на един от най-митичните стадиони на планетата. Той говори пред камерата на Sportal.bg още и за първите му стъпки на Острова с екипа на Ипсиуч след пристигането му от Спортинг през 1992 година. "За мое голямо щастие успях да подпиша договор след Спортинг с Ипсуич. Първият българин в Англия. Спомените са уникални. Докосването до английския футбол е едно прекрасно чувство, една приказка, която не искаш никога да свършва. Хората ти дават възможност да правиш това, което обичаш по най-добрия начин. Условията са прекрасни, за да даваш всичко в най-добрата светлина и да бъдеш рицар на игрището. Това бяха думите на мениджъра Джон Лайл, който изкара 20 години в Уест Хам и тук се пенсионира. Човекът, който бе дясната ръка на Боби Робсън и негов съветник във футбола. Един футбол, пречупен през английското око - физиката и както там му казват "пасинг". Може би това му направи впечатление, че аз ще мога да допринеса нещо различно в английския футбол и може би това бе основата да подпиша в Ипсуич. Играехме хем малко английски футбол, хем от инерцията, която е имал в Уест Хам - те играеха малко по-различно, вие знаете. Уест Хам бяха отбор, който още от школата е с така наречения пас. Това е. И трябва да бъдеш рицар на игрището, защото не те чака нищо хубаво и ще седнеш на пейката, ако не се раздаваш", спомни си с голям ентусиазъм Генчев, който има енергията на младок."Аз завиждам на футболистите, колкото и грозно да звучи. Бих дал пет години от живота си, за да бъда на тяхното място. Не мога да опиша какво е да облечеш фланелката с лъва на гърдите си и да излезеш и да се раздадеш. "Уембли" е една арена, на която те трябва да покажат, че заслужават тази фланелка и заслужават да стъпят на това свещено място.Аржентинците и германците бяха бивши световни шампиони, но всички ги изтупахме. Всичко става, 7 декара земя е. Влизаш, той има две очи, две ръце срещу теб, ти също имаш. Класата е много голяма, така е, но и той душа носи и трябва да се погледне от тази страна. Поне да му пречиш, ако не можеш да го надиграеш. Искам да ги видя истински мъже, защото ще е тежко, ако излезеш и се страхуваш.Трябва най-малкото да наскочат себе си нашите национали. От първата минута да излезеш и да даваш всичко от себе си на 110 процента. Да пречиш с всичко на техните възможности, които са много големи. Когато застанеш и той вижда опонент, който може да се противопостави, трябва да се опиташ да се наложиш и да го надиграеш. Тогава може да се получат нещата, тогава надхвърляш и себе си. Малко е философски и рицарски бих казал, да заложиш всичко от себе си", категоричен е бившият нападател.Бончо Генчев коментира и факта, че националният отбор за първи път ще играе с двама бразилци от първата минута - Марселиньо и Вандерсон. "Вярно е, че в момента имаме чужденци, които дават някаква екстра и ниво в българския футбол. Те ще облекат тази фланелка и трябва да докажат, че я заслужават. Спомням си в чужбина какви рестрикции ни слагаха. Когато пристигнах, бяхме само 13 чужденци и ни гледаха под лупа. Трябваше да се доказваш на 120 процента във всеки мач. И ни казваха: "Ти затова си тук". Аз сега им казвам на бразилците, че те затова са тук и трябва да се докажат.Малко гледам български футбол. Дали ми допадат? Имат класа и тя е малко над това, което трябва да е на някои от българите. Ивелин Попов изобщо не им отстъпва в нищо. Десподов - млад. Краев също ми харесва. В Лига на нациите направи два хубави мача, но след това имаше затишие, типично за един юноша. Трябва във всеки мач да е на ниво. Мисля, че нито Десподов, нито Краев, нито Ивелин Попов, нито Дяков отстъпва на тях. Въпросът е да надхвърлят себе си и да погледнат сериозно на нещата. Защото разчитаме на тях. На това младо поколение и на тези, които са звезди при нас.Краев ми хареса в Лига на нациите в Словения. Вкара в началото, много активен, много амбициозен. Правеше неща, които се виждаше, че е израснал. След това имаше едно колебание, типично за млад футболист. Сега отново възможност има. Португалският футбол е по-близък до нашия. "Тики-така", както му казват. Надявам се тази вълна нещо да направи. "Уембли" е тежка арена, на която трябва да го направят, но защо не.Иска ми се да излязат сериозно и да опитат да направят нещо. Ако направим хикс ще е равностойно на победа. Всичко става във футбола. Надявам се да не загубим катастрофално и да хвърлим всичко на вятъра. Иска ми се поне един равен да опитаме да направим. Дано. Не искам да казвам, че ще загубим. Не го пожелавам и не искам да си помисля. Винаги съм излизал с идеята, че единия трябва да загуби и това не трябва да съм аз", допълни Генчев.