Истинските звезди
"Звезда е небесно тяло, произвеждащо енергия, която се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Звездите в нощното небе блещукат поради многобройните отражения и пречупвания на светлина при преминаването и през земната атмосфера."
Често сме свикнали да използваме “звезди”, когато става дума за световноизвестни спортисти, актьори, музиканти и още много други доказани в сферата си публични личности. Звездите, за които са отредени тези редове обаче са нещо много повече. Те са Александър Попов, Стюарт Олсън, Георги Иванов, Антон Фиков, Мартин Иванов, Димитър Костов, Николай Ваклинов, Персиян Еленков, Григор Иванов, Владимир Гюров, Цветомир Цветков и Алберто Иванов. Дванадесетимата избраници на Владимир Искров, които накараха баскетболната общественост в България да се вълнува искрено, както рядко се случва, благодарение на дебютното си участие на Европейското първенство по баскетбол в колички, на което София бе домакин миналата седмица.
Националният отбор по този неособено популярен по нашите ширини спорт, дебютира в официално състезание, заемайки шесто място в Дивизия “С” (б.р. - третото ниво в Европа). Шести от седем не е нещо специално, веднага ще побързат да кажат мнозина, но това не е така. Класирането далеч не е най-важното в случая, при това не само защото това бе първо официално състезание, в което българските баскетболисти в колички взеха участие.
Най-важното и значимо бе отдадеността, безкрайното желание и себераздаване и онова пламъче в очите на момчетата във всеки един момент, в който те излизаха на паркета в зала “Триадица”. В крайна сметка те спечелиха само първата си среща на първенството, надвивайки Унгария, но въпреки пораженията в останалите мачове, те са победители. Победители, които накараха много хора да гледат на тях като на пример за подражание. Да ги виждат като доказателство, че има ли воля, винаги ще има и път. Че всичко е въпрос на желание и труд.
България игра на Европейско първенство по баскетбол в колички само две години след създаването на националния отбор в този спорт. И със сигурност това е първото, но не и последното участие на сърцатите лъвове на континентален форум. А във всеки един двубой на националите, по трибуните на зала "Триадица" имаше повече хора, отколкото на доста мачове от професионалното ни баскетболно първенство.
Те са истинските звезди и отличен пример, от които се нуждаем. Защото едва ли има нещо по-хубаво от това да видиш как дванадесет момчета и мъже се превръщат в братя и приятели, обединени от играта, която ги прави още по-силни личности, отколкото всъщност са. А за подобни характери няма невъзможни неща.
"Невъзможно е просто дума, която се изрича от малки хора, за които е по-лесно да се предадат, отколкото да покажат сила и да променят нещата. Невъзможното не е факт, това е просто мнение. Невъзможното е потенциал. Невъзможното е временно състояние. Невъзможното е нищо."