Еврард Венденбаум: Не остана време за въпроси, трябва реакция
Еврард Венденбаум намира своя път в живота във фотографията и документалното кино, посветено на приключенията и изследването на някои от последните кътчета дива природа на планетата. Той е планинския водач, алпинист, учен и убеден природозащитник. Еврард ще бъде един от специалните гости на 15-ото издание на фестивала Дни на предизвикателствата фестивала (2-5 декември 2019).
Роден е през 1979 г. във Франция, Венденбаум завършва Науки за Земята в Гренобъл и кино-документалистика и антропология във Висше училище по науки за човека към Сорбоната. За последните 20 години опитва премиерно спускане със сноуборд от връх Аконкагуа, премиера със ски в масива Фиц Рой в Патагония, катери в националните паркове на американския Запад, като преминава тур и по Half Dome и El Capitain, катери в индийските Хималаи и прави премиера по западния ръб на Транго в Пакистан, прави свободно преминаване и на стената на Салто дел Ангел, във Венецуела, катерене на блок в Индия, премиера в Киргизстан на връх Кизил Аскер. Има огромен опит и в каяк и каньонинг и планинско колело на о-в Реюнион и на о-в Мадагаскар. А през последните 4-5 години най-често пребивава в Гренландия и Мадагаскар – където прави по-малко от всичко това. През 2001 г. дори кръстосва планините на България.
Следвайки своя път, през 2009 г. Еврард основава сдружението
Naturevolution– проект целящ да спечели подкрепа за изследване на застрашеното световно биоразнообразие и неговото опазване. Особено впечатляващи се неговите експедиции в труднодостъпните планини Makay в сърцето на о-в Мадагаскар, където той е първият учен и фотограф, който успява да проникне. На тази планина и нейното световно значимо биорзанообразие и археологически находки са посветени множество негови филми.
Създадените от него филми се излъчват по най-известните световни канали за документално кино. Най-награждаваният сред тях е China Jam, който проследява неговата катерачна авантюра по стената на Кизил Аскер (5842м), в компанията на познантите ни Никола Фаврес и Шийн Вилануева, в планините на Киргизстан през 2013 г. Пред Sportal.bg Венденбаум говори за любовта към природата и какво можем да направим за опазването й. Той разказа за посещението си в България преди 18 години и как се е вдъхновил да тръгне на пътешествия. - Посещавайки някои от най-прекрасните места на земята, как се промени разбирането ви за природата с годините?-Не мисля, че нещо в разбирането ми за природата се е променило много. Аз винаги съм бил много чувствителен, дори бих казал свръх емоционално съм приемал всичко, касаещо диви животни и природни територии. От съвсем малък винаги съм искал да правя нещо в защита на горите, животните, но установих, че нито моето образование, нито всичко, което съм преживял в планините, реално ми предоставяха тази възможност, и не знаех с какво да започна… В един момент се откри възможност да се ангажирам пряко в дейност за природата. Запали ме първата експедиция в земята Макай, в Мадагаскар. Не си представях да продължавам да показвам красиви снимки от различни крайща на нашата планета и да карам хората да мечтаят, като слушат разкази за приключения из тях, трябваше да бъда местен. Не можех да продължавам да стоя със скръстени ръце при вида на всички посегателства върху природата, на които ставах свидетел, за които четях в пресата. Търсех трепетно начин да предприема нещо реално.- Какво е усещенето, когато сте на място, на което за първи път стъпва човешки крак или откриете нещо ново за науката?- Изживяването е сакрално, когато стъпваш в място, непознало човешки крак. Толкова е специално! Събужда се първо любопитството, привличането е неустоимо, но от момента, в който пристъпвам в този нов терен има усещания, които не съм изпитвал другаде: някаква особена уязвимост, смирение, очарование, възхищение при вида и на най-дребните детайли за окото, обоняние, звукова картина на пейзажа. Всички мои сетива са пробудени, усещам се в мир със себе си, там където съм, в хармония. Иска ми се да остана тук, без значение колко.... Колкото до откритията от научен характер, моята чувствителност е малко по-слаба, да си призная. Да, много съм щастлив да допринасям за познанието и да помагам на изследователи да правят открития, но това не е източник на специално самочувствие. - Как се роди желанието за изследвания и открития? Бяхте ли вдъхновен от големите откриватели?- Нося в себе си от съвсем малък интереса към откривателството, търсене на новото. Да погледна отвъд тази или онази планина, да изследвам какво има нагоре по течението на този ручей или навътре в гората - това винаги е било за мен движеща сила. В началото моите изследвания се ограничаваха до всичко близко до моя дом, след това планините наоколо, за да стигна до най-отдалечените от територията на Франция земи и до неизследвани земи. Тези мои опити, освен че ми дадоха един безценен опит във всякакви терени, ми позволиха и да развия едни задълбочени познания за риск. Това е както в алпинизма, където започващш с 5-а категория и след като се усетиш комфортно в нея, имаш желание да преминеш на следващото ниво и така нататък, благодарение на успешния опит в предишната категория!Комиксите с приключенията на Тентен бяха моето първо вдъхновение! В реалния живот следвах пътя на Кусто, Теодор Моно, Пол-Емил Виктор, Морис и Катя Крафт ... Майка ми ми даде да чета "Дивото зове" на Джек Лондон и Сент-Екзюпери. Като юноша следях ТВ поредицата Ушуая за природата на Никола Юло. Това, което особено ме печелеше, е че Юло успяваше, чрез използване на какви ли не съоръжения, да достигне до невъзможни места и да осветли непознати кътчета на планетата. И също така се отъждествявах с неговата борба за защита на околната среда. - Може ли да ни разкажете малко повече за пътуването ви до България през 2001 г.?- Беше от интерес към пешеходния туризъм, да изкарам един месец в планините ви. Преминах Пирин, Родопите, Рила, Балкана, и дори се отбих до Созопол за малко. Едно от предпочитаните ми места бяха Родопите, където хората бяха много мили. Бяхме само двама, случваше ни се да бивакуваме сред истински диви пейзажи. Посетихме и няколко манастира. Много красиво!- Когато хората ви попитат: "Какво можем ние да направим за околната среда?", какво ги съветвате?- Не съм най-добрия пример, след като за да дойда при вас взимам самолет. Дали мога да давам уроци? В дълбочина, сериозно, извън парадокса, убеден съм, че е необходима една революция! Полу-мерките вече не могат да дадат резултат. Например, по отношение на нашето хранене, можем да се откажем от консумацията на индустриално месо. Също така можем да намалим и дори драстично да ограничим нашите покупки на дрехи, коли, електроника, като дадем път на размяната и така се освобождаваме от това, от която нямаме нужда, поправката, магазините за втора употреба. Щастливата трезвост! Трябва да престанем да взимаме самолет, за нашите ваканции. И трябва да обръщаме внимание на произхода и начина на производство на това, което консумираме (купуване на местни сезонни плодове и зеленчуци, отказ от всякакви продукти с палмово масло, забрана на на пластмасовите опаковки и предпочитания върху насипни продукти, да избираме хора, които са загрижени за околната среда …). Мога да препоръчам още: да се ангажираме "за" и "в" някои сдружение, да тръгнем на доброволческа мисия свързана с природата, да упражняваме натиск върху хората, от които решенията зависят, да бойкотираме марките, които замърсяват и да избираме онези, които правят усилия. - Върху какво се фокусирате във вашата организация Naturevolution?- Да бъдат опазени последните кътчета дива природа на планетата: звучи ви амбициозно, нали?!В подробности: нашето НПО се ангажира да води реални дейности по консервация на трудно достъпни и застрашени територии и места, с много слаб или никакъв отпечатък от присъствие на човека, но където опасностите от антропогенен натиск се изострят, и посегателствата върху дивата природата са все повече и повече. Избрали сме да се концентрираме върху случващото се в зоната на тропиците, много богата на биоразнообразие, в която се намира и масива Макай в Мадагаскар и карстът на Сулавеси в Индонезия. На първо време дейността ни се състои в това да прави инвентаризацияна биоразнообразието в съответната територия, събиране на научни данни, които да послужат за аргументация в полза на защита на екосистемите. След това следват дейности по опазване като очертаване границите на териториите, подлежащи на защита, създаване на чувствителност сред местното население в полза на едно устойчиво управление на природните ресурси, създаване на заетост и поминък за това местно население (пчеларство, еко-земеделие, еко-туризъм,…), проекти за залесяване. Успоредно с това, във Франция, водим кампания чрез изложби с педагогически елемент, статии в пресата, снимки, конференции и срещи със заинтересованата публика, целящи да да се изостри чувствителността към проблема за опазване на тези последни джобове на запазено биоразнообразие, но също и да се променят нашите колективни и индивидуални модели на поведение. - Оптимист ли сте за бъдещето на планетата?- Чувствам се подтиснат от мисълта, че в онзи кратък миг, който ми е отредено да живея на Земята, човечеството ще е унищожило половината от растителните и животинските видове, включително една голяма част от видовете, които като малък са предизвиквали моето въображение! За себе си съм решил да не бъда нито оптимист, нито песимист.Не остана време да се питаме дали нещата ще се случат по-скоро добре или зле. Ясно е, че като цяло на глобално ниво нещата не се развиват по добрия начин и че ни очаква катастрофа, катастрофа с размери, които ни е трудно да си представим. И колкото по-малко се ангажираме с реакция, толкова по-тежък ще бъде отпечатъкът! Колкото повече усилия вложим в сваляне на напрежението, в ограничаване на повишанане на температурите и следователно в ограничаване на климатичната миграция, толкова повече човешки живота ще спасим. Аз съм изцяло погълнат от това, прави ме щастлив и придава смисъл на моя живот.