Компанията, която променя лицето на футболните трансфери
В онзи момент това не грабна заглавията и е много вероятно да не сте чували за него оттогава. Малко повече от пет години след установяването си в шикозния лондонски квартал Мейфеър обаче XXIII Capital се превърна в един от най-влиятелните инвестиционни фондове във футбола, финансирайки огромни трансфери, включително тези за 120 млн. евро на Антоан Гризман в Барселона и на заместника му в Атлетико Мадрид Жоао Феликс. Да не говорим и за подпомагането на цели клубове, сред които Бенфика и Уотфорд.
Създадена от австралиеца Стивън Дювал и британския бизнесмен Джейсън Троб срещу номинална стойност от 2 паунда, компанията, известна още като 23 Capital от началото на миналата година, се базира също в Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис. През август отвори офис и в Барселона. „Испания е един от най-големите пазари в световния футбол, затова бе от съществено значение да имаме специализиран екип на място в една от спортните столици на планетата“, каза Троб в прес съобщение, в което се хвали „участието и съветването в транзакции на стойност над 3 млрд. долара“. За да се разбере как се е стигнало до тези висини, трябва да се върнем до август 2014 година.
Бернардо Силва блести за резервите на Бенфика в португалския втори ешелон и е титуляр за младежките нива на националния си отбор. Надеждите му да пробие в първия тим на „орлите“ обаче са попарени от старши треньора Жорже Жезуш и ситуацията е объркваща за всички, най-вече за агента Жорже Мендеш, имащ и двамата замесени за свои клиенти. Усещайки обезсърчението у един от талантливите си играчи, бившият диджей в нощни клубове и превърнал агенцията Gestifute в една от най-престижните в света, урежда преотстъпване на Силва в Монако през август 2014 година. Този клуб взема куп от клиентите на Мендеш 12 месеца по-рано, включително Радамел Фалкао и Хамес Родригес, след като руският собственик Дмитрий Риболовлев се съгласява на съвместна работа.
Няколко дни след потвърждаването на сделката за Силва – на 11 август 2014 г. – XXIII Capital започва да действа. Компанията е листната като под контрол на базираната в Ню Йорк Candlewood Investment Group, но регистрирана в едно от популярните данъчни убежища – Каймановите острови.
Какво общо обаче има всичко това с Бернардо Силва? Неговото преминаване в Монако става за постоянно през януари 2015 г. срещу 15,75 млн. евро, макар че трябва да мине още една година, за да се поизясни историята. През януари 2016-а уебсайтът Футбол Лийкс публикува три документа, разкриващи детайли от транзакциите между Бенфика и Монако.
Първите два се отнасят до споразумението за преотстъпване и окончателната покупко-продажба на играча, а третият – с дата 10 юли 2015 г. – показва първия транш от трансферната сума: 5,25 млн. евро. Необичайното в случая е това, че не Бенфика трябва да получи парите, а XXIII Capital.
По-късно други документи обясняват как компанията е купила кредита от португалския клуб – използван в куп в други трансфери метод в този период, например преминаването на Джанели Имбюла от Марсилия в Порто през 2015 година.
От „Луж“ обясняват действията си като „нормална финансова операция“, при все че в годишния им финансов отчет за 2015 г. въобще липсва името XXIII Capital. Там се отбелязва печалба от 12,855 млн. евро от продажбата на Силва, което значи изпаряване другаде на почти 3 млн. евро.
Предвид липсата на официални документи е трудно да се знае как точно са били разпределени парите. Вероятно е поне 10% от общата сума да е била за Gestifute заради ролята на фирмата като брокер на сделката, като според официални данни там са получени 3,995 млн. евро същата година, когато се включва и трансферът на Жоао Кансело във Валенсия за 15 млн. Остава открит въпросът колко пари са платени на XXIII Capital в замяна на придобиването на кредита, като може да не са сметнати 1,3 млн. евро от общо заетите в три транша 15,75 млн., т.е. около 9%.
XXIII Capital оттогава насетне бележи неспирен растеж. Наскоро Троб бе цитиран в серия материали в британската преса да описва как стратегическият подход на компанията към „иновативни финансови решения“ е помогнал за утвърждаването й като глобален играч във футболния свят. „Всички клубове ще имат една и съща нужда, породена от факта, че техните нематериални активи – играчите – изсмукват цялата им ликвидност. Принципно при трансфери клубът продавач иска парите накуп, а клубът купувач се стреми да раздроби плащанията. Нашата роля е да задоволим нуждите и на двете страни – продавачът си получава парите, а купувачът си раздробява плащанията в рамките на пет години, стига да се спазарим за цената на финансирането“, каза Троб за „Ийвнинг Стандарт“ през август.
Така от Барселона, след като удрят на камък при традиционните заемодатели, заемат 88 млн. евро от XXIII Capital през юли т.г., за да успеят най-накрая да завършат покупката на Гризман от Атлетико. Девет дни по-рано пък Атлетико взема назаем 96 млн. евро за покупката на заместника на французина – Жоао Феликс от Бенфика, също клиент на Мендеш.
В миналото Атлетико и Бенфика са глобявани от ФИФА за нарушаването на стриктните правила срещу собствеността на играчи от трета страна. Запитан обаче дали нови заемодатели като XXIII Capital позволяват избягването на санкции за клубовете при подобни сделки, Троб каза за нашия вестник: „Никое от споразуменията ни с клубовете не ни дава правомощия да влияем върху решенията им за трансфери, назначения и т.н., нито ни позволяват да имаме дял от печалбата при бъдещ трансфер на даден играч, а това са двата ключови принципа според ФИФА по отношение на собствеността от трета страна.“
Множество от клиентите на Жорже Мендеш смениха клубовете си благодарение на заеми от XXIII Capital, като се започне с Бернардо Силва, ала според Троб „нашите бизнес отношения са стриктно с клубовете, тъй като осигуряваме ликвидност, за да посрещнат те своите пасиви“.
Връзката между Бенфика – клуб във все още особено близки отношения с Мендеш – и XXIII Capital също си остава силна. През февруари 2018 г. 37-кратният португалски шампион взе според Троб кредит срещу гаранция от клубните си телевизионни права на стойност 100 млн. евро, „с цел да постигне по-висока ефективност в счетоводния си баланс“.
Що се отнася до източниците на финанси на XXIII Capital, един от главните инвеститори е Quantum Partners – частен инвестиционен фонд под управлението на Soros Fund Management на натрупалия милиарди от валутни спекулации магнат Джордж Сорос. Троб обаче настоява, че „няма никакъв пряк контакт“ със Сорос: „Ние сме специализирана финансова компания, която повече прилича на банка с това, че осигуряваме свои собствени кредитни линии и парични потоци, а това ни позволява да осъществяваме пряко финансиране в спортния, музикалния и развлекателния сектор.“
От 2015 г. насам компанията набира изумителни фондове чрез стоковата борса на Каймановите острови (CSX), като последните три транша, листнати на 4 октомври т.г. са твърде красноречиви: €23 358 900 000, €5 655 200 000 и €7 273 200 000. „Простотата на действие на CSX е важен фактор – коментира Троб. - Ние сме наясно с всеки един инвеститор при нас и всички те са добре познати институции на глобалния пазар. Като регулирана група имаме значителен контрол върху всички аспекти на прането на пари и неспазването на нормативите. Взели сме огромни мерки за изграждането на доверие към нас като високо ценен играч във футбола и сме сред активно борещите се за прозрачност и спазване на най-високите стандарти на управление.“
Нидерландският Твенте, който трябваше да бъде спасяван от местното си правителство през април 2016 г., взе заем от 8 млн. евро от XXIII Capital, която е ключов заемодател и на фамилията Поцо в Уотфорд. Финансовите доклади на клуба от 2016 г. разкриха заем от 25 млн. паунда от XXIII Capital.
Остават само още броени седмици, докато клубовете из цяла Европа започнат да се впрегнат да събират пари за харчене през януарския трансферен прозорец. И базираната в Лондон фирма вероятно ще се наслади на поредния си период на тлъсти печалби.
Ед Аарънс и Пипо Русо, „Гардиън“