Отаменди пред Стоичков: Мечтата на Ман Сити си остава Шампионската лига
Манчестър Сити окупира идеалния отбор на последното десетилетие във Висшата лига. След хегемонията на Манчестър Юнайтед отново градът командва парада, но този път модният цвят е синьо. Много чуждестранни звезди станаха част от мултимилионната селекция на „Абу Даби Юнайтед Груп“, която извоюва 4 титли в последната декада. Един от символите на новото време идва от Аржентина и вече има 115 мача за Сити. Освен това от 10 години той е национал с 65 двубоя за „гаучосите“. Звездата му изгря във Велес (Сарсфийлд). Полира се в Порто и Валенсия. Вече шест пъти е шампион – на Аржентина, Португалия и Англия. Избиран е в Идеалния отбор на Южна Америка, Примера дивисион, Копа Америка и Висшата лига. Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ показа любопитната среща на Христо Стоичков с аржентинския национал Николас Отаменди.
- Николас Отаменди, много благодарим, че се съгласи да ни дадеш това интервю и да ни приемеш тук в твоя дом – Манчестър. Как си?
- И аз благодаря! Удоволствие е за мен. Всичко е наред и съм много доволен за това, че реших да дойда тук в Манчестър.
- Виждам, че си доволен и щастлив. Толкова ли добре са нещата в клуба?
- Да. Всичко е много добре. Честно казано от момента, в който дойдох, та до ден-днешен винаги съм бил изключително щастлив от избора, който направих. Миналият сезон беше много силен, а началото на този също предвещава успехи. Във футбола това е най-важното нещо. Разбира се, освен успехите, човек трябва и да се наслаждава на любимия спорт.
- Футболът е номер едно. Има обаче и един друг спорт. Аз го обичам и знам, че и ти се увличаш по него. Това е боксът.
- О, да. Така е!
- Какви са спомените ти от времето, когато трябваше да избираш между бокса и футбола? (смеят се)
- Футболът винаги е бил на първо място. Боксът просто беше едно странично хоби от времето, когато бях много малък. Братовчед ми, който бе треньор по таекуондо, ме покани да тренирам с него бокс. Отидох. Хареса ми и започнах все по-често да посещавам залата, но само за удоволствие и не за да се подготвям за професионален боксьор. В никакъв случай! Просто едно странично хоби.
- Започваш с футбола много млад. Когато прохождаше в спорта, имаше ли идол на когото да искаш да подражаваш, да мечтаеш да вървиш по неговите стъпки и да станеш голям аржентински футболист като него?
- Да, в Аржентина имахме Роберто „Мишлето“ Аяла, Пасарела и много други силни централни защитници. Те се отличаваха със силен характер и агресивен начин на игра. Започнах много мъничък – само на седем години. Тогава просто желанието ми беше да ритам топката. След това минаха няколко години и започнах да мисля по малко по-различен начин. Исках да постигам своите цели. Хубаво беше да играем с момчетата, да сме приятели и да се забавляваме заедно. Но след това си дадохме сметка, че можем да израснем и с много работа да стигнем наистина далеч с футбола. И още нещо - да се стремим към големи успехи.
- При тези първи стъпки, когато се подготвяше да станеш професионален футболист, забеляза ли, че има много аржентинци, които напускат страната, за да отидат да играят в Европа? Независимо че и ти дойде на Стария континент, успя да запазиш духа на родния ти футбол и характерните за него твърд характер и неутолима жажда за победа. Разкажи на за това.
- Да, трудно е да излезеш от Латинска Америка и да успееш да се задържиш в Европа задълго. Футболът е много различен тук. Нужни са много дисциплина, много усилия, много тренировки. Дори начинът на хранене е различен. У дома дебютирах през 2008 година, а през 2009 г. започнах да играя редовно. През 2010 г. след световното в Южна Африка вече дойдох тук в Европа. Успях да свикна. Доволен и щастлив съм и се наслаждавам на пребиваването ми тук. Трябва да подчертая, че трябва да си много отговорен в действията си на Стария континент и то не само на терена. Семейството ми направи огромна жертва, за да мога аз да бъда тук и да бъдем заедно. Сега се чувствам задължен да върна жеста и да им се отблагодаря за всичко, което направиха за мен.
- Като защитник носиш много голяма отговорност на плещите си. Когато те видя в атака обаче си давам сметка, че и там налагаш волята си и показваш дух. Имам чувството, че си казваш: „ще завърша тази атака както трябва и никой не може да ме спре.“ Откъде идва тази сила и този характер? Не спираш да тичаш! Гледам как сновеш нагоре – надолу по терена и се питам: Това момче няма ли да се измори и да спре най-после?
- Основната ми задача е отбраната. След това идва всичко останало. Когато има свободна топка и празно пространство обаче, всеки трябва да се опита да стигне, колкото се може по-близо до вратата на противника и да се опита да реализира положението. Головете се най-веселото нещо във футбола и е настина приятно да бъдеш голмайстор. Важното е, когато атакуваш дадена топка, да го правиш толкова убедено, че да откажеш съперника.
- Спечелихте първенството на Англия. И този сезон сте отново в битка за титлата във Висшата лига, а и вървите добре в Шампионската лига. Тази година ще опитате ли да спечелите нещо ново, като Шампионската лига например? Появява ли се този въпрос в съблекалнята като фикс идея или задължение, което трябва да бъде изпълнено на всяка цена? Сити е достатъчно голям отбор, за да претендира за Шампионската лига.
-Да. Това е целта за всички нас и желанието ни е много голямо. Целите се определят в началото на всеки сезон. Натрупахме много опит и вече трябва да се стремим към нови победи и успехи. Отборът ни е млад, но имаме силни играчи. Водим битка за победа във всеки мач, полагаме максимални усилия и винаги даваме всичко от себе си. През тази кампания битката за титлата ще е трудна със състава на Ливърпул. Шампионската лига си остава наша мечта и всички гледаме към този турнир някак по-особено. Казвам го това на теб, защото ти ще ме разбереш. Ти си печелил най-авторитетния клубен трофей и знаеш, че това е мечта на всеки футболист.
- Работил си с много треньори, но какво е за теб лично Пеп Гуардиола като треньор и като човек?
- Пеп ми помогна много. В личен план и в труден момент. Аз съм човек, който в работата си не щади сили и винаги влага максимум от себе си. В същото време никога не спирам да се развивам. На всяка тренировка научавам нещо ново от Пеп. Не само аз, а и всичките ми съотборници. Той знае как да постигне максимума от всеки от нас. На всяко занимание постоянно намираме неща, които да усъвършенстваме или коригираме. Учим много от него и се надявам да бъдем колкото се може повече време заедно, за да можем да попием всичко, което той знае. Благодарение на неговата работа играем толкова добър футбол.
- Николас, последен въпрос. Как можеш да опишеш с една дума един твой съотборник и капитан – Лионел Меси? Как можеш да опишеш това момче?
- Не е възможно да се направи само с една дума. Много е трудно. Невъзможно е. Той е играч от друго измерение. Всичко при него е толкова истинско и естествено и в същото време божествено. За мен винаги е чест да играя рамо до рамо с него в националния отбор на Аржентина, защото насладата от това е огромна.
- Много благодаря! Пожелавам ти много късмет!
- Аз ти благодаря! Беше истинско удоволствие.