Може ли мачът със Сити да определи Лампард и Челси
Сезонът в Премиър Лийг почти завършва четвъртия си месец, а все още си остават подозренията, че напредъкът на Франк Лампард и Челси е просто моментна положителна история с доста необясними фактори, а не заслужен резултат на работата му. Това може и да не е честно, но е разбираемо, та визитата срещу шампиона Манчестър Сити в събота вечер може да послужи съмненията веднъж завинаги да бъдат загърбени.
Има множество причини да се смята, че играчите на младия мениджър на „сините“ пътуват на север към Манчестър в точния момент. Не че Сити е готов да вдигне бялото знаме – това си остава един изключителен отбор, ала не е така неуязвим както преди една година. Балансът в полузащитата на „гражданите“ не е съвсем уцелен, а защитата си остава очевидна слабост.
Ето защо е изкушаващо да се погледне на този мач като на шанс за Челси, колкото и да е ясно, че тимът е още в началото на траекторията си на развитие. Самият Лампард все още прохожда в занаята си и е съвсем видно, че губи прекия си сблъсък с Джосеп Гуардиола, както и играч по играч лондончани са по-слаби от манчестърци. Сити с право е фаворитът и би трябвало да спечели двубоя, още повече че е наранен от поражението от Ливърпул.
Ако обаче някога клише е било по-подходящо, събота ще значи много повече от един резултат. В зараждането на всеки един паметен футболен отбор обичайно има един Рубикон, който определя остатъка от пътя му. Всъщност това важи за всеки тим във всеки един спорт – винаги има едно конкретно събитие, което служи за отправна точка в писането и разказването на легендата му.
Би било твърде драматично да се рамкира този наглед обикновен шампионатен мач с подобни краски, ала пак някои от темите присъстват тук. Най-вече това важи за отпечатъка, който може да остави той върху едно младо и крехко ядро от футболисти, все още неизпитвали мразовитата реалност да играят за клуб на върха на таблицата.
Наречете го тогава Челси Фаза 2.
Важно е да се отбележи, че досегашната еволюция бе лека. Това не бива да променя контекста на постигнатите от отбора резултати, ала все пак е редно да се признае, че Лампард наследи поста от свръхнепопулярен предшественик и че настоящото поколение дебютанти (Маунт, Ейбрахам, Томори и, в по-малка степен, Хъдсън-Одой) имаше възможно най-лекото си навлизане в живота в Премиър Лийг, което можеше да очаква.
И това не е критика. Тези момчета се нуждаеха от това плавно внедряване, а и Лампард избра умно точния момент, усещайки, че омразният стил от миналия сезон му дава поле за експерименти и че трансферното ембарго на клуба му осигурява допълнителна закрила от неизбежните произтичащи от подобна голяма промяна минуси. Той дръзко избираше съставите си и бе рязък с медиите, когато се налагаше, а и бе възнаграден чудесно от футболистите, на които гласува доверие.
Онова, което липсва обаче, са обичайните за Челси стандарти, при които дори и от най-обичаните и утвърдени играчи се изискват крайно високи резултати и представяния. Нормално би било например играта на Фикайо Томори в Саутхамптън да предизвика повече недоволство, както и лекият спад на Калъм Хъдсън-Одой, макар че него вероятно го спасява произходът му. Просто такъв е животът на върха на класирането и все в някой момент момчетата от Челси ще трябва да го понесат като мъже.
Точно затова и сблъсъкът в събота вечер се усеща от такова значение – не като един прост шампионатен мач, а като изпитание за сила и воля, което дори и при лош резултат може да разкрие зараждането на един бъдещ голям отбор.
Тами Ейбрахам например вероятно ще бъде ограничен до най-много едно-две голови положения. Как би изживял той евентуален свой провал в задачата да използва тези шансове, ако това се окаже решаващо за изхода на двубоя? И, като неизбежно следствие, как би понесъл постоянните стрели от анализаторите, че въпреки множеството си голове този сезон всъщност не е достатъчно добър за върховото ниво във футбола?
Пренесете същото и към Мейсън Маунт, ако не успее да наложи влиянието си върху играта в центъра. Как би повлияло това на неговото самочувствие и, по-важното, каква би била реакцията му и как би се отразило на следващата му поява в мач от подобна величина? Или пък как би променила Томори евентуална изнесена му от Серхио Агуеро и Рахим Стърлинг лекция?
Никоя от реакциите обаче не бива да е негативна. Обърнете обичайната трактовка за това как младите футболисти могат да бъдат сринати под ярката светлина на прожекторите и си помислете как подобна обстановка може всъщност да ги издигне нагоре в развитието им. Да ги оформи като личности и играчи, да ги научи, да им даде основа, на която да се изграждат и около която да се приспособяват в следващите си изпитания. Това е възможност за тях да осъзнаят точно колко добри, ефикасни и прецизни трябва да са срещу елитен противник.
В крайна сметка в дългосрочен план най-важното от тези мачове е какво пораждат – коментари, анализи, критики. Не е просто стрес, такъв тип сблъсъци носят със себе си изтощително и често токсично гледане под лупа на всяко едно твое действие на терена. Всеки играч, който се надява да успее на нивото на Челси обаче, трябва да се научи как да се справя с тези насрещни сили. Онези, които цъфтят на топ нивото във футбола, някак съумяват да открият начина да точат енергия от иначе разредения въздух на върха.
Тъй че тази аклиматизация започва за „сините“ таланти в събота. Възможността подобен млад отбор да бъде изложен на мощта на шампиона Манчестър Сити може да е леко стряскаща, ала именно това са мачовете, спомагащи за изграждането на помнещите се от хората тимове и играчи. Без значение дали към този момент тези тимове и играчи се чувстват големи.
Себ Стафорд-Блур, FourFourTwo