Отписан дует движи революцията на Лампард в Челси
На Маурицио Сари вероятно ще му дойде като огромна изненада новината, че феновете на Челси днес пеят и скандират във възхвала на Жоржиньо и Матео Ковачич. Това никога не се случи по време на единствената година на италианския треньор на „Стамфорд Бридж“. Жоржиньо често бе отписван и сочен с пръст като всичко, което е нередно у Сарибол, а и нямаше особена вълна на превъзбуда, след като наемът на Ковачич от Реал Мадрид бе превърнат в покупка през лятото.
Хърватинът бе като призрак на терена миналия сезон. Пасовете му бяха твърде безопасни, не предлагаше никаква голова заплаха и често изглеждаше задушен в лявата част на полузащитната тройка на Сари. Всичко бе твърде предвидимо при него, а не му помагаше това, че биваше въртян на поста си с Рос Баркли. Това бе най-предвидимата смяна изобщо тогава: или единият сменяше другия, или другият сменяше единия.
Тази монотонност приключи с назначението на Франк Лампард за мениджър на Челси и днес двамата са като отвързани. Те си подаваха остро, бързо и целеустремено и показаха здравина при единоборствата при победата с 1:2 на гости на Уотфорд в събота. И нищо не обобщаваше по-добре промяната под ръководството на Лампард от това, че точно тези двамата получиха серенада от гостуващите фенове в дъждовната ноемврийска вечер в Хъртфордшир.
Едва ли някому тези песни и скандирания по адрес на възродените полузащитници са се понравили повече отколкото на самия мениджър на „сините“. Той призова Жоржиньо и Ковачич да предприемат повече рискове и бе въодушевен, когато плеймейкърът от дълбочина изработи изумителна асистенция за първия гол в мача, отбелязан от Тами Ейбрахам.
Лампард призна после пред медиите, че е изключително радостен от плавността в играта на новия си звезден дует в центъра на терена, и допълни, че настоява Ковачич да използва и друга своя скривана до момента в Англия сила – дрибъла на скорост. С това си качество бившият халф на Интер и Реал Мадрид може да направи все по-острите атаки на Челси дори и още по-изненадващи за противниковите защитници в близко бъдеще.
Ролята на Жоржиньо и Ковачич е жизненоважна за качественото запазване на владението на топката при агресивен и координиран висок пресинг от умело прилагащи това оръжие съперници. Именно заради двамата „сините“ съумяха да издържат на огромното напрежение, на което ги поставиха домакините от Аякс преди две седмици в Шампионската лига, и в крайна сметка да удържат драгоценната победа с 0:1.
За Лампард – сам легендарен майстор в близкото минало – е от фундаментално значение топката да се движи плавно и съответно да има много и разумно движение на футболистите в централните зони на терена. Подаванията в сгъстени пространства с нужната точност, скорост и тежест са задължително условие за полузащитниците на „сините“ днес, както и желанието и умението да намираш точната позиция в пренаселени зони. В гореспоменатия мач с Аякс в Амстердам лондончани се оказаха в епицентъра на игра с изключителна бързина и скорост, ала показаха, че мениджърът им ги е подготвил добре за това ниво във футбола, както и че не се плашат да поемат отговорности в напрегнати моменти. Подобен съперник иначе просто те прегазва.
Челси се справя изненадващо добре този сезон предвид честите проблеми около състоянието на фундаментална фигура като Н’Голо Канте. Френският полузащитник отсъства около месец от терените, а и Лампард, и всички останали в „синия“ клуб отлично съзнават колко голям принос може да им даде той, ако заиграе редовно и влезе в оптималната си физическа кондиция.
И все пак в негово отсъствие Жоржиньо и Ковачич показаха нужната класа, сила, ум и тактическа дисциплина, за да се справят с набезите през центъра на опасния Дони ван де Беек. Те са много интелигентни и умели в позиционната игра и точния избор на пас футболисти, пък и изиграха важна роля за подобрението на колективната игра в защита на лондончани в последно време.
Жоржиньо в събота ще бъде наказан, когато Кристъл Палас идва на „Стамфорд Бридж“, и несъмнено липсата му ще се усети, след като се превърна в популярен съотборник и лидер. Ковачич пък изглежда най-сетне у дома си, след като не му се налага повече да мисли за това къде ще играе в своето дългосрочно бъдеще.
Някога одумвани и дори освирквани, днес за тях се пеят песни. И неслучайно, след като правят играта на Челси да се лее като по ноти.
Джейкъб Стайнбърг, „Гардиън“