Ивет: Много е емоционално, защото не знам още колко финали ми остават
Ивет Лалова се класира за третия си финал на световно първенство, след като по-рано днес финишира трета в полуфиналната си серия на 200 метра в Доха с 22.58 секунди, като намери място сред най-добрите осем с първо “губещо” време. 35-годишната спринтьорка говори пред BGathletic.com в Доха за емоциите си веднага след поредния успех в кариерата си. “Вълнувах се, смях се, имаше българска група, радвах се, плаках. Беше много емоционално това чакане на третия полуфинал – нямах представа нито колко са бягали в първия, нито колко ще бягат в третия.Няма да го крия – не се разочаровах, когато видях, че Илейн Томпсън не пристигна в коул-рума (залата, в която събират атлетите след загряването им). Защото са важни такива моменти. Важно е някой път и аз да имам късмет, въпреки че фаворитките изчезнаха – много им дойде програмата, според мен и пистата е особена, изпоконтузиха се. Вчера Дафне (б.а. Схипърс, която не стартира на финала на 100 м и отказа сериите на 200 м) буквално ми плака в прегръдката и ми каза “не искам така да свършва за мен това световно“. Но наистина се беше контузила сериозно – не успя да загрее дори вчера и си тръгна разплакана. Случват се такива неща. Но пък идват много нови момиченца, и момченца (б.а. Аминату Сейни от Нигер, която е с хиперандрогенизъм, но има право да участва, защото правилото се отнася за дисциплините между 400 м и 1 миля), които са тук, за да влизат във финали и печелят медали. И се чудя как може аз самата още да се вълнувам толкова. Но сега е по-различно, защото оценявам повече колко означава този финал. А и защото не знам колко още ми остават. Отново се сещам за професор Бономи (б.а. треньорът на Лалова), който винаги плаче, когато ме изпраща на коул-рум. Емоционално, този път е много емоционално.Сега ще плачем всички заедно с Бономи, със Симоне (б.а. съпругът й). Аз вече си поплаках малко сама. Не успях да се откъсна от емоцията. Емоционално, защото винаги си правим сметки. Но колкото и да си правим сметки, винаги тук е по-различно и винаги по-трудно”, каза 35-годишната спринтьорка пред пратеника на BGathletic.com в Доха.