Мбапе, Зидан не е Тухел

Да се отрича, че Килиан Мбапе е най-желаният и търсен футболист на световния трансферен пазар в момента, би било проява на нечувана слепота и глупост. Това момче има у себе си почти всичко футболно, което търси всеки един треньор, всеки един клуб и всяка една публика. Да започнем с младостта му (само 21 годинки са му минали още от живота), да продължим с мощта му, вълшебството му, дрибъла му, галопите му, головете му и въобще всичко онова, което очакваш с трепет от един играч, който облича фланелката на любимия ти клуб.

У него обаче виждам и много глупост покрай ненужни жестове на егоцентризъм. И не, не става въпрос за еднократни прояви. Номерчето му от последния уикенд преля чашата на личното ми търпение: след ваденето му от игра от треньора му Томас Тухел малко преди края на мача и водачество с 5:0, започна да „блести“ звездата Мбапе. Звездата с над 40 млн. последователи в социалните мрежи, която според мен не осъзнава какво би значело в бъдещето да е част от Реал Мадрид, колкото и Зинедин Зидан да го иска и публично да го ухажва пред хиляди микрофони и камери.

Тези номерца не вървят при фигура като Зизу. Величието на един играч минава и през това да приемаш авторитета на своя треньор, колкото и да ти е криво от някое негово решение; минава и през това да си добър съотборник, като дадеш път на терена другиму, без да му демонстрираш превъзходството си над него; минава и през това да се наслаждаваш на колектива си, на отбора си, на съблекалнята си. И всичко това – с приветливо изражение на лицето.

На никой футболист, ако ще и да е от най-добрите, не трябва да му се обясняваш, особено публично, защото той е задължен да приема всяко треньорско решение. Футболът е колективна игра и ако например си нападател, твоите голове стават, защото зад теб има съотборници, които са откраднали топката от съперника и които са направили комбинация, за да стигне топката до теб в стрелкова позиция. Тенисът е прекрасен, благороден, изумителен спорт и там вече всичко зависи от индивида. За добро или за лошо, съдбата ти е плод на твоите усилия и възможности. Във футбола не е така.

Мбапе, добър си, много си добър, но позволи ми един малък съвет: за да станеш №1, трябва да оставиш хлапашките си избухвания далеч зад гърба си! Ако някой ден се озовеш в друг отбор, а това днес изглежда много вероятно, знай го от мен с абсолютна сигурнос: търпението и възпитанието на Тухел ще бъде заменено с доста по-твърда дисциплинарна линия. При все че германецът и сега даде да се разбере, че той е треньорът и негова е тежката дума, просто бе по-сдържан.

Решението е само и единствено у теб. Възползвай се от огромния си талант, покажи сериозност и щедрост в работата си и никога не забравяй, че това не е тенис, а отборен спорт. Спорт, в който живееш само като част от колектива и в който защитаваш емблемата на една институция, а тя и с теб, и без теб ще продължи да играе, да побеждава, да губи и да се наслаждава на играта заедно със своята публика.

Голям си, но не си незаменим. Защото никой не е незаменим, ако ще и името му да е Килиан Мбапе.

Амалио Моратайя, „Марка“