Бианка на 50, или как Роки запали искрата

Днес легендарната ни гимнастичка Бианка Панова - абсолютна световна и европейска шампионка, 9-кратна златна медалистка от първенства на планетата, 5-кратна от тези на Европа и двукратна от Световната купа, става на 50.Отвъд блясъка, успехите, рекордите, някои от които вписани и в Гинес, отвъд поздравленията и наградите, връчвани от хората като Хуан Антонио Самаранч, тази уникална грация успя да покаже на света и другата страна на медала. Направи го в книгата си „В името на голямата цел – зад кадър“, в която описва всички свои премеждия, изпитания на волята, психиката и физиката по пътя към върха.Връща се към далечната 1977-а, когато в училището й идват две треньорки по спортна гимнастика, които да селектират деца за ЦСКА. По късно след едно контролно, става ясно, че не е одобрена да влезе в групата и й препоръчват да се пробва в художествената гимнастика. Там нещата вървят добре, докато треньор е Деспа Кателиева, но по-късно тя поема националния тим на България и на нейно място в ЦСКА идва друга треньорка – другарката Петрова. Един ден тя подрязва крилата на Бианка с думите: „Ти, понеже много боледуваш и си дебела... Като си свалиш килата, може да се върнеш. Евентуално... Сега се обличай и си заминавай!“.Това е първото голямо огорчение на Бианка и първата й голяма депресия. Майка й обаче не се отчайва, записва я в УСИП (Управление спортни имоти и прояви) - клуб на аматьорски начала, който се помещава в зала в Сектор Г на стадион „Васил Левски“. Някъде по това време в България по кината за първи път е прожектиран легендарният филм „Роки“ със Силвестър Сталоун. Бианка го гледа в препълнения салон на кино „Изток“ в София и след последния 15-рунд в битката между Роки и Аполо Крийд става, разперва ръце и издава мощен вик на радост и възхищение. По-късно споделя, че този филм е оставил траен отпечатък в съзнанието й и я кара винаги да намира сили да оцелее, да се бори за целите си въпреки всички трудности и битовизми. „Щом Роки оцеля 15 рунда, значи и аз мога!“, надъхва се Бианка.Късмет за нея е, че в залата, в която тренира клубът й, се подготвят и националките на България при Нешка Робева. Любимка й е Илиана Раева която по-късно ще й подари своя снимка с послание и автограф. „На Бианка! С вяра!“, е написала сегашната шефка на грациите - думи които Панова ще помни вечно. Та точно в тази зала, докато малките грации тренират, Робева забелязва Бианка и иска специално да я види друг ден, когато залата не е така натоварена. И Бианка, колкото и да е притеснена, се справя, убеждава Робева в качествата си и попада в националния тим за девойки с треньор Тереза Карнич.Но успехите не идват лесно. На Балканиадата през 1983-а Бианка води в многобоя след третия уред, но изпуска бухалка при последното си изиграване и отива чак четвърта. Голямото бойно кръщение, което е и голям тласък да се утвърди в националния отбор за жени, е Купата на Интервизията в град Нитра. Там тя става първа и вече няма спор, че на хоризонта се вижда новата златна генерация на България.На европейското във Виена през 1984-а е резерва, а година по-късно – на световното във Валядолид идват и първите големи успехи. Панова е трета в многобоя и печели световната титла на лента. Титлата, до която можеше и да не стигне, защото преди състезанието настава голям проблем. Оказва се, че при меренето лентата е с 5 см по-къса от стандартните 6 метра.„Може би се е свила при прането“, мисли си тя. При това положение трябва да се пришият 5 см или да се играе с друга лента. И при двата случая обаче Панова ще е в неизгодна позиция, защото шевът при пришиването ще й пречи, а с друга лента ще й е неудобно, тя е свикнала със своята. Но тук се намесва съдбата – японец, представител на фирмата „Сасаки“, която изработва уредите, узнава за проблема, взима лентата на Бианка и след кратко я връща като нова – нейната си е, но е идеална като размери, без да има пришиване.„Как са го направили без да пришиват нов плат и до днес не мога да разбера“, пише Панова.1986-а е годината на утвърждаването на Панова като новото „златно момиче“ на родната художествена гимнастика. Тя става абсолютна европейска шампионка във Флоренция, като две от композициите й са на италианска музика – хита L'italiano на Тото Кутуньо и операта Pagliacci на Леонкавало, което допълнително подлудява местната публика, която превръща Бианка в своя любимка.

В това състояние тя стартира на световното във Варна, но може би с несломимия дух на Роки или с някаква невидима свише сила, прави нещо уникално. Получава безпрецедентните осем максимални оценки 10. Четири при изиграването за многобой и четири на отделните уреди. Постижение, вписано в Рекордите на Гинес. Става абсолютна световна шампионка и печели златните медали и на четирите уреда. Наградена е лично от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч, който присъства на шампионата.

1988-а е годината, която изглежда ще пречупи Панова. Предстои олимпиадата в Сеул, а очакванията към нея са колосални. На един лагер в Япония Панова получава контузия на едното коляно и с течение на времето травмата се усложнява. Тя самата признава, че не е била във върхова форма за олимпиадата. Въпреки това до последното изиграване в Сеул се представя чудесно. Но предстои съчетанието с бухалки и там става голямата беля, и то точно на финала. При едно много сложно изхвърляне Панова изпуска бухалка и дори трябва да излезе извън килима, за да я вземе – много груба грешка. И вместо първа, става четвърта. Не успява да понесе критиките, които се стоварват върху нея след това, и решава да прекрати кариерата си.

Д-р Нинов, с когото междувременно са възобновили връзката си, обаче я убеждава да се върне в спорта и да се готви за световното в Сараево през 1989, но отделно от националния тим. Федерацията приема това условие, а по-късно Панова си спечелва правото да бъде включена в състава за мондиала.

И там отново е на познатата висота – 4 безгрешни изигравания в многобоя. Първа е в класирането преди последното излизане на въже на Александра Тимошенко от СССР. Украинката не играе никак убедително и Панова започва да получава поздравления на трибуните от състезателки и треньори. Но изведнъж на таблото светва оценка, която е с 0,05 по-висока от тази на Панова и така титлата в многобоя отива за Тимошенко. Нашите обаче подават контестация и започна голям пазарлък зад кулисите.

От СССР са склонни оценката на Панова да бъде повишена и изравнена с тази на Тимошенко, и така да има две шампионки. Само че условието е на трето място да остане само Скалдина, а Адриана Дунавска, която е с равна оценка с нея в този момент и взима бронз, да отиде на четвърто място. Но тук се намесва Нешка Робева и ясно казва, че любимката й Дунавска няма как да остане без медал и отново се хващат за гушите с Мария Гигова, която е за вариант „Панова шампионка, Дунавска четвърта“. В крайна сметка надделява Робева и така България има сребърна и бронзова медалистка, но не и шампионка в многобоя.

Тук за втори път Панова слага край на кариерата си. Тя последва д-р Нинов, който отива на работа в Италия. Така Панова стартира своята треньорска кариера в Комо с местната гимнастичка Катя Пиетросанти. Но през 1992-а за трети път се връща в гимнастиката, за да се готви да олимпиадата в Барселона. И отново следва скандал с Робева – този път заради договор, с който я задължават да дава на Левски определен процент от полученото от комерсиални свои изяви и договори. По-късно се контузва на турнира „Жулиета Шишманова“ и така мечтата й да участва в Барселона угасва.

По-късно тя си мести в Белгия и основава свой клуб HAPPY GYM. През 2015-а създава академия в Сингапур, която носи името Bianka Panova Sport and Art Academy.

Оказа се, че Бианка издържа не само всичките 15 рунда в тежка категория на световния елитен спорт, но успя и отвъд това.

Георги Пехливанов, "Меридиан Мач"