Добриана Рабаджиева: Ако не бях си тръгнала от националния отбор, може би нямаше да играя волейбол

Българската волейболистка Добриана Рабаджиева спечели сърцата на съотборничките си в Итамбе Минас Тенис Клуб, треньорите и най-вече на феновете в краткия си престой в Бразилия. Родната представителка, която се изявява на поста посрещач и стана шампионка на Южна Америка с тима от Бело Оризонте, даде специално интервю за бразилското издание Estadao Esporte и журналиста Бруно Волох.

Доби разказа защо е приела офертата на Минас, както и разкрива дали възнамерява да се върне в клуба един ден. Българката говори за престоя си в Китай, за сериозните причини, които я накараха да не играе за националния отбор, но и за евентуалното завръщане след промените във федерацията.

Прочетете всичко това и още в редовете по-долу: 

Защо приехте предложението на Минас?

Преди да пристигна в Минас вече знаех какви са целите. Играх срещу тях на световното клубно първенство и видях качеството и високото ниво на отбора. Веднага приех предложението, защото една от мечтите ми беше близо да се сбъдне и имах голям шанс да спечеля Суперлигата. Просто исках да дойда и да помогна на отбора с каквото трябва, за да можем да постигнем целите на клуба и моите мечти. Адаптацията ми беше лесна, защото всички момичета ми помогнаха. Можех само да се уча и усъвършенствам с тях. Оценявам възможността, която получих.

Как се получи привързаността на съотборничките и на феновете?

Честно казано, не знам как се случи. Бях нова там. Вярвам в една поговорка, която гласи „привличаш това, което излъчваш“. Мисля, че моите съотборнички, феновете и всички от тима са същите като мен. Обичам да се усмихвам, да играя, да се наслаждавам нещата на и извън игрището и, разбира се, най-важното беше винаги да печелим мачовете. 

Каква е тайната на цялата тази положителна среда, която сте изградили? Преди било ли е така?

Имам много постижения, спомени и добри времена и с другите отбори, в които съм играла. Във времето, в което бях част от Минас, всичко беше различно. Обикновено отнема време, за да се адаптираш към средата, но още от първата тренировка се почувствах, все едно съм тук от началото на сезона. И със сигурност ще остане едно от любимите ми места, с любими хора. Обичам ги всички.

Ще се върне ли Добриана в Минас?

С удоволствие бих отговорила, но в тази ситуация просто искам всички да са здрави и здрави. Мисля и се наслаждавам на това, което е сега. Животът е много динамичен и искам да живея за мига. Не знам какво ще бъде утре. Задайте ми отново този въпрос, след като светът се върне към нормалното положение. 

А как минаха годините в Китай?

Изненадващо за много хора - казвам, че обичам Китай. Прекарах два сезона там и много ми хареса. Запознах се с нова култура и всъщност я обикнах. Хората са много внимателни и дружелюбни. Да играя там е много интересно, първенството е силно, така че Китай винаги ще бъде вариант за моето бъдеще.

Не сте ли определила бъдещето си още? Минас част от него ли е?

Бих се радвала да се върна, защото Минас се превърна в много специално място за мен. Оставих приятели и страхотни спомени. Както казах по-горе, най-важното е да сме здрави, а след това, когато тази ужасна ситуация приключи, мога да започна да правя планове.

Какво беше усещането да играете дори за кратко в Бразилия?

Това е домът на волейбола за мен. Влюбих се в тази страна и исках да изпитам това чувство. Не е нужно да споменавам всички титли, които Бразилия е спечелила. Обичам да се състезавам и тук е най-доброто място за това. Най-невероятното нещо са феновете, защото никога не съм виждала такава страст.

Липсва ли ти всичко това?

Да, липсва ми времето с отбора, липсва ми да играя пред феновете, липсва ми бригадейрос (б.р. традиционен бразилски десерт, подобен на шоколадовите бонбони), пао де куейжо (б.р. кашкавалки с брашно от тапиока) и фънк танцът ми. Искаше ми се да остана по-дълго, имах планове след сезона да остана и да обиколя Бразилия повече, но за съжаление коронавирусът промени всичко. 

А защо Добриана вече не играе за националния отбор на България? Какво се случи?

Преди две години имах неприятна ситуация с нашата федерация. Казаха, че симулирам контузии. Имах проблеми с травмите по това време. Те направиха ядрено-магнитен резонанс и след това скриха резултата. Въпреки, че имах сериозно възпаление, искаха да играя. Разбира се, че нямаше да мога да съм пълноценна на терена. Това се случи след дългия сезон в Турция и тогава реших, че след всички тези години, като част от националния отбор, може би е време да си тръгна. Не можах да намеря решение на проблема си, а исках да продължа да играя волейбол. Не можех да рискувам. Но днес ситуацията е друга. 

Федерацията има нов президент и проблемът ви е бил с предишната администрация. Така че бихте ли могли отново да играете за родината си?

Ще видим как ще бъдат нещата. За мен е чест да мога да защитавам цветовете на страната си. Следващата година ще го обсъдим.

Да поговорим и за личния ви живот? Деца? Брак?

Разбира се, но когато дойде подходящото време. За брака не съм сигурна, защото съм на мнение, че пръстенът не е толкова важен. Надявам се да намеря подходящия мъж и да имам здраво и хубаво семейство.

Докога смятате да играете?

Никога не съм мислила за това. Просто искам да играя докато тялото ми позволява и докато я има тръпката към спорта. 

Превод: BGvolleyball.com