Сари: Две неща ме удивиха при завръщането ми в Италия

Наставникът на Ювентус Маурицио Сари коментира най-различни теми, сред които почивката си по време на пандемията от коронавирус, отношението на чуждите фенове към клуба и ранните си години като треньор.

"Бих искал да отида в Рим за финала на Купата на Италия, както и в други европейски градове заради Шампионската лига. В момента мислите ми не са избистрени, за да мога да работя. Смятам, че ще играем през лятото, така че сега е подходящото време, за да се разсеем за малко, тъй като ще има минимална пауза между двата сезона. Чета доста и гледам стари мачове. Когато видя Милан на Ариго Саки, си мисля как те са изпреварили времето си с 20 години.

Две неща ме удивиха при завръщането ми в Италия: обичта и омразата. Заобиколени сме от любов във всеки град в Италия, което е нещо красиво, но също така сме обградени и от омраза. Ние винаги сме тези, които са фаворизирани от съдиите, но погледенете числата, които сочат съвсем друго. Аз лично бях обиден в Неапол - града, в който бях роден и който ми е дал всичко. В Торино пък чух скандирания по адрес на майка ми от страна на тифозите на Фиорентина. Когато те атакуват отвън, вътрешно ставаш по-силен. Ако станеш Gobbo (обида към феновете на Юве - б.р.), то е само заради тази причина - постоянно си атакуван.

Когато бях треньор в долните дивизии на Тоскана, имах манията да си паркирам колата на едно и също място всеки ден. Играчите ми забелязаха това и отвреме навреме слагаха своите коли там, за да ме дразнят. Помня как веднъж отидох в съблекалнята и казах на този, чийто автомобил беше паркиран там, че има три минути, за да го премести или ще намеря начин да го сторя сам. Той не го направи и затова отидох и му го изтиках с моята кола. В същия ден победихме с 2:0, така че той не можеше да се оплаче. Никога не съм плакал публично заради даден мач, но се е случвало да съм сам вкъщи и да усетя сълзи в очите ми. Това не е знак на слабост, а на страстта, която влагаш в твоята работа", разказа Сари по време на видеовръзка на живо.