Алекс Грозданов пред Sportal.bg: Хората са зажаднели за спорт

Волейболният национал Алекс Грозданов е само на 22 години (навърши ги на 28 март), а вече трети сезон играе в чужбина. През 2017 година дебютира за Калцедония (Верона), където се състезава под ръководството на Никола Гърбич, а след това стана първенец на Белгия и игра в Шампионската лига с Грийнярд (Маасейк). През този сезон високият 205 сантиметра централен блокировач игра много силно за Консар (Равена), с който заемаше 6-о място във временното класиране няколко кръга преди края на редвония сезон. Алекс Грозданов говори специално пред Sportal.bg за прекратения (засега) сезон в Италия, за Равена и за националния отбор.

- Здравей, Алекс, как си? Как е положението в Италия през твоя поглед?

- Благодаря, добре съм. Стоя си вкъщи, а утре ще мога да се прибера в България, след като от моя клуб Консар (Равена) решиха, че за нас сезонът е приключен и няма смисъл да се задържат повече играчите. В Италия положението е много сериозно и трябва да се спазват много сериозни мерки, за да може ситуацията да се оправи.

- Изигра силен сезон за Равена. Къде ще продължиш кариерата си през новия сезон?

- Дълго време прекара вкъщи. Как успя да се правиш с изолацията?

- Обстановката е тежка. За щастие, аз живея на 10 км от Равена в един курорт на брега на морето. Мога от време на време да се разхождам до плажа, където в момента няма абсолютно никой. Един мой съотборник живее в съседния до мен апартамент и с него можем от време на време да тренираме заедно на определена дистанция. Може и да се разхождаме за кратко, защото тук няма полиция.

- Преди прекратяването на сезона ти беше блокировач №4 в Серия А1?

- Дълго време бях блокировач №4, но точно след последния кръг се изкачих до №3 с 43 успешни блокади. В началото на сезона пропуснах първите два мача, иначе можеше и да се представя и малко по-добре.

- До миналата година бе волейболист на Верона. Защо не остана там?

- В началото на миналия сезон бях волейболист на Верона, а после ме преотстъпиха на белгийския Маасейк. Преди началото на този сезон имах нова оферта от Верона, но тя бе много по-лоша от тази, при която играх предишния сезон и я отказах. Равена ми отправи добра оферта, приех я и не съжалявам.

- В Равена твой треньор бе Марко Бонита, който изведе женския национален отбор на Италия до световната титла през 2002 година. Какви са ти впечатленията ти от работата ти с него?

- Страхотен треньор с много успехи и много опит! Израствам с всеки мач, който изигравам под неговото ръководство и трупам безценен опит.

@@@

- Силвано Пранди е един много опитен треньор. Играем добре под неговото ръководство. Не го е страх да рискува и знае на кой да заложи. Даде ми шанс за изява и аз съм благодарен.

- На олимпийската квалификация в Берлин в един двубой в един момент на игрището заиграха заедно трима приятели. Ти, Мартин Атанасов и Велизар Чернокожев, с които станахте заедно шампиони на България с Добруджа. Какво бе чувството?

- Страхотно! С Марти и Велизар играем заедно още от юношеския състав на Левски. Приятели сме и бе сбъдната мечта да играем и за националния отбор за мъже. Надявам се и в бъдеще да имаме още възможност да играем съвместно, и то успешно за България.

- Тази година не се знае дали с националния отбор на България ще имате мачове…