Голямата Ваня Гешева на 60: Лягах и ставах с мисълта за олимпийско злато

Бях по-лека, отколкото трябва, но затова пък вятърът ме понесе към среброто в Москва, признава легендарната каякарка

Днес голямата ни каякарка Ваня Гешева празнува 60-годишен юбилей. Тя си остава единственият наш спортист, спечелил пълен комплект медали от една олимпиада – злато на едноместен каяк, сребро на двуместен и бронз на четириместен от Сеул 1988. На двойка взима отличието заедно с Диана Палийска. Двете са и в четворката заедно с Борислава Иванова и Огняна Петкова. Гешева има и сребърен медал на едноместен каяк от Москва 1980. Така с четирите си отличия тя и Данчо Йовчев са на второ място във вечната ранглиста на България по брой медали от олимпиади. Първа е Мария Гроздева с с пет, от които два златни. Гешева отдели време за „Меридиан Мач“, като в изключително приятен разговор я върнахме към големите й успехи.

- Как се чувствате на 60 г., г-жо Гешева?

- По същия начин, както се чувствах на 40 и на 50. В момента обаче е доста по-тежко, заради ситуацията, в която се намираме.

- В този ред на мисли как ще празнувате с оглед на извънредното положение?

- Мисля, че това не е важно, а и едва ли в тази ситуация хората ще се вълнуват от това къде ще празнувам.

- Правилно ли беше отменен Олимпиадата в Токио?

- Мисля, че това беше най-разумното решение, което можеше да бъде взето, все пак здравето на хората е най-важно. Не може да се допусне струпвания в тази ситуация. Действително, Япония ще загуби много от това отлагане с една година, но по-важно е хората да бъдат съхранени.

- Ставате шампионка на България за жени на четворка каяк, когато сте едва на 15 години на първенството в Асеновград. Какво си спомняте от това състезание?

- Действително започнах да трупам успехи в много ранна възраст. За самото състезание си спомням, че бях изключително щастлива. Не осъзнавах какво съм постигнала. Но за мен и останалите момичета беше голяма радост. След това започнаха и другите успехи.

- Година по-късно вече сте Майстор на спорта, а първият ви международен успех идва през 1977 г. с бронза на двойка каяк на световното в София. Преди него обаче влизате в спор с федерацията. Защо?

- Всичко започна година преди световното - на европейското първенство за девойки. На него бях повикана за подготовка, но така и не взех участие. Бях изключително разстроена. Спомням си, че се прибрах вкъщи разревана. На следващата година отново получих повиквателна за лагер преди световното първенство. Този път обаче личната ми треньорка Надежда Василева ме заведе в София и седнахме на едно кафе. Каза ми да изчакам за малко, за да отиде до федерацията на разговор. Явно е бил ползотворен, защото се върна след половин час и ми каза да отивам на лагер - участието ми на световно първенство било сигурно.

- До Олимпиадата в Москва през 1980 година успехите ви са в отборните гребания. Как се насочихте към единичния каяк?

- Всичко започна след световното в Белград през 1978 година, когато спечелих сребро с четворката каяк. След това състезание при мен дойде треньорът на националния отбор Недялко Петров и ми каза, че ме преквалифицират в единична лодка. Осъзнавах, че това ще бъде голяма отговорност. Така започнах да тренирам за олимпиадата, като очакванията към мен не бяха големи. Тъй като бяха в нова дисциплина, Петров ми каза, че влизане в Топ 6 ще бъде успех. Не така обаче мислеше личната ми треньорка Надежда Василева, която бе категорична, че отивам в Москва за медал. Така тя ми даде кураж.

- Как протече финалната гонка на Олимпиадата?

- Аз винаги съм имала проблем с килограмите. Бях по-лека, отколкото трябва. Така на финала бяха притеснена, защото имаше силен насрещен вятър. В течение на състезанието обаче той промени посоката и силата си, а в края дори стана попътен и така взех сребро. Може да се каже, че имах спортен шанс.

- На следващата Олимпиада в Лос Анджелис през 1984 година България е сред бойкотиращите страни. В каква форма се намирахте преди Игрите и мислите ли, че в момента олимпийският ви актив от медали щеше да бъде по-голям?

- Имахме нагласата, че ще участваме на тази олимпиада. Все пак 4 години се подготвяхме. Месеци преди самата олимпиада обаче започна да се чува, че ще бъдем сред бойкотиращите и мотивацията започна да пада, което е нормално. Може би и заради това не се представих добре за турнира „Дружба“, който се явяваше като заместител на тези Игри.

- Разкажете за пророческите си сънища. Видели сте в съня си както световната си титла от Монреал 1986, така и олимпийската от Сеул 1988...

- Да, това е истина. Странно, но сънувах олимпийската си титла вечерта преди самата гонка и световната си титла също преди самата гонка. Беше много истинско. Както вече казах, знаех, че олимпиадата в Сеул ще бъде последна за мен и след това ще бъда само зрител, но не и участник. Преди това имах спечелен олимпийски сребърен медал от Москва и много ми се искаше да спечеля злато. С германката Биргит Фишер (8-кратна олимпийска и 28-кратна световна шампионка – б.а.), когато се срещахме, винаги тя беше номер 1, а аз номер 2 и по едно време си мислех, че никога няма да мога да я победя. Станах световна шампионка, защото тя липсваше, тъй като беше излязла в майчинство. Вече беше станало подсъзнателно, лягах си и си казвах: "Не, трябва да стана олимпийска шампионка!". Сутрин ставам, отивам на тренировка и си казвам същото. Сънувах гонката, пробягването, награждаването, абсолютно всичко. За първи път видях Биргит да плаче, когато я победих, защото тя беше непобедима

- Фишер е истинска легенда. Поддържате ли връзка?

- Чак връзка не. Но сме се виждали няколко пъти, след като спрях да се състезавам. Тя е невероятен спортист, а и човек. За последно се видяхме на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. След това се беше засякла с човек от нашата федерация на един конгрес, като не бе пропуснала да ми изпрати поздрави. Имаме взаимно уважение.

- Милите ли, че след Сеул сте имали сили за още една олимпиада?

- В онези времена беше прието, че професионалният спортист се амортизира след 30-годишна възраст. Сега, разбира се, не е така. Пък и виждаме, че Фишер има златен медал и от Атина 2004. Но не мога да кажа, че съжалявам.

- След края на кариерата си работите в МВР – първо в Детска педагогическа стая, а след това и в Центъра по бойна подготовка и спорт. Къде ви беше по трудно?

- Много е различно. В Детска педагогическа стая беше по-болезнено. Виждаш как от 150 деца само 3-4 поемат по правилния път. И това са деца, лишени от всякакви грижи, което беше тъжно. Затова винаги съм казвала, че трябва да се спортува, защото спортът възпитава.

- Кану-каякът ни все още няма квота за Олимпиадата в Токио...

- Да, така е. Надявам се обаче, че и това ще се случи. Правим всичко възможно за това. Мисля, че ще класираме спортисти за Токио. Но нека първо да мине това тежко за целия свят положение.

- Продължавате ли да оглавявате кану-каяка в Левски?

- Не, преди година се отказах. Давах си ясна сметка, че трябва да дам път на по-младите.

- С какво се занимавате в момента?

- Сега имам време за повече социални ангажименти. От 3 години не съм и в системата на МВР. Така че си почивам, но винаги съм готова да помагам със съвети, ако съм необходимо.

ТОВА Е ТЯ

Родена на 6 април 1960 г. в с. Брестовица, Пловдивско. Учи в Спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. Личен треньор: Надежда Василева

УСПЕХИ

ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ

място дисциплина медал

Москва 1980 К-1 500 м Сребро

Сеул 1988 К-1 500 м Злато

Сеул 1988 К-2 500 м Сребро

Сеул 1988 К-4 500 м Бронз

СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА

София 1977 К-2 500 м Бронз

Белград 1978 К-4 500 м Сребро

Тампере 1983 К-1 500 м Сребро

Монреал 1986 К-1 500 м Злато

Монреал 1986 К-2 500 м Сребро

* След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР. Инспектор в Детска педагогическа стая и служител Центъра по бойна подготовка и спорт. Била е председател е на Спортен клуб по кану-каяк Левски. Председател на Българската асоциация на спортистите олимпийци и член на Изпълнителното бюро на БОК.

НИКОЛА ШЕНТОВ, "Меридиан Мач"