Олимпийската титла - мечта, постигната с много труд и лишения

На Олимпийските игри в Рио де Жанейро през август 2016 се случиха не едно и две изненадващи и вдъхновяващи събития в атлетиката. Сред тях беше и триумфът на Кристоф Хартинг в мятането на диск. Германецът наследи на олимпийския трон своя по-голям брат Роберт Хартинг. Месеци след успеха си в Бразилия Кристоф си припомни няколко специални момента.

"Малко след спечеленото олимпийско злато напуснах олимпийското село и тръгнах към хотела, където беше отседнало семейството ми. По пътя те ми казаха, че последните 150 метра от моето пътуване са били много трудни, защото 'хотелът' всъщност беше малък параклис на върха на планината. Когато стоях там, на върха, имах невероятна гледка към целия град Рио и мислех за това невероятно пътуване, което имах, за да спечеля олимпийското злато. След като брат ми Роберт спечели олимпийското злато в Лондон, си казах, че мога да го направя по-добре, ще ще бъда олимпийски шампион и ще хвърля по-далеч. Не е нещо, в което някога съм се съмнявал. Ако се съмняваш, ти се проваляш", сподели Кристоф Хартинг.

Той допълни, че основна заслуга за неговия успех има и семейството му, което е показвало разбиране през цялото време.

"Не е лесно да тренираш да бъдеш олимпйски шампион. Трябва да правиш много жертви. Времето със семейство и приятели може да бъде ограничено. Рядко имаш свободно време. Има само няколко дни без тренировки. Най-голямата ми жертва беше моята младост. Започнах да тренирам професионално, когато бях на 17. Оттогава прекарах дълго време без ваканция. Съпругата ми и дъщеря ми бяха огромна подкрепа в това пътуване. Двете уважават времето и усилието ми да стана най-добрия, те разбират, че трябва да ходя на тренировъчни лагери и състезания по цял свят, за да поснигна тази цел", каза още по-малкият от братята Хартинг.