Първото място в света е най-голямото постижение на Мъри

Когато Новак Джокович спечели "Ролан Гарос" в началото на юни, преднината му на върха на световната ранглиста беше повече от 8000 точки. Той беше победил Анди Мъри на финал на турнир от Големия шлем за трети път в последните 18 месеца, а тяхното съперничество не бе смятано за особено оспорвано поради едностранното си естество.

Седем дни по-късно бе обявено, че Иван Лендъл се завръща в треньорския щаб на Мъри и това породи нов оптимизъм за фенове му. Той спечели "Уимбълдън" за втори път през юли и стигна до втори златен олимпийски медал в Рио, но да стъпи на върха в световната ранглиста до края на годината изглеждаше немислимо.

Сезонът на Мъри понякога не е особено силен в последните седмици на годината, но не и през 2016 г. Той спечели 18 мача поред и стана първият британски тенисист в историята, който става номер 1 в света. 17 от тези победи бяха постигнати в рамките на 31 дена, а освен това игра на финал в 11 от последните 12 турнири, на които участва.

С достигането до първото място в света Анди се присъедини към една елитна група тенисисти. Само 25 други състезатели са стъпвали на тази позиция, откакто този формат на ранглистата е въведен през 1973 г. и постижението е на особена почит в тениса.



Роджър Федерер, Пийт Сампрас, Лендъл, Джими Конърс и Джокович са прекарвали повече от 200 седмици на върха, но велики играчи като Матс Виландер и Борис Бекер могат да споделят колко е трудно да останеш там. Те са спечелили общо 13 титли от Големия шлем, но престоите им като номер 1 са относително кратки: 20 седмици за шведа и 12 седмици за германеца.

Пат Рафтър е друг пример. Двукратният шампион от US Open стана номер 1 на 26 юли 1999 г., но до турнира в Монреал седмица по-късно вече бе изместен от Сампрас и не се върна на върха.

Това е година, в която Федерер и Рафаел Надал не участват в уравнението поради контузии. Джокович също имаше физически (и лични) проблеми, с които да се справя след лятото, но имаше стабилен сезон - спечели още две титли от Големия шлем, четири титли от сериите Мастърс и игра финал на US Open.

За да го измести, Мъри трябваше да спечели седем титли, спечелени в пет страни на три континента. Той игра общо в 10 страни този сезон, като прекара време в Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Ако се даваха точки на Олимпиадата, неговата преднина щеше да е по-голяма.



Освен това Анди спечели титли на клей, трева и на твърда настилка, в зала и на открито. Въпреки че настилките станаха по-хомогенни през последните години, това е друга причина първото място в света да е толкова ценено. От играчите често се изисква да сменят настилка, климат и часова зона, за да могат да бъдат на върха в рамките на период от 12 месеца.

Първото място вероятно е най-голямото постижение в кариерата на Мъри. Той е вторият най-възрастен тенисист, който дебютира като номер 1, въпреки че първата му титла на "Уимбълдън" също трудно може да бъде сравнявана с нещо поради огромната тежест на историята, която бе срещу него от началото на кариерата му.

Това не е нещо, за което Анди е мечтал. Следващата му цел е да се отдели от останалите. На първо място да стане 17-ият човек в историята, който завършва годината като номер 1. Ако го направи, той е в отлична позиция да запази лидерството, тъй като след Откритото първенство на Австралия той да защитава малко точки.

Каквото и да се случи в бъдеще обаче, за Мъри винаги ще се говори като номер 1 в света.

Ръсел Фулър, BBC