Незабравимият №10

"Генерация 80" е считана за най-успешното поколение в испанския баскетбол. Именно с ядрото на националния отбор, съставено от играчи, които са родени през 1980 година са свързани най-големите триумфи на иберийците. Пау Гасол, Хуан Карлос Наваро, Берни Родригес, Фелипе Рейес, Раул Лопес, Карлос Кабесас, както и година по-малкият Хосе Мануел Калдерон.

Част от златните момчета на направиха и нелоша кариера в НБА, започвайки от Пау Гасол, който и до днес играе при най-добрите, минавайки през Хуан Карлос Наваро, който се доказа само с един сезон в Щатите и финиширайки с Калдерон, който също продължава да е част от Лигата и в наши дни.

Запитвали ли сте се някога кой всъщност е първият испанец, играл в НБА? Името му е Фернандо Мартин Еспина. И той, подобно на Наваро, прекарва само година в американския баскетбол и го прави малко повече от 20 години преди него - през сезон 1986/1987. Но отваря широко вратите към Щатите за бъдещите поколения свои сънародници.

Баскетболистът  е истински исполин. Извисява се до 206 сантиметра и впечатлява с мощната си физика, която развива в следствие на редица други спортове, с които се е занимавал, преди да се отдаде изцяло на оранжевата топа - хандбал, джудо, тенис на маса, както и плуване. През годините има спорове къде е бил по-добър всъщност - на паркета или в басейна, защото като плувец има пет титли на Кастилия.

Преди и след приключението си в НБА е истински лидер на Реал (Мадрид). Престоят му в първенството, където чужденците са табу през 80-те години е съвсем краткотраен, тъй като Фернандо прекарва повече от два месеца на страничната линия заради контузия и изиграва едва 24 мача за Портлънд Трейл Блейзърс.

Харизмата, характерът и талантът, с които разполага го карат да бъде определян от мнозина за най-добрият испански играч в онази епоха.

МОМЧЕ ЗА 20 МИЛИОНА

Мартин е роден в испанската столица Мадрид. Юноша е не на Реал, а на друг местен отбор - Естудиантес, с чийто екип изиграва два сезона. След тях се случва и нещо, което “кралския клуб” практикува и до днес, а именно да брои крупна сума за услугите на талантлив играч. Тогава “лос бланкос” плащат 20 милиона песети на съседите си, като за тогавашните стандарти сумата е доста висока, но днес би се равнявала на малко повече от 120 хиляди евро.

ПРИКАЗКА В БЯЛО

Тежкото крило се вписва моментално в системата на Реал. Играе с белия екип от 1981 до 1986 и след това от 1987 до 1989, като паузата е породена от краткотрайната му авантюра с Портлънд в щата Орегон. Обичан от фенове и съотборници, Мартин лети на крилете на успеха и печели 12 трофея за “кралете” (4 титли, 3 Купи на Краля, 1 Суперкупа, 1 световна клубна купа и 3 европейски купи).

В последния си сезон в Мадрид (1988/1989) играе рамо до рамо с друг великан на играта - Дражен Петрович.

ЗА РОДИНАТА

В онези години да представяш родната си страна е чест, на която не се отказва. При Фернандо няма разлика и той винаги облича с гордост националния екип, участвайки на общо шест големи форума (3 пъти на ЕвроБаскет, два пъти на Мондиал и веднъж на олимпипйски игри). Равносметката му отново е отлична - сребърни медали от Игрите в Лос Анджелис през 1984 година и от ЕвроБаскет във Франция година по-рано.

СЕМЕЙНА ТРАДИЦИЯ

Фернандо не е единственият играч с фамилия Мартин, който играе за Реал. Между 1983 и 1995 година това прави и по-малкият му брат - Антонио Мартин Еспина, който дори печели два трофея повече от знаменития си батко (общо 14).

Синът на Фернандо - Ян има също следва традицията и има два сезона в Реал, а освен в Испания е играл и в Израел. Друг играч от семейството също достига до професионалния спорт, макар и за кратко - Доминик, племенник на първият испанец в НБА играе първо четири години в колежанския Йейл, а след това изкарва и един сезон в Лeйда.

ТРАГЕДИЯТА - ЗАВИНАГИ НА 27

“Клуб 27” е черно понятие за всички музикални фенове. Макар и да не е свързан по какъвто и да е начин с музикалния свят, Фернандо Мартин също остава завинаги на 27-годишна възраст. На 3 декември 1989 година, двадесетина дни преди Коледа, звездата на Реал и Испания катастрофира със своята Ланчa Тема 8.32. Баскетболистът е собственик на един от едва 32 уникални автомобила, които са с двигател на Ферари. Мартин губи контрол над возилото на път към дома на съотборника си Кике Вийялобос, когото е трябвало да вземе, за да могат двамата да изгледат срещата между мадридския клуб и Сарагоса, въпреки че е нямало да играят.

На погребението му присъстват всевъзможни фигури от испанското общество, включително и две от звездите на вечния враг Барселона - Хуан Антонио Сан Епифано и Оуди Норис. Именно с Норис са едни от най-емблематичните битки на Мартин под кошовете в Испания.

Четири години по-късно по подобен трагичен начин си отива и неговият съотборник от Реал Дражен Петрович, който загива на 28-годишна възраст. В НБА и двамата играят за Блейзърс...

№10 ЗАВИНАГИ

Именно Фернандо Мартин е причината вече години наред в баскетболната секция на Реал (Мадрид) да няма играч, който да носи №10. Десетката е извадена от употреба завинаги, за да могат “белите” да засвидетелстват обичта и уважението си към една от най-големите фигури в клубната история. №10 е единственият “замразен” потник при деветкратните шампион на Европа.

По време на конкурса за забивки през Звездния уикенд на НБА през 2009 година друг испанец, играещ за Портлънд - Руди Фернандес сменя петицата на гърба си с №10 и името на Мартин.

Залата на елитния Фуенлабрада, намираща се в едно от мадридските предградия носи неговото име - “Пабейон Фернандо Мартин”.