Звездата на Исландия обожава две жени

На 15 г. Арон разбира, че нещо трябва да се промени. По волята на баща си прекарва цялото детство в хандбалната зала и работи толкова усилено на тренировки, че става звезда сред юношите, а когато навършва 15 г., изиграва три мача в шампионата за мъже на Исландия. Статутът на един от най-младите дебютанти в историята обаче не го радва, а хандбалните мачове го тормозят. Арон мечтае да играе футбол.

"Хандбалът ми се струваше малко простичък: бях мощен и по-добър от останалите момчета на моята възраст, затова ми слагаха двама пазачи, което ме дразнеше - спомня си Гунарсон. - После ме преместиха в първия отбор, но вече ми беше писнало". Смяната на спорта се оказва по-лесна, отколкото разбирателството с баща му, който бил полупрофесионален хандбалист с над 500 мача за местния Тор.

"Татко не разбираше къде е проблемът, но накрая се кротна". При едно условие обаче: Арон трябвало да даде дума, че няма да изпорти нещата и няма да накара баща си да съжалява за пропадналата кариера. Гунарсон горял от желание да докаже своята сила. "Искам не само да стана футболист, но и да играя с националната фланелка" - казал той на баща си и се записал да тренира футбол в Тор.

В същото време мечтата на бащата за син хандбалист осъществява братът на Арон - Арнор: той играе в немската хандбална лига, като получава покани и за националния отбор на Исландия. "Цялото си детство проведохме в борба - разказва хандбалистът Гунарсон. - Ако не ставаше ясно кой е по-силен в хандбала или футбола, се обзалагахме кой първи ще си изяде чинията с каша или рибата за вечеря. Този дух на сътрудничество ни закали".

Две години след напускането на хандбала скаути на АЗ Аалкмар забелязват мощта и упоритостта на Гунарсон. Арон заминава за Холандия, но си губи времето там безрезултатно цели две години. В крайна сметка - след само един мач в шампионата, преминава в английския Ковънтри. Главното събитие в младостта на Гунарсон не е лично, а е свързано с младежкия състав на Исландия, който се класира за Евро 2011 и пробива във фазата на елиминациите, където обидно отстъпва на Беларус.



Същите младежи сега са наричани "златното поколение на Исландия": Гилфи Сигурдсон, Колбейн Сигторсон, Алвред Финбогасон, Йохан Гудмундсон, Биркир Бярнасон - почти половината герои от Евро 2016 играха преди 5 г. и на турнира в Дания. "Нашето поколение е първото, което мина през футболните центрове в Исландия, и сега този процес е изведен на ново ниво - разсъждава Гунарсон. - Ларс Лагербек рискува и постави ударението върху младежта, доверявайки ни се на 100%. Именно на него трябва да благодарим за тази приказка".

Тренировките по хандбал оказват влияние върху невероятната техника на Гунарсон при изпълняване на тъч. Един обичаен аут в негово изпълнение доведе до гола във вратата на Чехия.

Гунарсон е най-суровият и съсредоточен върху играта футболист. Затова и става капитан на страната на 22 г., макар че в състава има по-опитни мъже.

Скоро след като получава лентата обаче Арон едва не изхвърча завинаги от националния тим. Преди квалификацията с Албания той неуместно се пошегува в телевизионния ефир, заявявайки, че "почти всички албанци са престъпници". Мачът е в Тирана, а местните не оценяват хумора и обкръжават хотела, в който са настанени исландците. Обстановката се нажежава дотолкова, че гостите получават инструкции да не излизат от хотела, за да не пострадат от разярените националисти.

"От този инцидент научих много - разказва Гунарсон. - Разбрах, че капитанът не може да бъде идиот и всяка дума трябва да се обмисля. Може би беше добре, че се случи. Станах по-опитен, по-сериозен и по-силен". Треньорът Лагербек прощава на импулсивния капитан едва след публично извинение. Израстването на Гунарсон личи и в играта - станал е по-дисциплиниран и по-съсредоточен.

Благодарение на националния отбор около Арон се оформя образ на корав тип, за когото е невъзможно да се повярва, че някога се е страхувал да остане сам у дома, понеже бил пълна нула в домакинството. Макар че е трудно да си представим този як брадясал тип в нелепа ситуация. "Станах по-разумен благодарение на мама, която две години живя с мен в Англия, когато се озовах в Ковънтри на 19 г. Не зная къде щях да бъда сега без нейните грижи - признава Арон. - Щях постоянно да ям пици и други гадости, а трябваше да се храня правилно. Ако не беше мама, щях да си съсипя кариерата".



После до Гунарсон се появява жена - известният фитнес модел Кристбьорг Йонасдотир. Заради връзката им тя зарязва успешната си кариера в Исландия, където е известен личен треньор и печели състезания по бодибилдинг. Преди 3 г. се премества в Кардиф, където се заема с нов бизнес, създавайки марката за тен Brasilian Tan. Заедно с Арон възпитават един син. "Никога в живота си не съм се чувствал така комфортно - разказва с усмивка Гунарсон. - Имам 12 братовчеди и братовчедки, много от които сам съм люлял. Но когато ми се роди син, разбрах какво е чистото щастие. Сякаш за миг човек става по-мъдър".



В Исландия смятат Гунарсонови за едва ли не идеално семейство. Трепетното отношение на Гунарсон към всичко родно се подчертава и от неговите татуировки. На дясната си китка капитанът е нарисувал цифрата 603 - пощенския код на Акрейри, града, в който се е родил и се е научил да играе хандбал и футбол. На ръката си има и изображение на църквата от родния му град. "Този татус е част от моя живот - обяснява Арон. - Благодарение на него не забравям какво ме направи човек и се чувствам по-уверен".



Увереността беше особено нужна, когато Исландия излезе за историческия мач срещу Англия. "Това бе някаква приказка, защото съм фен на Манчестър Юнайтед, а и всички исландци обичат английския футбол - признава Гунарсон. - Оставаше да покажем духа на викингите и да заличим разликата в класите". Исландия победи и както и да завърши дуелът с Франция, Арон може да отиде при баща си и да му каже: "Тате, не те изложих".



ГАЛЕРИЯ С ОЩЕ СНИМКИ НА СЕКСАПИЛНАТА КРИСТБЬОРГ ЙОНАСДОТИР ВИЖТЕ ТУК!

"7 дни спорт"