Свен Крамер с 80-а победа в кариерата си на 5000 метра

В средата на сезона по бързо пързаляне с кънки на дълга писта Свен Крамер застана за стотен път в своята спортна кариера на старт в коронната си дисциплина на 5000 метра. Негов съперник на обновенения леден овал в холандския град Хееренвеен, където се проведе 4-тият кръг от надпреварата за световната купа по кънки бягане, бе най-големият конкурент в момента на Крамер, а именно Йорит Бергсма. С победа и време от 6:14.99 минути и разлика от 1.42 секунди Свен Крамер доказа, че все още не се е появил човекът, който да го свали от трона в любимата му дисциплина. А иначе дуелът между двамата титани в дългите дистанции на кънки бягането бе истинска наслада за очите, спектакъл, една конфронтация на два различни стила на пързаляне и не на последно място една психологическа битка на високо ниво. След финиша Йорит заяви, че Свен определено е по-добрият състезател от двамата, когато става въпрос за тактическа постановка на един старт спрямо определен съперник. „Сигурно щях да дам по-добър резултат, ако бях карал в серия сам или срещу по-слаб съперник. В това състезание бях прекалено зает да следя какво прави Крамер на пистата, вместо да се концентрирам върху своето каране. Той си духаше носа постоянно и това много ме дразнеше и ми пречеше да се съсредоточа”. Свен Крамер, разбира се, доста се посмя, когато разбра за проблемите на съперника си и каза, че отсега нататък всеки път, когато застава на старт срещу Бергсма непрестанно ще си духа носа.

Ето и какво още сподели Свен Крамер пред микрофона на Sportal.bg след 80-тата победа в кариерата си на 5000 метра:
- Как намирате представянето си? От психологическа гледна точка ние журналистите го определяме като голям успех за вас.
- И аз самият съм доста доволен от това, което постигнах днес. Мисля че се получи чудесно състезание между мен и Йорит Бергсма. Беше наистина напечено от психологическа гледна точка, но и приятно да се състезаваш с равностоен съперник. По мое мнение двубоят ни беше приятен, както за нас на пистата, така и за зрителите около нея и пред телевизионните екрани, т.е. приятен и за наблюдение. Но най-важното и най-удовлетворяващото за мен бе крайният резултат и това че успях да запазя скоростта си до самия край на бягането. Като цяло се получи много хубаво състезание между нас. Истинска битка.



- Какво е мнението ви за новия лед след завършването на първия етап от реновацията на съоръжението в Хееренвеен? Бихте ли го сравнили с условията от преди подмяната на настилката на пистата? Отговаря ли на очакванията ледът да бъде доста по-бърз от преди?
- Ледът сега не е толкова бърз колкото беше преди подмяната на настилката върху, която се напластява леда.  В новата настилка са инвестирани 4 милиона евро, така че очаквам  т.нар. „айс –мастър” или този, който се грижи за състоянието на леда, подкрепян от всички отговарящи за техническата подръжка  на пистата, да напасне нещата, т.е. да се намери оптималната температура във всички секции на ледения овал, така че в бъдеще пистата са стане много по бърза. Процесът е същия както, когато обуеш нови кънки. Отнема време докато се почувстваш комфортно, стабилно и започнеш да ги караш с удоволствие.

- Конкуренцията във вашите любими дистанции на 5 и 10 километра все повече и повече нараства. В тази връзка, бихте ли ми казали къде и по какъв начин търсите оптимизиране на вашата техника на каране?
- Имах проблеми в началото на сезона. Отне ми малко време да се почувствам сигурен на голямата надморска височина в Калгари и Солт Лейк Сити. Сега прогресът е на лице. Ставам все по-добър и по-добър. Постепенно подобрявам карането си и започвам да навлизам във форма за предстоящото много важно за всички холандски кънкобегачи Държавно първенство, което ще се проведе меджу Коледа и Нова година. За да се получат обаче нещата така, както аз си ги представях и както исках да бъдат още за първите два старта от Световната купа в Северна Америка, взех решение да пропусна третата надпревара за сезона в Инцел и да концентрирам усилията си върху подготовката си за Държавното първенство.  Затова и прекарах 10-на дни в Колалбо, Италия в една от любимите ми високопланински бази за подготовка по бързо пързаляне с кънки.  Държавното първенство е един от моментите, когато вече трябва да се чувстваш сигурен на леда и да си в състояние да постигнеш и подържаш необходимата ти скорост на пързаляне, която да ти осигури победа.

- Работите ли по оптимизацията на стойката си на каране предвид по-добрата аеродинамика и съответно постигането на по-висока скорост?
- Да и не само върху нея. Моята издържливост трябва да продължава да се подобрява, скоростта ми на пързаляне също. Постигането на баланс меджу тези две неща обаче е много трудено.

- Ринче Ритсма – известен кънкобегач от миналото, в негова публикация във вестник „Дъ Телехрааф” преди седмица изказа мнение, че няма нищо по-лесно в кънки бягането от това да тренираш за 10-километровата дистанция. Какво е вашето мнение по въпроса? Наистина ли е толкова лесно и наистина ли е само въпрос на психика (психологическа устойчивост), каквото е и мнението на повечето колеги журналисти в Холандия? Не играе ли съществена роля тук и това доколко тялото на всеки един спортист е в състояние да се възстановява бързо предвид честотата на тренировките на кънкобегачите на дълги дистанции?

- Мисля, че знам какво е имал предвид Ринче Ритсма, когато е казал това. Ако изолирано разглеждаме дистанцията от 10000 метра, а не като част от „ол раунда”, където са включени и средни и спринтови дисциплини, тогава подготовката би изисквала само тренировки за издържливост, т.е. ако един състезател психически може да издържи на тежките и продължителни тренировки, то постепено ще постига напредък. Колко голям напредък е друг въпрос. А дали можеш да издържиш на такова натоварване и часове наред на леда или на велосипеда всеки ден? Това физически е непосилно за много хора. Аз мисля, че това, което Ритсма е искал да каже е, че един кънкобегач има нужда от по-малко талант, за да постигне успех на дългите дистанции, отколкото в спринта, но пък от друга страна му е нужна много по-голяма упоритост и характер. Ако Ритсма си мисли, че е много лесно да се тренира за 10-километровата дистанция, тогава защо все пак той никога не е успял да стане олимпийски шампион в тази дисциплина? (Смее се и така завършва интервюто си за Sportal.bg Свен Крамер. –бел. на автора)
 
Нека обаче се върнем отново на леда в меката на холандското кънки бягане и залата „Тиалф” в Хееренвеен. Залата, чиито първи етап от реновацията на съоръжението приключи едва преди няколко седмици и чиито втори етап, включващ изграждането на нов покрив и изцяло нов вътрешен интериор предстои идното лято. Засега холандците могат да се радват на новатата  настилка на пистата, както и на изцяло новата фасада на ледения овал, която е изключително стилна и красива. Овал, на който в този последен отминал старт за Световната купа по кънки бягане, още един холандец Ариян Стуртинга завоюва златен медал в масовия старт. Нещо, което се случи не без помощта на съотборника му Йорит Бергсма, с когото тактически заедно надиграха всичките си съперници в състезанието. При жените обаче развръзката на масовия старт не бе толкова добра и то основно поради това, че едната от двете холандски учатнички в надпреварата си позволи да наруши отборната тактика и така победата отиде в ръцете на японката Мисаки Ошигири.



В отборното преследване при мъжете спечелиха холандците в лицето на Свен Крамер, Йорит Бергсма и Ян Блокхаузен, а при жените японките бяха най-бързи от всички.  В отборния спринт и при двата пола победиха отборите на Холандия.

На 3000 метра при жените в отсъствието на холандката Ирене Вюст имаше само една достойна за победата и това беше, разбира се, чехкинята Мартина Сабликова, която остави конкуренцията далеч след себе си. Времето, което записа тя в „Тиалф” беше 04:03.50.

В старта на 500 метра при жените видяхме и най-голямото чудо в холандското бързо пързаляне -  Йорийн тер Морс, която е специалистка в шорттрека и е почти без никакъв състезателен опит в спринта в кънки бягането. По време на състезанието в Хееренвеен тя кара с доста болезнени и непозволяващи ѝ да покаже целият си потенциал натъртвания от старта за Световната купа по шорттрек в Нагоя, Япония. Разбира се, това нямаше как да я спре в устрема ѝ винаги да бъде сред най-добрите.  „Торнадото”, както я нарича един от колегите ми журналисти в Холандия, завърши втора във втория старт на 500 метра на пистата „Тиалф”. В този старт победата бе за технически великолепно пързалящата се китайка Ю Яинг. В първия старт на 500 метра пък най-бърза бе Ли Санг – Хва, която през укенда записа и най-добро време от 37.59 секунди.

При мъжете в първия от двата старта на 500 метра най-бърз бе руснакът Павел Кулижников (34.48 секунди), а във втория сънародникът му Руслан Мурашов (34.67 секунди). Старт, в който Кулижников падна в своята серия. Руснакът загуби равновесие в последния завой и разминавайки се на косъм от сблъсък със съперника си в своята серия се заби право в предпазната мантинела, която разкъса със кънките си.



Не друго, а уникално ефективната стойка на каране на Кулижников в завоите бе причината той да няма възможност да възстанови равновесието си при подхлъзването. Ниската му стойка и сгънатите на 90 градуса в колянната става крака му позволяват да плъзга външната си в завоя кънка при изпълнението на т.нар. пресечки максимално продължително, което го прави много бърз спрямо групата кънкобегачи-спринтьори, които използват по-висока стойка и сякаш тичат в завоя. Тези последните не стоят и така дълбоко в завоя, както Кулижников, чието странично прегъване доближава много повече общия му център на тежеста до центъра на завоя. Това обаче крие и рискове. При дори и най-малката грешка балансът се нарушава и това  води до падане, както се случи в неделя във второто бягане на 500 метра за този уикенд. Когато стойката на пързаляне е толкова ниска и колената са сгънати е много трудно да се коригира направена от състезателя грешка. При по-високо стоящите в завоя кънкьори с една –две стъпки се коригират дребните грешки, но това разбира се е за сметка на бързината, която при при по-малък ъгъл на атака в завоя е по-ниска.

На 1000 метра при жените от началото на сезона до сега има само две дами, които си разменят победи и записват рекорд след рекорд – Британи Боу и Хедър Ричърдсън-Бергсма. И двете американки, и двете недостижими за останалите състезателки като класа в момента.  С време 1:14.49 минути и почти секунда преднина пред Ричардсън, Боу спечели златото в Хееренвеен. На 1500-метровата дистанция пък бе обратното. Там Хедър спечели първото място (1:55.29 минути), като изпревари само с 15 стотни Британи.  При мъжете Джоуи Мантия, който също е от отбора на Съединените Американски Щати взе победата на 1500 метра.

Кулижников бе най-бърз и на 1000 метра при мъжете в Хееренвеен.  С време 1:08.16 минути, той изкова победата си, като остави на почти половин секунда зад гърба си Денис Южков и Кйелд Наус.

Специално за Sportal.bg Павел Кулижников анализира своето представяне на 1000 метра:
- Прекрасна победа! Как бихте анализирали вашето представяне в старта на 1000 метра?
- Като цяло в момента съм в много добра кондиция след седмицата почивка, която си дадох ( Кулижников отказа участие седмица по-рано и то в последния момент по време на старта за Световната купа по кънки бягане в Инцел, Германия. Тогава той отнесе много упреци, че е обявил отказа си от участие много късно, с което е лишил съперника си в последната серия на 1000 метра от възможносттада стартира срещу друг състезател вместо да какра сам. Но това е напълно в правилата на играта и  холандците, които се оказаха ощетени в случая, не би трябвало да правят проблем от това, тъй като и те често използват същия приом. – бел. на автора)напускайки надпреварата в Инцел. Благодарение на това спортната ми форма, психическата ми нагласа и настройката ми за състезане значително се подобриха. А и ледът днес бе чудесен, което също допринесе за това нещата за мен да се случат, както ги исках и да победя. Технически карах много чисто днес. Получи се едно много хубаво и леко за мен бягане, защото начинът, по който бе подготвен леда на овала в Хееренвеен днес пасваше много добре на моя стил на пързаляне. Това общо взето са причините да постигна толкова добро време днес.

- Искате да кажете, че новата настилка и лед в меката на кънки бягането в Холандия „Тиалф” ви допада? Много от холандските кънкобегачи пък коменнтираха, че пистата не е толкова бърза, колкото са очаквали.
- Ледът в залата тук е наистина фантастичен, според мен.  На пистата е топло и затова леда е бърз. На трибуните пък  направо  е „горещо”, което  много улеснява нещата за нас състезателите. Подкрепата на публиката е много важна и тук я имаше в изобилие.
 
Ще завърша статията си с равносметка на случилото в кънки бягането от началото на сезона се дотук. На първо място в изминалите четири старта за Световната купа бяха подобрени не малък брой световни рекорди.

При жените Британи Боу и Хедър Ричърдсън-Бергсма, на няколко пъти счупиха световните рекорди (дори и в рамките на едно състезание, една след друра подобряваха световния рекорд) на 1000 и 1500 метра.  Първо в Калгари, Канада и след това в Солт Лейк Сити, Съединените Американски Щати, за да стигнат до 1:12.18 минути за Британи Боу на 1000 метра и 1:50.85 за Хедър Ричърдсън-Бергсма на 1500 метра.

При мъжете Павел Кулижников не само, че счупи световния рекорд на 500 метра, но и стана първият кънкобегач слязал под 34 секунди в спринта на тази дистанция (33.98 секунди).  На 10000 метра пък изненадващо за всички или както каза Свен Крамер „докато двама се карат, трети печели” визирайки себе си и Бергсма, Тед-Ян Блумен, записа нов световен рекорд  (12:36.30 минути). Блумен от скоро кара за Канада, тъй като е е дете от смесен брак между холандец и канадка.

И накрая ще завърша с една много човешка история, която преди няколко седмици разтърси света на кънки бягането и която все още ме кара да се просълзявам. Диагнозата на талантливата холандска кънкобегачка Тейся Унема за разсейки на един от най-коварните видове рак, а именно меланома. Диагнозата, която скова цялата спортна общественост в Холандия. Самата Тейся разпространи новината за своето заболяване.  Всички очакваха до дни тя да се завърне на пистата след операцията на киста на яйчник, която тя претърпя, но уви. Вместо на пистата, на Унема сега и предстои друга много тежка битка – битка за живот. В този момент ние – журналистите, семейството ѝ, съотборниците ѝ, приятелите ѝ и  феновете ѝ, всички ще се молим за нея и ще носим лилавите ленти на ръцете си в нейна подкрепа, защото най-важното на този свят е да сме човечни , да сме човеци. Топ спортът е един малко или много егоистичен свят и топ спортистите често са егоисти, но както заяви един от тях преди дни (Свен Крамер): „Покрай болестта на Тейся човек няма как да не си даде сметка колко уязвими и крехки същества сме и да не промени мирогледа си или начина, по който гледа на живота”.
 
Фани Богданова за Sportal.bg